Нови смущаващи факти за управлението на ББР – единствената държавна банка у нас, се разкриват в одитен доклад на Сметната палата, публикуван в четвъртък. Директори на Българската банка за развитие са си докарвали по над 40 000 лева месечно, ББР е кредитирала с предимство едри бизнеси вместо малки предприятия, а парите, с които е оперирала, са основно заеми от китайски банки.

Това са част от разкритията при одита, започнал през есента на 2022 г. Констатациите са за периода 2020 – 2021 г. и за съжаление не става  ясно какво е положението в ББР след проверявания период и какво се е променило към днешна дата.

Екипът на Сметната палата е установил в ББР „значителна концентрация“ на привлечени средства от финансови институции. Оказва се, че българската банка е разчитала основно на заеми, отпуснати й от три китайски банки. През 2020 г. 79% от задълженията на ББР са били към тези банки, а през 2021 г. „китайският дълг“ е достигнал 86 процента.

Определянето на възнагражденията на ръководните органи на ББР е било неадекватно, става ясно от одитния доклад. При положение, че държавната банка е била на загуба, през 2020 г. заплатите на трима души от ръководството са общо 1,7 млн. лв., а за 2021 – 1,37 млн. лв., плюс променливи бонуси.  Посочените заплати са над два пъти по-високи от определените за управителя на БНБ през 2020 г. и 2021 г., посочват от Сметната палата.

През 2021 г. изпълнителни директори ББР са си докарвали месечни доходи от порядъка на 45-47 хиляди лева (сумите включват и възнаграждения за участия в управите на две дъщерни на банката дружества).

След смяната на властта и на управата в средата на 2021 г. възнагражденията на шефовете на държавната банка все пак са били приземени. Средното месечно възнаграждение на член на УС и изпълнителен директор, вкл. за участие в едно дъщерно дружество, за годината е в размер на 20 847 лв. и е съпоставимо с възнаграждението на управителя на БНБ, посочват одиторите.

Сметната палата потвърждава и многократно повтаряни критики – държавната банка се е отклонила от основната си мисия  – да подпомага малките и средните предприятия. Вместо това ресурсите са били насочени към кредитиране на големи фирми. Имало е и опасно увеличаване на необслужваните кредити, чийто обем през 2021 г. е достигнал близо  300 млн. лева.

Одитът открива и странна концентрация на отпуснатите кредити – 79% от финансираните малки и средни фирми са в Югозападна България.  Само 7% от кредитите са отишли в Северозапада.