Имате нещо против назначението на Иван Гешев за главен прокурор? И използвате точно тази дума – назначение, понеже сте наясно, че изборът е не просто предрешен, а изначално зачеркнат? Написали сте си мнението по въпроса? Или пък сте участвали в протест срещу тази нагла демонстрация на всевластие? А може би все още си мислите, че живеете в демократична държава, където изразяването на позиция е ваше гражданско право?

Е, разпратената в понеделник честитка на прокуратурата е адресирана точно до такива като вас. В нея се казва, че Гешев ще отговори на критиците си „СЪС всички позволени от закона средства“, като свежда критиката до „старанието да бъдат демонизирани отделни магистрати“. СЪС пред „всички“ не е случайна грешка, допусната единствено от неграмотност – тя издава раздразнението на засегнатите и подчертава сериозността на заканата им. Подозирам дори, че първо са написали „със средствата, позволени от закона“, но после са добавили и онова всички, за да се знае, че заплахата се отнася до всеки един несъгласен. Няма да има милост за никого – това е посланието, а ако си въобразявате, че записите от уличните камери, запечатали лицата ви, не са били старателно прегледани, значи сте големи наивници. Прокуратурата знае кой е викал срещу Гешев, знае ЕГН-та, адреси, месторабота, банкови сметки. А вие следва да знаете, че ще отвърне на удара, казва тя в прав текст; оттук нататък такива ми ти недоволства нито ще бъдат допускани, нито ще остават безнаказани.

Доколкото тези заплахи вървят в комплект с вече отреченото от бъдещия главен прокурор разделение на властите, очевидно периметърът на наказателните акции предстои да бъде разширен. Което пък навежда на мисълта, че мощта на държавното обвинение скоро би могла да се стовари върху критиците на управлението въобще. Подобна ситуация няма да е прецедент, а от времената на Андрей Вишински сме наясно за неограничените възможности на прокуратурата, когато тя е едновременно „господар на досъдебното производство“ и послушен изпълнител на спуснати отгоре поръчки. Гешев щеше идеално да се впише в една Голяма чистка, да речем, но и българският опит в това отношение не е за подценяване и явно не е късно той да стане негов продължител. Както се шегува (а дали се шегува?) един приятел във Фейсбук, скорошен римейк на Закона за защита на държавата би свършил чудесна работа. Като се започне от забраната на организации и се стигне до постановяването на система от политически престъпления, нищо чудно всеки мирен протест вече да минава за метеж, преврат, вражеска диверсия и прочие ужасяващи простъпки не срещу некомпетентната и корумпирана власт, ами срещу държавата.

Случвало се е, защо да не се случи отново? Я вижте само колко актуално звучи следният стих:

„…да могат задуши гордото съзнание,
гласа, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей —
измислиха всекой по една секира…“

Гео Милев цитира Иван Вазов по повод ЗЗД… и помним как секирата си е отмъстила. Но дори и да не действа толкова буквално, и метафоричното й развъртяване в ръцете на гешевци обещава твърде мрачни бъднини. Насажда страх, заглушава несъгласието, смазва инстинкта за самозащита от своеволието. А на българското общество, и без това апатично, малко му трябва, за да му скръцнеш със зъби и да го натириш в ъгъла.

Добрата новина все пак е, че и минималният отпор дава резултати: всяка заплаха издава известна безпомощност; всяка закана, особено примитивната, оголва глинените устои, върху които се е разположил озъбеният от безсилие колос. Отпорът, следователно, плаши не по-малко статуквото, и колкото повече вдигаме врява, толкова по-объркано и жалко ще изглежда то в своето перчене. Така че не всичко е загубено, стига сами да не позволим да бъдем уплашени. Дали ще е възможно, това не знам, но знам поне, че това ще е последната ни възможност, преди мракът да е паднал окончателно.

Любослава Русева, Редута.бг