Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък му отговори в обичайния си стил – че не е виждал Росен Карадимов от времето когато Сергей Станишев беше премиер. „ГЕРБ изкупителна жертва няма да бъде. Няма да изберем регулатори, но няма да допусна някой да се упражнява по което и да е име. Ние КЗК няма да избираме. Ето, казвам ви го“, заяви Борисов. Това обаче може да не е последното решение на лидера на ГЕРБ.

Иначе ГЕРБ не издига свой кандидат за председател на КЗК, но за сметка на това номинира общо четирима кандидати за членове, единият от които – бившият депутат Радомир Чолаков. Той е номиниран и за зам.-председател на регулаторния орган. Останалите три предложения са на дами, които са заемали различни позиции по средните и ниските етажи на държавното управление при ГЕРБ – Емилия Колева, Валерия Герова и Мирослава Христова. Ако имат четирима представители в седемчленната комисия, ГЕРБ биха си гарантирали мнозинство за всички решения.

Другите две партии от управляващото мнозинство – БСП и ДПС-Доган издигат за членове двама свои бивши депутати – Желю Бойчев и Четин Казак.

Коалицията ПП-ДБ номинира и още един кандидат за член на регулаторния орган – икономиста Юлиан Войнов.

Как БСП номинира Карадимов

Източници от БСП обясниха пред „Капитал“, че двете номинации на левицата – на Карадимов и на Бойчев са договорени „пакетно“. Т.е. на функционерите на партията е обяснено, че е постигната договорка комисията да се оглави от Карадимов, а Бойчев да бъде член. Дали ще стане така, ще видим при гласуването в парламента.

Самият Росен Карадимов е добре познат в БСП, но не се приема за човек от партията, защото през 1997 г. преминава в редиците на отцепилата се от социалистическата партия „Българска евролевица“ с лидер тогава Александър Томов. По време на тройната коалиция се завръща в орбитата на БСП като съветник на премиера (и лидер на партията тогава) Сергей Станишев. Карадимов беше свързван с влияние от страна на Моника Йосифова (по-късно Станишева – бел. ред.) и името му беше замесено в аферата „Хохегер“, свързана с подписани договори от кабинета „Станишев“ с австрийския лобист на стойност 1.5 млн.евро.

Името на Карадимов изскача и от материалите по делото КТБ. При разпити на свидетелката Юлия Илиева, която е била касиерка във фирмите около банката, тя се сеща за Росен Карадимов, който идвал „всеки месец за 10 хил. евро на ръка“. Някогашният съветник на премиера Сергей Станишев неколкократно е споменаван от Цветан Василев редом с Делян Пеевски като архитект на цифровизацията на ефира, където КТБ имаше солиден интерес. Още преди 16 години бившият спортен министър и бивш висш партиен функционер от БСП Весела Лечева каза, че държавата се управлява от Росен Карадимов и Делян Пеевски. Попитан през януари тази година как е днес Карадимов нарече интервюто „емоционално“ и съобщи, че няма как съветник и „заместник-министър“ какъвто по времето на тройната коалиция беше Пеевски, да управляват държавата.

В първите години на лидерството на Корнелия Нинова в БСП Карадимов стоеше плътно зад нея, но впоследствие отношенията им се обтегнаха. Звездата на Карадимов обаче изгря на политическата сцена отново през 2022 г., когато първото служебно правителство на Гълъб Донев го назначи в надзора на Българската банка за развитие (ББР), а впоследствие при служебния кабинет на Главчев стана министър на иновациите и растежа.

Към настоящия момент Карадимов няма близки връзки с новоизбраното ръководство на БСП, затова и изглежда странно как е подбран. Любопитен момент е, че за двигател на назначенията е сочен депутатът Драгомир Стойнев, сочен като близък до Делян Пеевски още от времето, когато самият Стойнев беше министър на енергетиката.

Неофициално от ГЕРБ казват, че ще подкрепят Карадимов за председател на КЗК, но не е изключено възражения по кандидатурата му да има от един от партньорите от управляващото мнозинство – ДПС-Доган.

ПП-ДБ залагат на експерт

Опозицията от ПП-ДБ залага на експерта по конкурентно право Иван Стойнев. Освен за председател, той е номиниран и за член на КЗК. Според публикуваната му биография на страницата на Юридическия факултет на Софийския университет той е завършил през 2005 г. магистърска степен в университета, а две години по-късно получава магистърска степен по Право на Европейския съюз от Université Paris II – Pantheon Assas, Франция. През 2011 г. защитава докторска степен по Право на Европейския съюз в същия френски университет на тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“.

През 2013 г. е избран за главен асистент по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ и лектор към Международната магистърска програма „Право на ЕС“, а от 2018г. е доцент. Той е водил специализирани обучения по конкурентно право на съдии от България, Кипър и Гърция.

В периода 2015-2017 г. Стойнев е гост-докторант към Университета на Лотарингия и стипендиант на Френското правителство за върхови научни постижения. В продължение на една година – от 2002 до 2003 г. е сътрудник към Комисия по енергетика към 39-то Народно събрание.

Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018 г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015 г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас Семов реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ („Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия.

От 2013 г. е адвокат към Софийската адвокатска колегия. Член е на Българската асоциация по международно право и неин главен секретар от 2018 г. Ръководител е на Международната магистърска програма „Право на ЕС“.

Кои са номинирани за членове на КЗК

Номинираният от ГЕРБ за зам.-председател на КЗК Радомир Чолаков е бивш депутат от гражданската квота на ГЕРБ в няколко парламента. По време на кабинета „Денков“ беше председател на ключовата парламентарна комисия, която подготви промените в Конституцията, но я напусна заради несъгласието си с предлаганите промени. Той е магистър по право от Софийския университет. През годините е заемал ръководни длъжности като изпълнителен директор на БНТ, бил е главен юрисконсулт на „Вестникарска група България“, изпълнителен директор на „Медиа холдинг“ и на „Каолин“.

Мирослава Христова, номинирана от ГЕРБ-СДС, е юрист с 24-годишен стаж в държавната администрация – тя започва в АДФИ, където по времето на ГЕРБ е началник на правна дирекция, член е на Комисията по хазарта, а от 2015 г. до момента е директор на дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“ на Министерството на енергетиката. През миналата година е съвместявала и длъжността главен секретар на ведомството, била е член на съвета на директорите на дружеството „АйСиДжиБи“, опериращо интерконектора с Гърция. От ГЕРБ изтъкват, че тя има богат опит с организирането на обществени поръчки.

Другата кандидатура за член на КЗК от ГЕРБ – Валерия Герова, също има дълга биография, свързана с държавни и общински структури. Тя е била главен юрисконсулт на „Софийски имоти“ и Инспектората на Столична община. С прекъсване от 2009 до 2018 г. е директор на правната дирекция и главен секретар на Министерството на околната среда и водите. От 2018 до 2022 г. е главен секретар на Агенция „Пътна инфраструктура“, а от тогава – главен секретар на Изпълнителната агенция по околната среда. Вносителите твърдят, че Герова има широк опит в околната среда и обществените поръчки. Тя е била главен секретар точно по времето, когато АПИ възлагаше нашироко инхаус обществени поръчки.

Третият кандидат на ГЕРБ Емилия Колева е юрист – вътрешен кадър на КЗК, където работи от 2016 г. в административната дирекция. Занимавала се е с обществени поръчки и концесии в Столична община, била е член на Общинската избирателна комисия.

Желю Бойчев (БСП) и Четин Казак (ДПС-Доган) са бивши депутати.

Бойчев беше народен представител в 42-ото и 43-ото Народно събрание. Той беше избран за депутат и в 44-ия парламент, но малко след началото на работата му изненадващо обяви, че напуска като обяснението тогава беше, че ще се занимава с частен бизнес. Преди това Бойчев беше общински съветник в столичния общински съвет и доста влиятелен в софийската организация на БСП.

Четин Казак беше депутат в пет парламента до 2017 г. от 2023 г. Той е и адвокат в областта на търговското и административното право. През 2015 г. беше един от тримата временни председатели на ДПС след изключването на лидера Лютви Местан от партията. В сегашното разцепление на ДПС Казак остана на страната на Доган.

Номинираният от ПП-ДБ Юлиан Войнов е финансист и икономист и хоноруван преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. Получил е магистърска степен (MSc) по икономика от Университета на Манчестър. Има завършени допълнителни магистърски програми и множество курсове и специализации в престижни български и международни образователни институции. Работил е на експертни длъжности в различни институции – в Агенция за икономически анализи и прогнози, заемал е ръководни длъжности в Министерство на финансите и в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Предложеният от Станислав Балабанов за член на КЗК адвокат Димитър Данаилов, както и брат му Пламен, са общински съветници от ИТН в СОС. Преди това Пламен Данаилов беше заместник-министър на енергетиката в кабинета „Петков“ по времето, когато ИТН беше в коалиция с ПП. В момента Димитър Данаилов е председател на постоянната комисия по инженерна инфраструктура и енергийна ефективност в СОС. Като адвокат той е основател на кантора преди повече от 25 години, като в интернет могат да се намерят нейни едри клиенти от енергийния сектор, както и новият собственик на „подпорната стена“ на плажа „Алепу“ край Созопол.