На 6 април в двора на Националния исторически музей в Бояна се появи, а ден по-късно и изчезна инсталацията „Гранични цветя“ на Иван Мудов. Според Фейсбук страницата на НИМ това е било планирано.

Авторът Иван Мудов обаче твърди другояче: „На следващия ден произведението беше премахнато от служители на музея, без да бъдат уведомени нито художникът, нито кураторите. Последваща възможност за диалог с институцията не беше предоставена“.

Според него работата „Гранични цветя“, е мащабна инсталация от пластмасови отпадъци, събрани по време на погранични разходки по българо-турската граница. Като реакция, художникът е решил да оттегли и другите си две творби от изложбата.

Боклукът бе част от експозицията през „През призмата на границата“ от европейския проект B-Shapes. Нейни куратори са Катя Ангелова, Ангелика Буртшер и Марион Оберхофер, а продуценти – италианската Платформа за дизайн и културни продукции Лунгомаре. Представени са четири нови, специално създадени произведения на изкуството от Есра Ерсен, Борис Мисирков & Георги Богданов, Иван Мудов и ZimmerFrei (Анна де Манинкор), пише БГНЕС.

Изложбата ще бъде достъпна за публика до 29 август в пространствата около Националния исторически музей в София. Разработена специално за НИМ, който за първи път представя съвременно изкуство, тя поставя под въпрос институционализираните исторически наративи и показва границите не като статични разделения, а като подвижни, порести пространства, в които ежедневието, политиката и историята се преплитат, гласи анонсът на събитието.

Есра Ерсен в своя проект „Следи от миналото, призрак на бъдещето“ (2025) разглежда формирането на идентичността, принудителната миграция и националните митове чрез техниката на миниатюрната живопис. Артистичното дуо Борис Мисирков & Георги Богданов представя фотографската инсталация „Пътуващият паметник“ (2025) – контрапаметник, който размишлява върху съдбите на загиналите при опит за бягство от Източния блок и оспорва традиционните форми на възпоменание. Иван Мудов, чрез своите три интервенции „Репелент B-Shapes“ (2025), „Гранични цветя“ (2025) и „Звукови флагове“ (2025), изследва границите като пространства на разделение и свързване. Анна де Манинкор в своите видео и аудио инсталации „Отговорът е там“ (2025), противопоставя непроменящите се пейзажи на личните разкази на хора от граничните зони, изследвайки по-дълбоките символични бариери. Изложбата ще бъде съпътствана от публична програма и печатно издание.

В разпалена дискусия в социалните мрежи Мудов настоява, че: „Всичко беше съгласувано с музея. Беше издадена заповед да имам достъп до музея в събота, за да инсталирам работата си. Също така по ваша молба всички проекти бяха предварително описани и визуализирани и вие ги одобрихте два месеца преди откриването.“

Според служителката на НИМ Тереза Велева обаче предварително заявената инсталация на Мудов „няма нищо общо с направената, което е съзнателна заблуда и очевидно търсене на скандал„. По думите й заявката е била за „цветя от найлон„.

„Не бяхте обозначили по никакъв начин какво се случва и защо. От предварително съгласуваното „цветя от найлон, събиран по границите“ до нещото, което привлече кварталните кучета да търсят храна и да си играят с чорапи, насред маслени филтри, блистери, счупени миксери и чисто нови смачкани найлони, има огромна разлика, която би могла да се нарече ако не лъжа, по поне умишлена заблуда“, пише още Велева.

Тя припомня, че зелените площи, където е била разположена инсталацията, нямат заграждения, а музеят в този сезон се посещава от множество групи деца, за чиято безопасност също трябва да се погрижи. Липсвали са и указателни табели, които да обозначат, че става дума за нарочна инсталация, а не просто за разхвърляни отпадъци, макар че по този въпрос няма яснота дали е трябвало да ги осигури авторът на произведението, или музеят.

Официална позиция на НИМ по казуса няма. Но случката припомни стария виц за чистачката в Музея за модерно изкуство, която се обърнала към директора: „Шефе, туй изкуство ли е, или да го хвърлям?“.