Защо е важна КЗК
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) би трябвало да бъде независим регулатор на пазара, който да следи дали компаниите не злоупотребяват с монополното си положение, дали образуват картели по отрасли и дали не използват забранени практики, докато се конкурират. Тя разрешава всяка по-голяма сделка, когато оборотът на участващите в нея е над 25 млн. лв., а на продаваното дружество – над 3 млн. лв.
Комисията контролира законността и прилагането на правилата на лоялната конкуренция във всички обществени поръчки и концесии и може да ги спре или върне процедурата отначало по жалба на участник в нея. КЗК има право да претърсва офиси на компании, да налага санкции до 10% от оборота и да изследва доколко е лоялна конкуренцията в определен сегмент на бизнеса.
При последните състави на комисията на Петко Николов и Юлия Ненкова обаче картели не бяха разбивани, а в много случаи институцията беше послушна към властта и дори използвана за бухалка.
Комисията шумно започваше проверки за картели при горивата, яйцата, сиренето, олиото и накрая ги завършваше безславно с липса на забранени споразумения. Единствено при горивата КЗК първоначално откри картел, а впоследствие се поправи и се оказа, че такъв няма.
Усещането за нагласени обществени поръчки се засилва още повече от работата на КЗК в установяването на тяхната законност, липсата на толериращи за един участник условия и работата на комисиите по поръчките. Според анализ на ИПИ през 2023 г. са проведени 23 хил. поръчки на стойност над 23 млрд. лв., което надхвърля 10% от БВП. Само около 8% от тях се обжалват, а анализите показват, че 67% от жалбите остават без уважение от КЗК.
Комисията е изключително щедра и при концентрациите. От 183 дела за концентрация в периода 2019-2023 г., има само няколко емблематични забрани за продажба – на електроразпределителното дружество на ЧЕЗ, на „Дунарит“ и недопускането на чешки милиардер да купи Нова телевизия, която пък след няколко месеца беше поискана от Кирил Домусчиев и буквално за дни КЗК му разреши сделката.
Имаше, разбира се, и сделки, които се разрешават вместо за над един месец, какъвто е срокът при концентрациите, отново за броени дни и те обикновено са свързани с лидера на ДПС-НН Делян Пеевски.
Предишният състав на КЗК до 2016 г., например разреши само за седем работни дни „Нова българска медийна група“ (тогава на Пеевски и майка му Ирена Кръстева) да купят телевизионния „Канал 3“ и то без пазарен анализ, като освен това одобряваше за подобен срок акционерните смени в „Булгартабак“, по това време Пеевски беше акционер в него за по под 10 дни. „Дело“ на КЗК е дългогодишният монопол на Пеевски в разпространението на вестници, когато тя – отново за броени дни му разреши през 2013 г. да купи най-големите национални дистрибутори.
Съставът, председателстван от Юлия Ненкова още в началото направи услуга на Пеевски, като разреши за осем календарни дни „Техномаркет“ да бъде прехвърлен на дубайската офшорка TGI Middle East FZE, свързвана с него.
Накратко, с повечето си действия вече над десетилетие КЗК беше овладяна от Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Шиши е като метастаза в политиката…
Трябва да се изреже!