04.01.2020 | 1:43
Свиня
Защо Чърчил, който смяташе българите за хора второ качество - нека го кажем направо и да не го забравяме, и Рузвелт предоставиха Източна Европа на Чичо Джо/Сталин?

Путин е крайно въздържан човек – в сравнение с Тръмп изглежда като буца лед от Сибир, и то от място, където никога не е имало човеци.

А и в сравнение с останалите Персони: танте/леля Меркел, чиито безбройни жакетчета неизменно предизвикват веселие, доста фриволния Макрон, за Джонсън да не говорим.  И сега г-н Лед изтърва една неприлична дума – по адрес на полски дипломат от миналото. Нарече го „свиня“. И това изобщо не е случайно – случайности никога няма в руските работи.

Между другото. Наскоро се загледах в руския Клуб „Комедия“. В продукцията му често присъства и Путин, представят го почти на ръба на позволеното или по-добре да кажа – по острието на ножа. Актьорът, който играе Путин, сигурно няма особено спокоен сън – но пък много достоверно импровизира един негов тик, едно характерно присвиване на устните, през които трудно се прокрадва нещо неразумно или емоционално.
И, ето сега, оттам се е измъкнала думата „свиня“.  Това е истинско събитие, а и самата дума може да бъде обявена като Дума на Годината.

Още една скоба. Нашият Самодържец/ББ изчезна напълно от телевизионните скечове. Това недвусмислено означава, че всичко вече е наред. Може да означава и друго – че повечето от нашите телевизионни продуценти са обикновени страхливци и лишиха ББ от едно необходимо лекарство, от сатиричния сироп, който е полезен за всеки политик.

Навремето Краси Радков го „играеше“ по-смело, за разлика от Любо Нейков, на който сякаш все не му достигаше любовта на ББ и по-скоро го галеше с перце – но не от тия, които продават в секс-шоповете.
Тия дни двамата комици сякаш са заменени от бившия регионален министър, сега зам. министър, Нанков – край празния язовир „Студена“ той с такова обожание гледаше ББ, че трудно можеш да повярваш, че не е артист, нормален човек не може да излъчва чак такова възторжено преклонение. Сякаш за него е измислен лафа „мига на парцали“. А може би го гъделичка някаква вина.

Да се върнем към думата на годината. Свиня.

Историята с полския дипломат Юзеф Липски, който е посланик в Хитлеристка Германия през 30-те години на миналия век, ни отвежда към Голямата Подмяна, която беше отново реанимирана напоследък: Втората световна война е предизвикана от Хитлер и Сталин, тя не е спечелена от руснаците и пр. Банални глупости, но не престават да ги съживяват.  Мизерни спекулации, които поникват на невероятни места, да не споменавам, какви ги редеше наскоро дори шефът на НАТО Солтенберг. Тия хора злоупотребяват с Историята за елементарните си пропагандни нужди.

Веднъж попаднах на „разследване“ по канала „История“, според което Войната е спечелена след битката при абатството Монте Касино, Италия – а не след чудовищните сблъсъци при Сталинград и Курск, ей такива пикливи измишльотини.

Тия хора дори не са чували за Конквист, но ние го четяхме тайно още в „ония“ години. Дивият сталинизъм ни е отвратителен – не защото ще ни го каже едва сега някой като Солтенберг, а защото това отвращение поникваше в нас от великата руска литература – и оставаше завинаги там. Друго е по-важно: истините на Историята трябва да са ни най-скъпи – това за сведение и на тукашните късни „антикомунистически“ сополи.

Между другото, понеже стана дума за Сталин – язовир „Студена“, примерно, не можеш да го напълниш с песни и частушки. Скъсай ухото на идиотите. Докато някои подритват Историята за днешните си нужди, започват да изглеждат все по-неясни и иначе безспорни факти.  Защо Съюзниците, които поне в Европа имаха поддържаща роля, предоставиха именно на Русия правото – и честта – да превземе Берлин и съветски войни да забият Знамето на Победата над Райхстага – те, а не някой юнак от Кентъки, който половин век по-късно да бъде изигран от Брад Пит в поредния трафаретен американски боевик? Защо?

Достатъчна компенсация ли щеше да бъде това за 20-те милиона руски/съветски жертви. На всеки убит американски войник се падат 80/осемдесет съветски.

Защо Чърчил, който смяташе българите за хора второ качество – нека го кажем направо и да не го забравяме, и Рузвелт предоставиха Източна Европа на Чичо Джо/Сталин?

И защо след десетина години повториха коварния си номер с клетата Унгария? Добре, Дунав беше пълен с труповете на унгарските бунтовници – но кой ги наговаряше месеци наред по „свободните“ радиостанции, че щом обявят въстанието, американски войски веднага ще влязат в Унгария?

Изоставиха Източна Европа, за десетилетия я сервираха на „Империята на Злото“ – не че имаха друг избор, Истинските Победители също трябваше да получат част от плячката.
И какво очакваха – сталинизмът кротко да прерасне в демокрация, крокодилът да зачурулика като славейче.

Направиха и един изгоден бартер: Съветите да станат пазвантите на Източна Европа, безмилостни, както се очакваше – а ония си присвоиха любимата им доктрина за „Износ на революции“.
И здраво се постараха – от Корея и Виетнам до Афганистан и Ирак.
Без никаква полза – като изключим възможността Холивуд да направи някои свестни филми.

В „ония“ години иронизирахме съветското клише, че САЩ са „световният полицай“ – сякаш руснаците завиждаха на американците за тази им роля, докато те самите бяха пазачите на полузаспалия източноевропейски блок.
Но клишето се оказа истина – и Америка и досега не може да изпълзи от тресавището на безсмислени войни, отгоре на всичко, на 11 септември 2001 беше унизена/ранена в самото си сърце, а днес живее в трудно прикриван страх.
Хиляди са жертвите на посттравматични стресове – от Виетнам до войната в Кувейт.
За „Арабската пролет“ да не говорим – невежи до налудност хора съчиняваха подобни безумни конструкции, без оглед на последиците.

Не се уморяват да иронизират екзалтанта Тръмп, но той, поне засега, прибра страната си в един премерен изолационизъм. И може би Времето ще се окаже по-снизходително към него.
Така се случи, впрочем, с Рейгън – един нищо и никакъв актьор, но той вече е запомнен като разрушителя на „Империята на Злото“ – макар че тя просто бе продадена от авантюриста Горбачов.

Всичко това трябва да бъде прикрито по някакъв начин.
Затова, хайде да префасонираме Голямата Война.
Само си представете, какви лъжи ще се сипят след години за днешните времена.

Но г-н Лед използва думата „свиня“ – и всичко отиде по дяволите.
Трябва да си пълен наивник или, в краен случай, български политик, за да не знаеш, че Руската Мечка никога не забравя. И никога не прощава.

Поляците не поканиха Путин във Варшава за
80-годишнината от началото на Голямата Война, защото Русия не ги освободила, а заробила – обаче германският президент беше най-почитаният гост.
И ето го наказанието: руснаците извадиха документ, който разкрива един от най-скверните епизоди от предвоенна Европа.
През 1938 година Хитлер обсъжда с полския външен министър и полския посланик в Берлин Липски идеята си да засели евреите в Африка.
И тогава Липски изцвилва: „Ако вие направите това, ние ще ви издигнем великолепен паметник във Варшава!“

Впрочем, някои изследователи оповестиха, че поляците са ликвидирали сами повече евреи в Полша – повече от германците.
Припомнено беше и варварското изпепеляване на еврейски селища, заедно с жителите им – най-известен е погромът в Йедвабне, но се споменават поне още 23 населени места /по информация на Дойче веле/.

И настъпи весела суматоха.
Полският премиер направи специално изявление – постна пропаганда, нищо повече, колкото да предизвика руснаците да извадят нови срамни документи за полско-германската колаборация.
Евреите се изпокараха и пр.

Руснаците всеки момент могат да свалят гащите на всеки – да не говорим за банковите сметки, понеже открай време швейцарските банкери са руски агенти.
Разобличаването на Липски е мощен токат/юмрук в лицето на полските тарикати. Това е една от бомбите на 2019 година, това е и възмездието, макар и дребно, за смъртта на милиони руски войни, чиито паметници днес сополите омърсяват.

За всички, които ще пишат учебници по история, този епизод е съвършено поучителен. Да не бързат да дращят измислици с потните си пръстчета, да не омърсяват Историята заради гладните си душички.
Тя не може безкрайно да се оварварява с измислици.

Все си представям едно руско момче, привикано от някое затънтено селце и преминало през чудовищните изпитания на Войната – как умира някъде в Полша, и все не може да разбере, какво, по дяволите, прави там, защо трябва да умре заради кефа на един маниак – на когото поляк иска да вдигнат паметник.
Представяте ли си потресението на това войниче в предсмъртните му мигове…
А след години някакви мизерници ще го набедят за агресор.

***
РАВНОСМЕТКА НА 2019 ГОДИНА
71 публикации в страницата.
547 хиляди 408 харесвания.
31 хиляди 908 коментара.
85 хиляди 247 споделяния.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***

Loading...

