18.04.2017 | 0:01
Важна победа на световния ердоганиат
Всъщност що да не се поздравяват?

В неделя Христос възкръсна от мъртвите за вечен живот, а Кемал Ататюрк бе закопан още по-дълбоко в черната земя на Република Турция. Турция още се води република, ама вече е президентска с тенденция към султанска. Както има конституционна монархия, в момента се конструира султанска република.

То и няма особено значение как ще се нарече новият държавен строй. Най-коректно би било да се казва ердоганиат – след референдума в Турция цялата власт се съсредоточва в ръцете на Ердоган; негов заместник вече не е шефът на парламента, а вицепрезидентът, който се избира лично от президента. Правомощията на президента са такива, че може да си сътвори парламент като Господ – по свой образ и подобие.

Генерална промяна е и това, че позицията на министър-председател отпада като излишна. Президентът ще си е премиер и Chief executive officer.

И затова е особено мило да прочетеш в “Стандарт”: “Турският премиер поздрави Борисов”.

Турският премиер е една женица, която подготви страната за референдума на Ердоган, с което фактически се освободи от отговорност – просто се заличава нейното работно място, а функциите й по длъжностна характеристика се поемат от президента.

Ама много е сладко все пак, нека прочетем какво пише в “Стандарт” и да приветстваме мозъчната дейност като такава:

“По време на телефонния разговор Бинали Йълдъръм (премиерката, която си закри поста, б.р.) поздрави Бойко Борисов за важната изборна победа и заяви надеждата си, че скоро ще бъде сформирано работещо и стабилно българско правителство”.

Всъщност що да не се поздравяват?

Те са един вид колеги: каквото им поиска Ердоган – дават. Ердоган иска да разкара премиера – помолва съответния човек да се самопремахне и той го прави. Иска от Бойко Борисов гюленисти или набедени за такива – ББ му ги поднася, вързани със синя панделка. Иска от гърците същото – греда.

Учудени сме, че в Турция все още официално не се преследват кемалисти?

***

Съдебната система в Турция започва да добива шишоидни черти – президентът сам ще си назначава най-важните прокурори и съдии, а които не ги назначава той, се избират от парламента, който вече казахме как се съставя – както каже султанът.

***

Тука се радваме, че българските турци гласуваха повече с НЕ на референдума. Но на какво точно се радваме? Това единствено показва, че съответната общност още е под влиянието на Доган и резонира морфически, независимо от вида избори – гласуват, както им каже този, който се е нагърбил да мисли и консумира и вместо тях. Не сме сигурни доколко това е добро или лошо за България. Ролята на Доган вече е малко като на диктаторите в Азия и Африка, които никой не харесва, защото са безчувствени сатрапи. Но отстраняването им води до такъв вакуум, че настава истинско мазало и човек почва да се озърта – абе къде са Кадафи и Саддам да турят малко ред!

Кадафи и Саддам си почиват от житейските бури там, където един ден ще отидем всички. Само дето не сме били диктатори.

***

Турците в Европа обаче масово подкрепиха султанския проект и гласуваха с “Да, Ердоган”. Това пък е показателно за дълбочината и качеството на интеграционния процес в Европа. Явно турците в Германия, Холандия и пр. са дотолкова силно интегрирани в европейските ценности, че искат да ги обогатят със съкровищата на Ориента!

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране