Онази легендарна среща на върха смекчи дългогодишната взаимна неприязън между двете страни и положи основите на негласен съюз между САЩ и Китай срещу СССР. Настоящата среща се състои в подобен повратен момент в световната история — най-малко над двете сили се надвисна нова обща заплаха, пише коментаторът на в. New York Times Томас Фрийдман.

Става дума за разрастващия се глобален хаос, който може да дестабилизира целия свят, ако пред лицето на нарастващите предизвикателства страните не се научат да намерят баланс между съперничеството и партньорството. Тези заплахи могат да бъдат преодолени само съвместно, с общи усилия.

И първата стъпка в тази посока е САЩ и Китай да разработят съвместно ограничителни механизми срещу злонамереното използване на изкуствен интелект, особено сега, когато най-новите модели демонстрираха удивително мощни възможности за кибератаки.

От времето на срещата между Никсън и Мао светът преживя две фундаментални промени. Първата — все още не напълно осъзната, въпреки че тревожните сигнали вече звучат все по-силно, — свързана е с появата на нови асиметрични инструменти на изкуствения интелект, които са способни да придадат непропорционално голяма сила на малки, но опасни групи: терористи, анархисти, престъпници, радикални политически движения или дори малки държави, смята Т. Фрийдман.

В днешно време двама младежи, намиращи се в пещера с лаптоп, достъп до най-новите модели изкуствен интелект и терминал на Starlink, са в състояние да атакуват критичната инфраструктура на практически всяка държава.

Вторият поврат се отнася до глобализацията. Срещата на върха между Никсън и Мао даде начало на процеса на преход на света от набор от разпръснати елементи към единна, взаимосвързана и тясно преплетена система. Никсън и Мао отслабиха международната изолация на Китай, а Дън Сяопин впоследствие рязко ускори този процес, превеждайки страната към модел на държавен капитализъм и задействайки мощна поредица от икономически и технологични преобразувания.

В началото на XXI век съчетанието от два фактора — присъединяването на Китай към Световната търговска организация и глобалното разпространение на интернет — доведе до това, че повече хора в повече страни получиха възможност да се конкурират, да взаимодействат и да си сътрудничат в повече области, с по-малки разходи и в мащаби, безпрецедентни в цялата история на човечеството. Именно затова през 2005 г. нарекох книгата си „Светът е плосък“, казва Т. Фрийдман.

Въпреки това същността на технологичните промени е такава, че всеки нов скок се случва по-бързо от предишния, тъй като той се основава на инструменти, създадени от предходната епоха. Години след като изказах тезата за „ плоския свят”, технологиите и другите сили продължиха своето развитие и ни пренесоха, както отбеляза Дов Сайдман — основател на The HOW Institute for Society, — от състояние на взаимосвързаност в състояние на взаимозависимост. Или, както той сам го формулира, от „плоския“ свят към свят „залепен“ или „сплавен“. От „плоския“ свят все още беше възможно да се откъснеш. От „сплавения“ свят вече е невъзможно да се измъкнеш. Сега всички ние или ще се издигаме заедно, или ще падаме заедно.

И не става въпрос само за това, че развитието на интернет, смартфоните, оптичните мрежи, спътниците и безжичната връзка ни свърза технологично по-тясно от всякога. Не по-малко важно е и това, че редица предизвикателства от глобален мащаб още по-силно сплотиха съдбите ни.

Тези предизвикателства са толкова мащабни и толкова независими от държавните граници, че нито една страна, колкото и мощна да е тя, не е способна сама да се справи с тях или да се скрие от тях.

Ние знаем много добре за какви предизвикателства става дума: смекчаване на последиците от климатичните промени, предотвратяване на разпространението на ядрено и биологично оръжие, управление на глобалната миграция, борба с пандемиите, поддържане на безпрепятственото функциониране на световните вериги за доставки, от които днес зависи цялото човечество, и — най-важното и неотложно — контрол над новия вид изкуствен интелект, който ние самите създадохме.

По отношение на много от тези проблеми човечеството все още можеше да си позволи да отлага решенията или да се ограничава до частично сътрудничество, но що се отнася до възможностите на ИИ за кибератаки, времето изтече. Вече е невъзможно да се продължи напред, без да се вземат незабавни решения.

Както отбелязва Крейг Манди — бивш ръководител на отдела за изследвания и стратегия в Microsoft, а също и мой дългогодишен партньор в анализа на новите заплахи, свързани с изкуствения интелект — в продължение на много години САЩ и Китай редовно тестваха системите си, внедряваха злонамерена инфраструктура и открадваха информация чрез скрити кибероперации, напомня Т. Фрийдман

Въпреки това и двете страни разбираха: ако Китай извади от строя нашите електропреносни мрежи, ние ще можем да извадим от строя техните. Ако Пекин е в състояние да потопи Вашингтон в мрак, то и последният е в състояние да направи същото с Пекин. Това напомня ситуацията с ядреното оръжие. „Те фактически възстановиха режима на взаимно гарантирано унищожение“, казва Манди.

Сега на сцената излиза нова група участници — потенциално изключително опасни, и това вече не са само държави. Въпреки това те са в състояние да представляват заплаха едновременно както за САЩ, така и за Китай.

Според Т. Фрийдман става дума за агентните системи за изкуствен интелект, представени наскоро от Anthropic и OpenAI, които са в състояние да предоставят на малки групи киберпрестъпници инструменти за подкопаване както на китайската, така и на американската икономика — да и на всяка друга — при минимални разходи и практически без специални познания.

Няма съмнение, че подобни възможности ще предложат и други американски модели, като Gemini на Google, а скоро такива разработки ще се появят и в Китай.

Тъй като именно компаниите от САЩ и Китай първи създадоха подобни агентни системи, именно тези две държави трябва да поемат водещата роля в контрола върху тяхното разпространение и в създаването на защитни механизми — както в името на собствената си сигурност, така и в името на целия свят.

Anthropic и OpenAI вече заявиха, че най-новите им модели са толкова мощни в откриването и експлоатирането на уязвимости в софтуера, че компаниите засега съзнателно ограничават разпространението им. Въпросът обаче е само във времето: рано или късно тези технологии ще излязат извън контрол, ако, разбира се, това вече не се е случило.

Според Манди именно тази заплаха трябва да се превърне в най-мощен стимул за обединяване на усилията на САЩ и Китай — поне в тази конкретна област, която вече се превърна в очевидна и непосредствена опасност за двете страни.

И това съвсем не е невъзможна задача. По времето на Никсън и Мао САЩ и Китай вече успяха да си сътрудничат пред лицето на общата заплаха, която представляваше Съветският съюз. Днес те отново са изправени пред общо предизвикателство. Само че сега то не е държава, а технология — нарастващите рискове от асиметрични киберзаплахи от страна на агентния ИИ.

Старата G2 („Голямата двойка“) — САЩ и Китай — трябва да се обедини с това, което аз бих нарекъл новата I7 („Интелектуалната седморка“) — Anthropic, Google/Alphabet, OpenAI, Meta, Alibaba Group, DeepSeek и ByteDance, за да намерят заедно начини да извлекат максимална полза от новите модели на изкуствен интелект, като едновременно с това се предпазват от най-лошите им сценарии. Нито правителствата сами, нито частните компании самостоятелно са в състояние да решат този проблем.

На фона на войната с Иран почти незабелязана остана новината, че според някои информации Тръмп обмисля възможността за въвеждане на държавен надзор върху моделите на изкуствен интелект преди тяхното публично пускане. Това е изключително разумна стъпка. Време е хората да осъзнаят: навлизаме в епоха, в която частните компании фактически получават възможност „да разцепят атома“ — ако имаме предвид силата, която те са способни да освободят и да насочат в най-различни посоки.

Както и в случая с атомната енергия, тук може да се произвежда или електроенергия, или бомби. Същото важи и за агентния ИИ. Пред човечеството се открива възможност или да твори безгранично добро, или да създава оръжия с колосална асиметрична разрушителна сила, предупреждава Т. Фрийдман.

Очаква се темата за агентния ИИ да се превърне в една от ключовите по време на преговорите между Тръмп и Си. Но това, което ще направи тази среща на върха наистина историческа, не е самият факт, че темата се обсъжда, а решението да се действа съвместно — още сега. По-късно може да е твърде късно. Тези процеси се развиват твърде бързо.

Дори ако много от лидерите във Вашингтон, Пекин и Москва все още не са го осъзнали напълно, човечеството за първи път в своята история навлиза в епоха, в която нашето процъфтяване като вид е възможно само ако управляваме, създаваме, сътрудничим и съжителстваме в планетен мащаб. Т. Фрийдман предупреждава, че или ще създадем сложни адаптивни коалиции за решаване на тези задачи, или всички заедно ще загинем под тежестта на общите заплахи.

Сега съдбите ни наистина са преплетени.