4 коментара

  1. Анонимен каза:

    На 24 август 1939 г., само седмица преди избухването на военни действия, най-близкият съветник на Чембърлейн, сър Хорас Уилсън, отиде при посланик Кенеди с неотложна жалба от британския премиер за президента Рузвелт. Съжалявайки, че Великобритания несъмнено се е задължила през март към Полша в случай на война, Чембърлейн сега се обърна в отчаяние към Рузвелт като последна надежда за мир. Той искаше американският президент да „окаже натиск върху поляците“ в този късен час да промени курса и да започне преговори с Германия. По телефона Кенеди каза на Държавния департамент, че британците „смятат, че не могат, предвид задълженията си, да направят нещо подобно, но ние можем“. Представен с тази изключителна възможност за спасяване на мира на Европа, Рузвелт отхвърли отчаяното правно основание на Чембърлейн. При това, отчете Кенеди, премиерът загуби всяка надежда. „Безсмислието на всичко това“, каза Чембърлейн на Кенеди, е ужасяващо. В крайна сметка не можем да спасим поляците. Можем просто да продължим война за отмъщение, която ще означава унищожаване на цяла Европа.

  2. Анонимен каза:

    На 16 януари 1939 г. полският посланик Потоцки докладва на министерството на външните работи на Варшава за още един продължителен разговор, който е провел с личния пратеник на Рузвелт – Уилям Булит:

    Предишния ден имах по-дълга дискусия с посланик Булит в посолството, където той ме призова. Булит заминава на 21-ви този месец за Париж, откъдето отсъства почти три месеца. Той плава с цял „багажник“, пълен с инструкции, разговори и директиви от президента Рузвелт, Държавния департамент и сенаторите, които принадлежат към комисията по външни работи.

    В разговор с Бюлит имах впечатлението, че той получи от президента Рузвелт много точно определение за отношението на САЩ към настоящата европейска криза. Той ще представи този материал в Quai d’Orsay [френското външно министерство] и ще го използва в дискусии с европейски държавници. Съдържанието на тези директиви, както ми ги обясни Bullitt в хода на разговор, продължил половин час, бяха:

    1. Витализирането на външната политика под ръководството на президента Рузвелт, който остро и недвусмислено осъжда тоталитарните държави.

    2. Подготовката на САЩ за война в морето, сушата и въздуха ще се извършва с ускорени темпове и ще изразходва колосалната сума от 1,25 милиарда долара.

    3. Решението на президента е, че Франция и Великобритания трябва да сложат край на всякакъв вид компромиси с тоталитарните държави. Те не трябва да влизат в дискусии, целящи всякакви териториални промени.

    4. Те имат моралната увереност, че САЩ ще се откажат от политиката на изолация и ще бъдат готови да се намесят активно на страната на Великобритания и Франция в случай на война. Америка е готова да предостави цялото си богатство от пари и суровини на тяхно разположение.

  3. Анонимен каза:

    Архивите на Полското Министерство на Външмите работи от преди 1939 се намират в Русия.

    На 9 февруари 1938 г. полският посланик във Вашингтон, граф Йежи Потоцки, докладва на външния министър във Варшава за еврейската роля в осъществяването на американската външна политика:

    Натискът на евреите върху президента Рузвелт и върху Държавния департамент става все по-силен …

    … Евреите в момента са лидери в създаването на военна психоза, която ще потопи целия свят във война и ще доведе до обща катастрофа. Това настроение става все по-очевидно.

    в своето определение за демократични държави евреите също създадоха истински хаос: смесиха заедно идеята за демокрация и комунизъм и преди всичко издигнаха знамето на горяща омраза срещу нацизма.

    Тази омраза се превърна в безумие. Размножава се навсякъде и по всякакъв начин: в театрите, в киното и в пресата. Германците са представени като нация, живееща под високомерието на Хитлер, която иска да завладее целия свят и да удави цялото човечество в океан от кръв.

    В разговори с представители на еврейската преса многократно се изправях срещу неумолимото и убедено мнение, че войната е неизбежна. Това международно еврейство използва всички средства за пропаганда, за да се противопостави на всяка тенденция към всякакъв вид консолидация и разбирателство между нациите. По този начин убеждението нараства постоянно, но сигурно в общественото мнение, че германците и техните спътници под формата на фашизъм са врагове, които трябва да бъдат покорени от „демократичния свят“.

    На 21 ноември 1938 г. посланик Потоцки изпраща доклад във Варшава, в който подробно обсъжда разговор между себе си и Булит, който случайно се върна във Вашингтон:

    Предишния ден имах дълъг разговор с посланик Бюлит, който е тук на почивка. Той започна, като отбеляза, че между него и [полския] посланик Лукасевич в Париж съществуват приятелски отношения, от чиято компания той много се радва.

    Тъй като Bullitt редовно информира президента Рузвелт за международната ситуация в Европа и по-специално за Русия, голямо внимание се отделя на неговите доклади от президента Рузвелт и Държавния департамент. Булит говори енергично и интересно. Независимо от това, реакцията му към събития в Европа прилича повече на мнението на журналист, отколкото на политик …

    За Германия и канцлера Хитлер той говореше с голяма настойчивост и силна омраза. Той каза, че само сила и в крайна сметка война ще сложат край на безумното бъдещо германско разширяване.

    На въпроса ми на въпроса как той визуализира тази идваща война, той отговори, че преди всичко САЩ, Франция и Англия трябва да се превъоръжават изключително, за да могат да се противопоставят на германската власт.

    Едва тогава, когато настъпи моментът, деклариран по-нататък, Bullitt ще бъде готов за окончателното решение. Попитах го по какъв начин може да възникне конфликт, тъй като Германия вероятно няма да атакува първо Англия и Франция. Просто не успях да видя връзката в цялата тази комбинация.

    Булит отговори, че демократичните страни абсолютно се нуждаят от още две години, докато не бъдат напълно въоръжени. Междувременно Германия вероятно щеше да напредне с разширяването си в източна посока. Желанието на демократичните страни би било да избухне въоръжен конфликт там, на Изток между Германския Райх и Русия. Тъй като потенциалната сила на Съветския съюз все още не е известна, може да се случи Германия да се отдалечи твърде далеч от своята база и да бъде осъдена да води дълга и отслабваща война. Едва тогава демократичните страни ще атакуват Германия, заяви Булит и я принудиха да капитулира.

    В отговор на въпроса ми дали Съединените щати ще участват в подобна война, той каза: „Безспорно да, но само след като Великобритания и Франция първо се освободиха!“ Чувството в Съединените щати беше толкова интензивно срещу нацизма и хитлеризма, че психозата днес вече преобладава сред американците, подобна на тази преди обявяването на Америка за война срещу Германия през 1917г.

    Булит не направи впечатление, че е много добре информиран за ситуацията в Източна Европа и той разговаря по доста повърхностен начин.

  4. Анонимен каза:

    Поляците забравят всичко негативно което са напраили и се изкарват на жертви. Сега в момента са положителни с Германия, но отношението им към Германия преди 1940 г е крайно милитаристично и заплашително снападениа в Германските гранични райони.През 1938 никой не казва че Полша и Германия нападат Чехословакия и си я разделягт помежду си.Ето някои не толкова приятни факта от преди започване на войната. Например прес 1938, полските посланици разбраха, че зад цялата си реторика за демокрацията и правата на човека и изразяването на любов към Съединените щати, евреите, които агитираха за война срещу Германия, всъщност не правят нищо друго, освен безмилостно да развиват собствените си чисто сектантски интереси. Многовековният опит в тясното живеене с евреите направи поляците далеч по-наясно от повечето националности за особения характер на този народ. Полските пратеници държаха създателите на американската външна политика в нещо приближаващо презрение. Президентът Рузвелт беше смятан за главен политически художник, който знаеше как да формира американското обществено мнение, но много малко за истинското състояние на нещата в Европа. Както посочи посланикът на Полша във Вашингтон в докладите си във Варшава, Рузвелт тласна Америка към война, за да отвлече вниманието от неуспехите му като президент във вътрешната политика. Трябва да се отбележи обаче, че Полша отказа дори да преговаря за самоопределение за германския град Данциг и етническото немско малцинство в така наречения полски коридор. Хитлер се почувства принуден да прибегне до оръжия, когато направи това в отговор на нарастваща полска кампания на терор и разсеяност срещу милиона и половина етнически немци под полска власт. Според мен, ако някога военните действия бяха оправдани, това беше германската кампания срещу Полша през 1939г. Неуспешният отказ на Полша от преговори стана възможен поради съдбовна гаранция за проверка на военна подкрепа от Великобритания – залог, който в крайна сметка се оказа напълно безполезен за нещастните поляци. Като се има предвид светкавичната бързина на победната германска кампания, днес е трудно да се осъзнае, че полското правителство не се е страхувало от война с Германия. Полските лидери глупаво вярваха, че германската може би е само илюзия. Те бяха убедени, че техните войски ще окупират самия Берлин в рамките на няколко седмици и ще добавят още германски територии към разширена полска държава. Важно е също така да се има предвид, че чисто локализираният конфликт между Германия и Полша е трансформиран само в цяла Европа с конфликт от британските и френските декларации за война срещу Германия.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране