06.04.2017 | 0:01
Референдумът в Турция като война между кръста и полумесеца
Някои политици от управляващата партия са започнали да говорят за опасност от хаос и дори гражданска война, в случай, че спечелят привържениците на "Не"
Нурай Мерт

Днес дори някои поддръжници на правителството намекват, че резултатът от референдума за промени на конституцията на 16 април е на острието на бръснача, както и че спечелването на привържениците на “Да” може и да не успеят да спечелят толкова лесно, колкото се мислеше преди.

Някои политици от управляващата партия са започнали да говорят за опасност от хаос и дори гражданска война, в случай, че спечелят привържениците на “Не”. Независимо от това, няма причина за надежди сред привържениците на “Не”, тъй като започна да звучи така, сякаш резултатите от референдума може да се смятат за друг “опит за преврат”, в случай че правителството бъде победено.

Може да звучи доста странно да се прави връзка между избори и някакъв вид преврат, но политици и привърженици на Партията за справедливостта и развитието (ПСР) вече обвиняват потенциално гласуващите с “Не” избиратели в съгласие и дори сътрудничество с терористи и врагове на Турция. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган често подчертава “факта”, че терористичните организации на Кюрдската работническа партия (ПКК) и Фетхулаистката терористична организация (ФЕТО) подкрепят отрицателния вот, поради което гласуването с “Не” е ясен израз на солидарност с тези терористи. Освен това управляващата партия и нейните поддръжници често подчертават “факта”, че това не са обикновени избори, а са равносилни на защита на държавата срещу злите сили, които представляват заплаха за оцеляването на страната и мюсюлманския свят.

Съвсем наскоро един журналист, който приглася на линията на управляващата партия, заяви, че “настоящият конфликт не е вътрешен въпрос, а отразява борбата между Турция и световните сили”. Неотдавнашните кризи с Холандия и Германия вече бяха тълкувани като ясен израз не само на враждебност на Запада към Турция, но дори и като намеса във вътрешната политика на Турция. Освен това, в очите на управляващата партия, Западът представлява единен фронт на “новите кръстоносци”, чиято вражда произтича от вековна омраза към исляма и Турция, неговия основен защитник. И накрая, референдумът е последният етап на войната между кръста и полумесеца.

Подкрепата от германските медии на гласуването с “Не” в Турция само помогна на тези, които се стремят не само да интернационализират придружаващите референдума политики, но и на тези, които са петимни да го определят като исторически и цивилизационен въпрос. Нещо повече, доста необичайно и отблъскващо поведение от страна на чуждестранни медии е да публикуват заглавия на турски, които са в подкрепа на гласуването с “Не”. Този режим на поведение може да бъде използван като “доказателство” за чуждестранна намеса в политиката на Турция, дори и след референдума. Може да се твърди, че в ерата на глобализацията е разбираемо за всички държави да бъдат загрижени за вътрешната политика на други страни, особено в случая на Турция, която е съюзник на Запада и член на НАТО. Освен това може да се твърди, че имаше почти глобална загриженост и интерес от последните избори в САЩ, като много от чуждестранните медии изразяваха възгледи срещу Доналд Тръмп. Когато мнозина подкрепяха линията срещу Тръмп, това нямаше значение за демократите, но след победата на Тръмп те не се въздържаха да обвинят Русия в политическа намеса до нивото на опити за започване на съдебно дело срещу администрацията на Тръмп и Русия.

Може да се твърди, че случаят с намесата на Русия се основава на твърденията, че Москва извади наяве някои от писмата на кандидата на демократите Хилъри Клинтън точно преди изборите. И все пак, Турция може да излезе в известна степен различен набор от обвиненията, такива като предполагаемата “западна подкрепа за ПКК и гюленистите”. Надявам се, че такъв сценарий няма да се сбъдне, но има признаци, че в случай на победа на “Не”-то във вота, тя може да се разглежда като “незаконна”. В случай, че спечелят привържениците на “Да”, на всички дисиденти ще бъде лепнат етикетът и третирани като предатели, които са гласували с “Не” и си сътрудничат с врагове на Турция.

И в двата случая цената за дразненето на управниците в Турция от Запада ще бъде заплатена от дисидентите в Турция. Но по-лошо би могло да бъде, ако Турция продължава да се плъзга към политиката на хаос, независимо от резултата от референдума – освен ако ПСР започне да осъзнава “реалната опасност”: жертването на бъдещето на Турция пред олтара на референдума.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране