27.10.2020 | 13:26
Скандален сърбин и офицери от ЦРУ купуват NOVA
Сделката е пред финализиране, а дю дилиджънсът на медийната група е започнал още през лятото

Сръбският бизнесмен Драган Шолак, основател на “Юнайтед Груп”, купува Нова телевизия. Това съобщава сайтът “Гласове”, позовавйки се на „отлично информирани източници“, според които сделката е пред финализиране, а дю дилиджънсът на Нова е започнал още през лятото.

Сделката е изненадваща, защото дълго време се предполагаше, че бТВ ще бъде препродадена на сърбина и американците, след като чешкият мииардер Петр Келнер я купи, пише в своя публикация glasove.com. Шолак и “Юнайтед Груп” вече са собственици на държавния ни телеком “Виваком”, който им бе продаден в края на юли.

Зад Драган Шолак, който няма собствено финансиране, стои финансовият американски гигант за дялови инвестиции “Kohlberg, Kravis, Roberts & Co. L. P.” (KKR), ръководен от бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс. През 2013 г., фондът прави първите си преки инвестиции в Източна и Централна Европа със закупуването на медийната компания “United Group” (SBB/Telemach) на Шолак. Цената на сделката не е публично оповестена, но според някои оценки надвишава 1 млрд.

“United Group” обединява най-големите интернет-доставчици и оператори на кабелна и сателитна телевизия в бивша Югославия с близо 2 млн. потребители. В Сърбия Драган Шолак е персона нон грата, а името му се свързва с многобройни корупционни скандали, включително и с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Той е описван в медиите като бизнесмен, на когото не може да се има доверие, некоректен и неспазващ поетите ангажименти.

След сделката за Нова телевизия сърбинът ще се сдобие с огромна медийна власт в България, защото ще притежава най-голямата медийна група и най-големия телеком, а финансирането му е изцяло външно и под контрола на американците, които градят мрежа за геополитически натиск на Балканите.

Ето какво получават собствениците на „Виваком“ Драган Шолак и Дейвид Петреъс, след като купят Nova Broadcasting Group:

Електронни медии – Нова телевизия, Канал 3, The Voice TV, Magic TV и радиата „Витоша“, „Веселина“, The Voice и Magic FM

Онлайн медии – групата на „Нетинфо“, вкл. АБВ поща, Vbox7.com, Vesti.bg, DarikNews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg и др.

Други – 51% от сайта за групово пазаруване Grabo.bg, 51% от онлайн магазина Trendo.bg.

Симбиозата между най-големия български телеком и най-голямата медийна група дава изключителна власт на Драган Шолак, още повече, че финансирането на неговия бизнес идва отвън и е свързано с „дълбоката държава“ на САЩ.

Досега българското правителство имаше лостове за влияние, защото парите за Нова тв се осигуряваха от Делян Пеевски през братя Домусчиеви. Независимо от репутацията на тези бизнесмени, те все пак са под контрола на българската държава, която може да защити интересите си по всяко време, стига да иска.

С продажбата на Нова и “Виваком” на Драган Шолак и Дейвид Петреъс, нито Борисов, нито който и да е следващ български министър-председател ще имат лостове за влияние, защото финансирането идва от САЩ и е свързано с големи играчи от американското разузнаване, което ще преследва своите интереси в региона. Сделката за БТК („Виваком“) бе финансирана почти изцяло с облигационен заем. Чрез телекома Драган Шолак и Дейвид Петреъс вече контролират достъпа до наземната физическа инфраструктура, позволяваща на операторa да контролира достъпа до нея за всички останали играчи на пазара.

В края на миналата седмица България и САЩ подписаха рамкови споразумения за сигурността на 5G мрежите и в областта на ядрената енергетика, което стана в присъствието на премиера Бойко Борисов и – чрез видео връзка – на държавния секретар Майк Помпео. Интересен факт от подписването за включването на България в програмата на американското правителство Clean Network бе, че заместник-държавният секретар Кийт Крак, който присъства в София на церемонията, дори не спомена „Виваком“ (за сметка на А1 и Теленор), когато говори пред избрани медии за телеком операторите, които ще трябва да се съобразят с евентуалната забрана на използване на китайски производители на телеком оборудване. В същото време “Виваком” е компанията, която обяви старта на 5G в своята мрежа, която в огромна степен се базира на оборудване на Huawei.

Според източници на “Гласове” България е привлякла трайно вниманието на САЩ по темата, защото “Виваком” управлява стратегическата инфраструктура, която минава през България, и свързва партньорските служби, използвайки Huawei. Още през 2016 г. Спас Русев заяви, че ще се опита да привлече Huawei за спонсор на “Левски”, а през 2017 г. „Виваком“ и Huawei обявиха стратегическо партньорство за развитие на облачните технологии в полза на бизнеса и правителството. Китайският посланик в България Джан Хайджо посъветва тогава местния клон на Huawei да работи в тясно сътрудничество с български партньори за насърчаване на активното развитие на ИТ сектора. Спас Русев, тогавашен председател на Надзорния съвет на „Виваком, заяви, че с Huawei си поставят амбициозната цел да развият регионален облачен хъб. Това ще бъде първият подобен проект, който ще стартира от България и ще я утвърди като високотехнологичен център за региона”, заяви тогава Русев.

Почти във всички материали, които излизат за Драган Шолак в чуждите медии, се наблюдава една и съща линия – бруталния начин, по който прави бизнес във всички държави, в които трайно е стъпил: Сърбия, Хърватска, Босна, Словения. В Босна обвиняват компанията, че използва електрически стълбове и кабели за безплатно подаване на интернет сигнали. В Хърватия някои медии обсъждаха къде, дали и колко данъци плаща, а в Словения разследваха собствеността на Telemach и трудната задача за разнищване мрежа от свързани компании. И малтийските медии (Шолак има компания в Малта) се занимават с неговите дела.

Дори бизнесакулите, за които няма нищо свято, съблюдават свещения закон за печалбата. Въпреки това възвращаемостта на вложенията на KKR в балкански медии е под въпрос дори в далечна перспектива. Секторът преживява такива трудности, че дори ключови активи като SBB в Сърбия и “Nova TV” в Хърватия трупат загуби. Обяснението е просто. Купувайки медии, Петреъс и Шолак купуват влияние.

Показателно е как медиите на Шолак се превърнаха в яростна опозиция на сегашния президент Вучич, въпреки че преди години работиха заедно, а Шолак и Петреъс успяха да разгърнат медийния си бизнес там, благодарение на правителството. Преди да влезе в конфликт с държавата в Сърбия, Драган Шолак има идентични конфликти във всички страни от региона, където оперират неговите компании и в които постигат бизнес успехи по спорен начин, благодарение на корупция, узурпиране на публични ресурси, измами, заплахи и рекет от медиите му, които тормозят всеки, който пречи на интересите им.

Най-циничното в тази история е, че генерали от НАТО, които участваха в бомбардировките над Сърбия, влязоха в бизнес отношения и политически връзки със сръбските политици-националисти, които защитаваха независимостта на Белгард.

Корупцията на Драган Шолак стига и до върховете на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Шолак взeма оттам кредити за милиони със съдействието на Драгица Филипович, която е директор в ЕВБР, а след това я наема на работа в „Юнайтед Груп“, като в същото време компанията остава клиент на банката. В подобна схема е замесен и Драган Джилас (опозиционен лидер в Сърбия) и бизнес партньор на Шолак.

Разследванията на Kurir разкриват, че Шолак и „Юнайтед Груп“ се радват на добро покровителство от ЕБВР през всичките тези години, въпреки непрозрачните и съмнителни бизнес операции. Когато се анализират връзките между конкретни участници от ЕБВР и бизнес решенията на Джилас и Шолак, може да се направи надежден извод, че именно тези връзки са позволили техните бизнеси да се разраснат и богатството им да се увеличи експоненциално. Днес интересите на „Юнайтед Груп“ са защитени от репутацията и доверието на базираната в Лондон банка, а нейният миноритарен дял в „Юнайтед Груп“ на Драган Шолак дава основа за създаване на фалшив образ на безспорна и заслужаваща доверие институция.

Покупката на Нова тв, останалите канали и интернет мрежи, заедно с притежавания вече от Шолак най-голям телеком в страната го превръщат в един от най-силните играчи у нас не само в бизнеса, но и в политиката. С ресурсите, които разполага, той ще има възможност да променя баланса на политическите сили и да участва активно във формирането на управленски решения в зависимост от интересите на неговите спонсори отвъд океана, начело с Дейвид Петреъс от ЦРУ.

През 2017 г. независимата френска Медийна обсерватория (OJIM) публикува обширно разследване за внезапната и бурна медийна кариера на бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс. Под ръководството на Петреъс, американският фонд KKR изгражда истинска медийна империя, при това тихомълком, извън общественото внимание.

През 2015 г. Съветът за борба с корупцията в Сърбия излиза с Доклад за структурата на собствеността и контрола върху медиите в страната. В документа като първостепенен проблем се посочва непрозрачността в собствеността на медиите. През следващата година собствеността на “United Group” става обект на съвместно разследване на словенския вестник „Дело“ и Проекта за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP). Статията им „Тъмната страна на Telemach” осветява задкулисието на най-големия доставчик на информация. Оказва се, че зад компанията има цял лабиринт от фантомни офшорни компании, които се размножават като гъби в данъчните убежища, за да прикрият истинските собственици и техните финансови канали.

Основно място в разследването е отделено и на Драган Шолак. През 2000 г. в Крагуевац (Сърбия) той основава фирмата KDS – местен кабелен оператор. И остава негов директор през цялото време, докато стартъпът стремително набира скорост, като през 2002 г. се трансформира в SBB, през 2012 г. – в “SBB/ Telemach”, а през 2013 г. в “United Group”. Но това е общоизвестен факт. Новината в това разследване е, че Шолак притежава 20% от акциите на компанията, скрит зад фирмата „Gerrard Enterprises”, регистрирана на о. Ман през 2001 г.

Този „крал на кабеларките“, по прицип „недостъпен за медиите“, се превръща в бизнес-акула насред икономическата разруха, един самозабравил се новобогаташ сред осиромашалите си сънародници, с частен самолет, вила на Женевското езеро и голф игрище, принадлежало някога на югославския крал. Сърбин в регион, раздиран от национални вражди, и фокусник, откриващ по три офшорни компании на ден, който вкарва, а после вади от ръкава си милиони евро – при това без да плаща данъци – дава сериозни основания на журналистите от „Дело“ и продължителите на техния труд (“Nacional”, “Jutarnji list”, “Ekspres”…) да насочат прожекторите към Шолак.

Опитът на „Дело“ да разплете пипалата на структурите, притежаващи “United Group”, води в крайна сметка до заключението, че истинските собственици се крият зад множество паравани. Така и не става ясно дали Шолак е действителен собственик или само прикритие.

Шолак не е самостоятелен играч. Задокеанските му финансисти, в това число и KKR, държат контролните пакети във всичките му предприятия. Именно те го поставят начело на “United Group” и от самото начало осигуряват стремителния възход на компанията. Това става ясно от грама на посолството на САЩ в Белград, публикувана на сайта Wikileaks. За съжаление никой досега не ѝ е обърнал подобаващо внимание, въпреки че е лесно достъпна в интернет.

Депешата от 2007 г. е изцяло посветена на SBB, както е видно и от заглавието: “Serbia Broadband” работи във враждебна среда”. Вътре Шолак се споменава като основен информатор на посолството, до степен, че поражда въпроси за характера на отношенията му с американската дипломация. Авторът – посланикът на САЩ в Белград, Майкъл Полт, се застъпва за Шолак пред Вашингтон, като прилага към грамата свой отчет относно съвместните усилия на американските дипломати и инвеститори за решаване на проблема.

Това се върши под благовидния предлог за борба с пазарната доминация на националния оператор „Телеком“, „използващ агресивни методи и политическо влияние“ за защита на монополното си положение. Към днешна дата обаче става ясно, че на практика посланикът е вършел същото, в което обвинява „Телеком“, само че в полза на SBB. Телеграмата е с дата 1 юни 2007 г., а на 27 юни се съобщава за историческото събитие – сключването на първата в историята ЛБО-сделка в Сърбия: поглъщането на SBB от компанията “Mid Europa Partners”.

Следващият американски посланик – Камерън Мантер, след напускането на дипломатическия пост се прехвърля, не щеш ли, тъкмо в “Mid Europa Partners” като съветник на “SBB-Telemach” при започването на преговорите с Петреъс през 2013 г. Предшественикът на Полт, небезизвестният Уилям Монтгомъри – първият посланик на САЩ в Белград след агресията на НАТО през 1999 г. и цветната революция в Сърбия от 5 октомври 2000 г., който се разпорежда в страната като имперски консул, пък е бивш бизнес партньор на Брент Садлър. Въпросният Садлър работи като кореспондент на CNN в Белград по време на бомбардировките, а впоследствие става директор на “N1 TV” – основният телевизионен канал на “United Group” и ексклузивен партньор на CNN в Източна Европа.

Благодарение на силните политически връзки с лидерите на сръбската държава на власт до 2012 г. като Борис Тадич, Шолак нарушава всички правила на бизнеса – прокарва безконтролно кабели в градските райони, извършва множество машинации, свързани с неотчитане на реалния брой потребители като по този начин укрива данъци и прикрива реалните си печалбиШолак успява да създаде бизнес империя, която поставя под свой контрол почти 60% от телекомуникационния пазар в Сърбия и региона на Западните Балкани.

Депешите на „Уикилийкс“ съдържат сведения и за ключовия момент в развитието на “Юнайтед Груп”. През 2002 г. малката стартъп компания на Драган Шолак вади страхотен късмет, като успява да привлече инвестиции в размер на 10 млн. долара от Инвестиционния Фонд за Югоизточна Европа (SEEF). Разпоредител със средствата на фонда е компанията “Soros Investment Capital Management”, преименувана по-късно на “Bedminster Capital Management”, чийто основател е Джордж Сорос.

Социално активният милиардер има много общо с Кравис (от фонда KKR) – по случайно съвпадение двамата са съседи по вила на брега на Атлантика и съвсем неслучайно споделят една и съща страст към закупуването на балкански кабелни оператори.

Именно инвестициите на Сорос са причина за стремителния възход на SBB и главозамайващото му впускане в мътния водовъртеж на международните финанси. Сорос води след себе си Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която инвестира през 2004 г. още 15 милиона евро. Тази „Европейска“ банка, чийто най-голям акционер се явяват САЩ, продължава да е съсобственик и съинвеститор в  “United Group” и в момента (към края на 2017 г.).

По-късно фондът на Сорос се разделя на SEEF I и SEEF II, които се явяват едновременно купувач и продавач при поглъщането на SBB от компанията “Mid Europe” през 2007 г. Тази частна инвестиционна компания, ръководена от бивши високопоставени служители на Световната банка и МВФ по-късно ще се похвали, че си е върнала инвестициите в троен обем, благодарение на астрономическата сума, изплетена й от  KKR.

Под опеката на Дейвид Петреъс и KKR, Драган Шолак и “Юнайтед Груп” изграждат истинска медийна империя. “Юнайтед Груп” обединява най-големите интернет доставчици и оператори на кабелна и сателитна телевизия в бивша Югославия с близо два милиона потребители:

SBB (Serbia Broadband) – най-големият доставчик на кабелна телевизия и интернет в Сърбия със 700 хил. абонати;

Telemach – водещият доставчик на кабелна телевизия и интернет в Словения и Босна и Херцеговина (БиГ);

Total TV – водещият доставчик на сателитна телевизия в Сърбия, обхващащ шестте страни от бивша Югославия;

NetTV Plus – основният оператор на интернет телевизия;

United Media – включващ тв каналите Sport klub, Cinemania, Ultra, Mini Ultra, Lov i ribolov;

СASMedia – най-голямата агенция за реклама в кабелна и сателитна телевизия.

През следващата, 2014 година, КKR разширява своето влияние. Чрез “United Group” фондът купува гиганта в развлекателната индустрия, специализиран в областта на турбо-фолка “Grand Production” и придобива контролния пакет в най-големия кабелен оператор на Черна гора BBM. Става съсобственик и в най-популярния информационен сайт в Сърбия – Blic.rs, изкупувайки 49% от акциите на домейна от швейцарската медийна група “Ringier”.

Накрая KKR пуска собствен регионален тв канал – “N1 TV”, който става ексклузивен партньор на CNN, със свои студиа в Белград, Загреб и Сараево. Чрез тази спорна операция “Юнайтед Груп” обединява производството на телевизионно съдържание с разпространението му.

През 2015 г. компанията създава нов прецедент, придобивайки словенския мобилен оператор “Tušmobil”. Това е първият случай на закупуване на мобилен оператор от доставчик на кабелна телевизия. През 2017 г.  KKR слага ръка и върху бизнеса на “Central European Media Enterprises” (CME) в Хърватия и Словения, включително върху “TV Nova” – най-популярната хърватска телевизия, с най-висок рейтинг на новините в страната, както и върху “РОР-TV”, чиято програма “24ur” е най-гледаната в цяла Словения. Едновременно с това “Юнайтед Груп” продължава да разширява сферата си на влияние на пазара за стационарна и мобилна телефония, поглъщайки основните си конкуренти, в това число “BHB Сable TV” (Босна и Херцеговина), “M-kabl” (Черна гора) и “Ikom” (Сърбия).

Телевизия N1 крие съдържанието на доклад за управлението, редакционната политика и достоверността на медията, изготвен от експерта от Би Би Си Джеймс Хардинг. В доклада си Хардинг, който е бивш директор на BBC News e представил негативни заключения относно редакционната политика на N1, квалифицирайки я като небалансирана, предубедена и непрофесионална.

Докладът е изготвен след множество организирани медийни кампании, фалшиви новини и манипулации на N1 срещу конкуренти на Шолак и „Юнайтед Груп“. Вследствие на това известният журналист от CNN Брент Садлър напуска позицията на директор на редакционната колегия на N1. Той обръща внимание на ръководството на CNN, че N1, под влиянието на Шолак, нарушава етичните стандарти в журналистиката и открито се поставя в услуга на определени опозиционни структури в Сърбия. Той цитира и други експертни становища, които показват, че редакцията на телевизията провежда необективна, небалансирана, тенденциозно антиправителствена и антидържавна редакционна политика на новинарската програма.

В заключение може да се каже, че Драган Шолак не е самостоятелен играч, а параван зад интересите на американското разузнаване, което изгражда мрежи за влияние в Централна и Източна Европа. Самият той е с изключително лоша репутация, а около името му има многобройни скандали за корупция, некоректно отношение и нерегламентирана намеса в политическия живот на държавите в които се разпростира бизнесът му.

Изглежда, че българското правителство е спокойно заради американските капитали зад Шолак и поради тази причина дава зелена светлина на сделките за „Виваком“ и Нова, но това е бомба със закъснител. Както за управлението на Бойко Борисов, така и за всички, които ще дойдат след него, защото ще трябва да се съобразяват с много мощен външен играч, който притежава стратегически от гледна точка на националната сигурност ресурси и медийна власт, способна да сваля и качва правителства, пише в заключение на статията на „Гласове“.

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране