15.01.2021 | 19:46
Двойна гилотина за Тръмп от „дълбоката държава“
Целта е той да не може да се кандидатира пак за президент след четири години

„Причините за събитията са по-интересни от самите събития.“

Марк Тулий Цицерон (107-43 г. пр.н.е.), римски държавник, оратор и писател

Съществува научна дисциплина „философия на правото“. В нея са обяснени произходът и смисълът на правните термини като практическо използване. Например целта на налагане на наказание спрямо провиненото лице е не само постигане на възмездие, но и ясен сигнал към останалите членове на обществото да не следват този пример.

Точно този резултат цели кампанията на ръководството на Демократическата партия в САЩ срещу действащия президент, понеже той е с антиглобалистки схващания. Повод за кампанията са безредиците във Вашингтон и нахлуването на граждани в сградата на Конгреса на 6 януари.

След като обяви Доналд Трънмп за подбудител на безредиците, председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси, опирайки се на мнозинството на Демократическата партия в долната камара на Конгреса, поиска от вицепрезидента Майк Пенс да приложи 25-ата поправка на Конституцията на САЩ. Какво предвижда тя? Казано накратко – отстраняване на действащ президент на САЩ от неговия пост поради неспособност да изпълнява задълженията си.

Първото сондиране на почвата

за прилагане на тази поправка се състоя преди повече от две години. Статия от 6 септември 2018 г. във в. „Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на „анонимен вътрешен източник“, разисква дали президентът Тръмп би бил отстранен от поста си поради неспособност да изпълнява своите задължения, вследствие на (уж!) проявяващо се умствено разстройство. Като основание за евентуален подобен ход се сочеше 25-ото допълнение към Конституцията на САЩ, според което (както гъргореха неолибералните журналисти, коментатори, анализатори или казано най-общо – пропагандисти), ако вицепрезидентът и мнозинството от министрите (или членовете на друг подобен орган, който може да бъде предвиден от Конгреса посредством закон) предадат на председателя на Сената pro tempore (избран временно на този пост сенатор, тъй като титулярен председател на Сената е вицепрезидентът), както и на говорителя (спикера) на Камарата на представителите писмено заявление за това, че президентът не е способен да осъществява своите пълномощия и задължения, то вицепрезидентът веднага приема върху себе си неговите длъжностни пълномощия и задължения в качеството си на изпълняващ задълженията на президента.

Неолибералните „новинари“ с половин уста признаваха, че тази процедура досега нито веднъж не е била прилагана в историята на САЩ.

Причината за приемането на 25-ото изменение на американската Конституция през 1967 г. е, че са налице няколко исторически прецедента, когато има съмнения относно дееспособността на действащ президент. Първият път те се появяват по време на мандата на демократа Франклин Пиърс (1853-1857). Смъртта на един от синовете му в железопътна катастрофа малко преди неговата инаугурация дълбоко депресира Пиърс и неговата съпруга Джейн Ейпълтън и според очевидци президентът систематично е бил силно пиян. Другият пример е казусът „Удроу Уилсън“ – стопанин два мандата на Овалния кабинет от 1913 до 1921 г. Като автор на идеята за учредяване на Обществото на народите, по време на пропагандното си турне в полза на международната организация Уилсън получава инфаркт, последван от нов. Озовава се на границата със смъртта и никога после напълно не се възстановява по време на своите последни 18 месеца като президент. Вдовец от 1914 г., през 1915 г. той сключва брак с вдовицата Едит Галт, която ръководи президентската администрация по време на неговото боледуване, въпреки че не притежава никакъв опит в държавното управление. Но и в двата случая просто не е съществувало правно основание за отстраняването на действащия президент от поста му.

Понастоящем ситуацията е различна, след като от 1967 г. 25-ото изменение на Конституцията е в сила. Но до голяма степен това е валидно единствено на теория, понеже процедурата до завършващия финал е твърде сложна.

След като евентуално вицепрезидентът и мнозинството от министрите или от друг такъв орган, който може да бъде предвиден от Конгреса посредством закон, предадат на временно изпълняващия длъжността председател на Сената и на говорителя (спикера) на Камарата на представителите в Конгреса писмено заявление за това, че президентът не може да изпълнява своите длъжностни пълномощия и задължения, то вицепрезидентът незабавно приема върху себе си президентските задължения и пълномощия, в качеството на изпълняващ поста президент. Дотук не е трудно за реализация. Но оттук нататък са

 

усложненията срещу евентуален заговор

 

за легално отстраняване на действащия президент.

След като президентът предаде на временно изпълняващия длъжността председател на Сената, както и на говорителя (спикера) на Камарата на представителите своето писмено заявление относно факта, че тази негова неспособност да изпълнява президентските си задължения повече не съществува, той възобновява своите длъжностни пълномощия и задължения, ако вицепрезидентът и мнозинството министри (или друг орган, определен от Конгреса със закон) не представят в продължение на четири дни своето писмено заявление, че президентът не е в състояние да изпълнява своите длъжностни пълномощия и задължения. В този случай Конгресът решава дадения въпрос, като се събира в срок от 48 часа, ако няма сесия. Ако Конгресът в течение на 21 дена след получаване на последното писмено заявление или, ако няма негова сесия – в течение на 21 дена след деня, когато е било обявено свикването на Конгреса, установи посредством гласовете на две трети от членовете на двете палати, че президентът не е в състояние да изпълнява своите пълномощия и задължения, вицепрезидентът продължава да ги осъществява в качеството си на изпълняващ поста президент. В противен случай президентът възобновява осъществяването на своите длъжностни пълномощия и задължения.

Водачката на демократическото мнозинство в Камарата на представителите Нанси Пелоси е от десетилетия в „голямата политика“ и е наясно, че трябва да има резервен ход – план „Б“, ако не бъде инициирано прилагането на 25-ата поправка. Понеже дълбоката цел на „дълбоката държава“ на неоглобалистите в САЩ е с оглед на събития след около четири години. Т.е. да бъде попречено на Доналд Тръмп, като се опира на 75-те милиона избиратели, гласували директно в избирателните секции за него (а не чрез подлежащи на манипулиране способи, като „гласуване по пощата“), отново да се кандидатира за президент. Пелоси се оказа далновидна – вицепрезидентът Пенс отказа да съдейства 25-ата поправка, като я нарече политически машинации. Ето защо се подготвя и светкавично гласуване на 19 януари на импийчмънт, т.е. на отстраняване на Тръмп от президентския пост посредством друга процедура. Обвинението е отново същото:

подстрекаване към граждански размирици

Този конституционно установен процес реализира правото на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ да обвини държавен служител (президент, вицепрезидент, съдия) в извършване на престъпление или наказуема простъпка. Първият етап на импийчмънта представлява гласуване от конгресмените по отделните точки на обвинението, като, за да бъде одобрено то от Камарата на представителите, е необходимо мнозинство от две трети от нейните 435 члена. После, ако поне по една от точките на обвинението е налице необходимият кворум, Сенатът разглежда случая и накрая гласува дали да одобри импийчмънта.

Но както при евентуалното прилагане на 25-ата поправка на Конституцията, така и след варианта за импийчмънт, се очаква в Конгреса да бъде прокарано много важно решение. Във федералния законодателен орган Демократическата партия вече не само доминира в Камарата на представителите, но притежава и гласувателно мнозинство и в Сената, където местата са разпределени 50:50 между републиканци и демократи. Но според Конституцията на САЩ, в този случай при гласуване решаващ е гласът на председателстващия Сената, който пост принадлежи на вицепрезидента. След 20 януари това ще бъде Камала Харис, която е от Демократическата партия. По този начин крайното съотношение при първоначално разпределение при гласуване 50:50 между сенаторите винаги би било в полза на демократите, като се прибави и гласа на председателстващия на Сената.

Именно това последващо решение, след отстраняването на Доналд Тръмп от президентския пост, часове преди изтичане на мандата му, е целта на „дълбоката държава“ на неоглобалистите в САЩ. И тя е да бъде забранено настоящият президент да заема публична длъжност. По този начин да бъде сложена непреодолима бариера по пътя му за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом от 20 януари 2025 г.

Правилно! – потриват доволно ръце босовете на „дълбоката държава“. Нали именно Доналд Тръмп в своята реч пред Генералната асамблея на ООН се обяви против глобализма, за патриотизъм.

* Авторът Славчо Кънчев е баща на Делян Пеевски и е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране