Събитията около ареста на кмета на Варна Благомир Коцев и последвалото задържане без право на гаранция поставят България в епицентъра на тревожна тенденция: използване на съдебната система срещу опозиционни фигури и задълбочаване на недоверието в институциите. Това предупреждава в коментар за полската национална телевизия TVP World д-р Гарван Уолш — анализатор по външни работи и граждански предприемач, в материал публикуван на 02.08.2025 г. със заглавие „Необходима е политическа намеса, за да спре ерозията на демокрацията в България след арести на опозиционни кметове“.

Проевропейска, проукрайнска и върховенство на закона: това бяха трите критерия, които Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, и Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия, определиха като условия за хората, с които биха сътрудничили.

Тези условия са от голямо значение и в бюджетните преговори на ЕС. В последния бюджетен цикъл трансферите към България са били средно 2% от БВП и около 5% от държавните разходи, така че бихте си помислили, че получателите на финансиране от ЕС ще направят всичко възможно, за да се придържат към условията.

И все пак, скорошните арести в България, включително този на кмета на крайбрежния град Варна, Благомир Коцев, хвърлят сериозно съмнение върху третия от тези критерии и започват да поставят под въпрос и втория, пише авторът.

Както предупреждава Докладът на ЕС за върховенството на закона за 2025 г., публикуван в същия ден, в който Коцев е арестуван, „намесата или натискът от страна на правителството и политиците, както и намесата или натискът от страна на икономически или други специфични интереси“, карат българите да губят доверие в съдебната си система. Съединените щати, чрез своя Глобален закон „Магнитски“, и Обединеното кралство, чрез своя антикорупционен режим, определиха няколко български фигури на пресечната точка на бизнеса и политиката като контролиращи мрежи за покровителство, които подкопават нормалното функциониране на съдебната власт.

Сред тях е Делян Пеевски, медиен магнат, бизнес олигарх и политик, който е ръководил етническата турска партия „Движение за права и свободи“. Според Службата за външни работи и развитие на Обединеното кралство „Пеевски е участвал в опити за упражняване на контрол върху ключови институции и сектори в българското общество чрез подкупи и използване на медийната си империя“. Основната управляваща партия на България, дясноцентристката партия ГЕРБ (водена от бившия премиер Бойко Борисов, но с различен премиер, който е официален ръководител на правителството), зависи от депутати, отговорни пред Пеевски, за парламентарното си мнозинство.

Арестът на Коцев изглежда се е случил без знанието на Борисов (той беше изненадан на пресконференция, когато бяха обявени) и самият той настоя, че те „нямат нищо общо с нас“.

Но все още е трудно да се обясни защо прокурорите са се насочили към фигури от основната опозиционна партия; въз основа на слухове и показания, един свидетел сега твърди, че е бил принуден, но не и никой, свързан с лицата, санкционирани от САЩ и Великобритания, коментира в публикацията си авторът Гарван Уолш.

Борисов често е описван като популист и проявява елементи на популистки стил: той се представя като обикновен човек, бивш пожарникар; прави негативен контраст с образованите елити на централна София; и не се въздържа от разделящи жестове относно македонския език или правата на ЛГБТ.

Той обаче е твърдо про-ЕС и про-НАТО. Защитниците му твърдят, че позицията му му позволява да приближи страна, която страда от проблеми като силно разделение между градовете и селата и истинска симпатия както към авторитарните личности, така и към самата Русия, по-близо до Запада. Те твърдят, че Борисов е този, който е направил възможно България да се присъедини към еврозоната, вместо да се превърне в друга Сърбия.

Въпросът обаче е дали е намерил правилния баланс между удовлетворяването на извънконституционните правомощия в страната си и прилагането на реформите, необходими за завършване на прехода на България към напълно демократична държава-членка на ЕС, чието правителство е подчинено на върховенството на закона.

Както отбеляза Мария Симеонова от Европейския съвет за външни отношения в скорошен подкаст, големи части от българското общество смятат, че не е. Всъщност България преживя няколко вълни от протести срещу корупцията и мафията.

Първият датира от 2013 г., когато Пеевски се опита да се настани като ръководител на Агенцията за национална сигурност . Втората вълна от 2020 г. поиска правителството на Борисов да обуздае главния прокурор. Сега се появи нова вълна от протести срещу ареста на кмета Коцев по слухове, нередовното прехвърляне на делото му в съд в София вместо във Варна и продължаващото му задържане без право на гаранция. Протестиращите твърдят, че Пеевски стои зад арестите и че Борисов е твърде слаб, за да направи нещо по въпроса.

Д-р Гарван Уолш отбелязва в материала си, че проблемите с българската съдебна система произтичат от прекомерната власт на главния прокурор, който може едностранно да контролира кариерата на младшите прокурори и дори да влияе на Висшия съдебен съвет, който контролира както назначенията на съдии, така и на прокурори. Няма работещ механизъм, който да го държи отговорен, а съдиите често заемат несигурни мандати, вместо да заемат позиции, чиято независимост е гарантирана. Тези проблеми трябваше да бъдат решени с конституционни изменения, приети през 2023 г., но съществуващият конституционен съд ги отхвърли.

Сега съдебната система е обърната срещу демократичните политици, а Борисов изглежда парализиран.

Анализаторът допълва, че големите европейски държави и Европейска народна партия, на която ГЕРБ е член, трябва да се намесят, за да осъдят лишаването от свобода на опозиционни политици в България и да заявят ясно, че блокираните реформи в съдебната система и прокуратурата трябва да бъдат възобновени.

Те са необходими по две причини, отбелязва Уолш. Най-пряката е да се гарантира, че България няма да злоупотреби със средствата от ЕС от следващия европейски бюджет. Но има и втора: да се ограничи влиянието на Кремъл. Слабият контрол върху корупцията отваря канали, чрез които Русия може да упражнява власт.