Републиканецът Ранди Файн, член на Камарата на представителите на САЩ от Флорида, внесе за разглеждане законопроект „За анексията и предоставянето на статут на щат на Гренландия“. Както се посочва на сайта на долната камара на Конгреса, документът има за цел „осигуряване на стратегическите интереси на националната сигурност на САЩ в Арктика и противодействие на нарастващите заплахи от страна на Китай и Русия“.

„Гренландия не е отдалечен форпост, който можем да игнорираме – тя е жизненоважен ресурс за националната сигурност… Който контролира Гренландия, контролира ключовите арктически морски пътища и архитектурата за сигурност, която защитава Съединените щати. Америка не може да остави бъдещето в ръцете на режими, които презират нашите ценности и се стремят да подкопаят нашата сигурност„, заявява конгресменът Файн.

„Президентът Доналд Дж. Тръмп и държавният секретар Марко Рубио ясно заявиха, че Арктика бързо се превръща в основна арена на глобалното съперничество за власт. В момента нашите врагове са поставени под натиск, след като току-що елиминирахме един от техните ключови съюзници – Николас Мадуро във Венецуела. Китай и Русия продължават агресивно да разширяват присъствието си в региона, докато години на слаби политики при управлението на Джо Байдън позволиха стратегическите позиции на Америка да се разклатят. Възстановяването на американската сила изисква решителни действия„, мотивира се Файн.

Законопроектът „За анексията и предоставянето на статут на щат на Гренландия“ упълномощава президента да предприеме всички необходими стъпки за анексиране или придобиване на Гренландия като територия на Съединените щати, включително чрез опити за започване на преговори с Кралство Дания. Законодателството също така изисква изготвянето и представянето пред Конгреса на пълен доклад, който да очертае промените във федералното законодателство, необходими за евентуалното приемане на Гренландия като официален щат на САЩ.

„Твърде дълго американското лидерство стоеше безучастно, докато нашите противници подкопаваха геополитическото ни надмощие“, казва конгресменът Файн и допълва: „Моят законопроект ще защити родината ни, ще гарантира икономическото ни бъдеще и ще осигури, че именно Америка — а не Китай или Русия — ще определя правилата в Арктика.

Така изглеждат американското лидерство и сила.“

Тръмп говори за необходимостта САЩ да поемат контрол над Гренландия още преди встъпването си в длъжност като президент. Преди няколко дни, по време на среща с ръководители на петролни компании, той отново повтори, че Съединените щати трябва да получат контрол над Гренландия. По думите му, в противен случай островът ще бъде завзет от Русия или Китай. След това лидерите на петте политически партии, представени в парламента на Гренландия, излязоха със съвместно изявление, в което подчертаха, че съдбата на територията трябва да бъде определяна от нейните жители:

„Ние не искаме да бъдем американци, не искаме да бъдем датчани, искаме да бъдем гренландци„.

Датската служба за военно разузнаване за първи път включи САЩ в списъка на държавите, представляващи потенциална заплаха за националната сигурност.

Анексирането на Гренландия – край на НАТО

Анексирането на Гренландия от Тръмп „би означавало краят на НАТО“, смята американският сенатор Крис Мърфи, цитиран от британския в. „Гардиън“.

Заявеното намерение на президента на САЩ Доналд Тръмп да превземе Гренландия със сила представлява екзистенциална криза за НАТО, предупреди високопоставеният американски сенатор от Демократическата партия Мърфи и добави, че всяка американска военна интервенция със сигурност ще сложи край на десетилетния съюз на западните държави.

„Това би бил краят на НАТО, нали? НАТО би трябвало да има задължението да защити Гренландия“, заяви сенаторът от щата Кънектикът и член на комисията по външна политика на Сената пред телевизия Ен Би Си. Мърфи добави, че това би означавало „ясно […], че ще бъдем във война с Европа, с Англия, с Франция“, посочва „Гардиън“.

Американският държавен глава е наредил да бъде изготвен план за нахлуване в Гренландия, съобщи британския вестник „Мейл он Сънди“, добавяйки, че американски военни се противопоставят на този план, аргументирайки се с неговата незаконност.

Твърдението на Мърфи, че насилственото придобиване на Гренландия от САЩ би означавало краят на НАТО, се споделя от политически лидери в Европа, по-специално от министър-председателката на Дания Мете Фредериксен.

Гренландия е бивша колония на Дания и остава автономна част от датското кралство, като външната ѝ политика и политиката ѝ в сферата на сигурността са под контрола на Копенхаген, отбелязва „Гардиън“.

Фредериксен обвини САЩ, че „обръщат гръб на НАТО“, и заяви, че планираната утре среща във Вашингтон между външните министри на Дания и Гренландия – Ларс Льоке Расмусен и Вивиан Моцфелт, от една страна, и държавния секретар на САЩ Марко Рубио, от друга, ще бъде от ключово значение.

„Намираме се на кръстопът и това е съдбовен момент“, заяви Фредериксен на политически митинг.

Двупартийна група от американски сенатори, включително републиканката от Аляска Лайза Мърковски, планира да посети Копенхаген, за да се срещне с политици от комисията за Гренландия на датския парламент, посочва „Гардиън“.

Песимистичните коментари на Мърфи и Фредериксен бяха повторени вчера и от еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс, който отбеляза, че договорът на ЕС „задължава“ държавите членки да се притекат на помощ на Дания, ако тя стане обект на военно нападение от страна на САЩ.

Мърфи, от своя страна, обвини Тръмп, че се опитва да отвлече вниманието на американския народ с Гренландия от други неща, включително залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, обещанието, че американски компании ще контролират петрола на Венецуела, и строителството на бална зала в Белия дом.

„Нека поговорим и за това, което е заложено на карта“, каза Мърфи и добави: „Президентът прекарва всеки ден в мисли за нахлуване в Гренландия, управление на венецуелската икономика, изграждане на бална зала“.

„Той изобщо не мисли за американския народ. Този месец здравните осигуровки на 22 милиона американци се увеличават, а в някои случаи дори се удвояват. Децата не могат да ядат три пъти на ден, защото администрацията на Тръмп е намалила помощта за храна“, отбеляза сенаторът.

„И така, всеки ден президентът мисли за Гренландия, балната си зала, Венецуела. Той не отделя време да мисли за реалните кризи, които засягат американските семейства. Това е основната реалност в Белия дом, който е излязъл извън контрол“, обобщи политикът.

Едно от най-сериозните изпитания в историята на НАТО

Въпросът за Гренландия изправя НАТО пред едно от най-сериозните изпитания в неговата история, пише в заглавие френският в. „Монд“.

На фона на амбициите на Тръмп, европейските страни членки на НАТО се опитват да уталожат кризата, като подчертават желанието си да засилят сигурността в Арктика, посочва френското издание.

Тръмп не крие желанието си да придобие богатата на полезни изкопаеми арктическа островна територия, било то чрез покупка или споразумение с Дания и Гренландия, или чрез употреба на сила. Официално американският президент преследва тази цел, за да гарантира сигурността на САЩ предвид амбициите на Русия и Китай в Арктика, отбелязва „Монд“.

„Ако ние не я вземем, Русия или Китай ще го направят“, увери Тръмп, пренебрегвайки датския си съюзник, член на НАТО.

„Ако това засегне НАТО, така да бъде. Знаете ли обаче, те се нуждаят от нас повече, отколкото ние от тях, казвам ви го направо“, заяви Тръмп, цитиран от френския вестник.

Засега съюзниците все още се надяват да разрешат въпроса с дипломатически средства. На 7 януари Германия, Испания, Франция, Великобритания, Италия и Полша изразиха политическата си подкрепа за Дания и Гренландия. Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, остана по-сдържан след изявленията на Тръмп. В Копенхаген някои се питат защо той мълчи, акцентира „Монд“.

За да избегне конфронтация с Тръмп, Рюте се концентрира върху една-единствена тема: сигурността в Арктика. В петък той разговаря с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, за да обсъдят въпроса. Рюте, подобно на европейските членове на НАТО, призовава за по-решителни действия в защита на тази зона от руските и китайските амбиции и се опитва да отговори на опасенията на американския президент.

„Нашата сигурност и отбрана са отговорност на НАТО. Това е основна и неизменна позиция“, заяви вчера на свой ред премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен.

С топенето на ледовете се отварят нови морски пътища, свързващи Тихия и Атлантическия океан, не само за китайския, но и за руския флот, и по-специално за подводниците му, които редовно преминават край бреговете на Гренландия. Наблюдението на зоната е още по-стратегическо за САЩ, тъй като седем страни от НАТО граничат с Полярния кръг, отбелязва френското издание.

Докато по време на Студената война САЩ са имали няколко хиляди военнослужещи в Гренландия, сега те поддържат там само една база със 150 до 200 военнослужещи – „Путифик“, съгласно споразумение с Дания, посочва „Монд“.

Съюзниците водят „конструктивни“ разговори относно Гренландия, заяви в неделя върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа Алексъс Гринкевич, без да дава повече подробности, отбелязва „Монд“.