Турският президент Реджеп Ердоган предупреди, че страната му се простира много отвъд формалните държавни граници. „Като нация ние не можем да ограничим хоризонта си до сегашните 782 000 км²“, заяви той по време на реч при връчването на годишните награди на Съвета за научни и технологични изследвания в Анкара. Намеквайки за имперското османско минало, президентът се закани на онези, които „не са в състояние да разберат нашата мисия и нашата визия“.

Докато описваше колко надалеч се простира според него турската нация, г-н Ердоган спомена само „безопасни“ страни с огромни вътрешни проблеми като Сирия, Сомалия и Либия, които не биха могли да протестират. Но подтекстът на речта му ясно подсказва, че е насочен и към други съседни държави, които по конюнктурни причини, свързани с Европейския съюз и НАТО, засега не смее да назовава директно.

Турция окупира на четири етапа няколко хиляди квадратни километра сирийска територия под предлог, че борба с тероризма. Тя обаче въобще не се кани да връща тези земи, макар в Дамаск вече да управляват нейни приятели.

Турците контролират такива сирийски градове като Африн и Джераблус. Навсякъде турският език е въведен като официален, а турската лира е основна парична единица. Сирия е втората съседна държава, чиято територия Турция окупира след половината Кипър.

Откакто с идването на ислямистите в Дамаск Ердоган на практика постигна пълна победа в Сирия, националистическата му реторика се засили видимо.

През ноември подкрепяната лично от него т. нар. Сирийска национална армия (СНА) успя с лекота да свали дългогодишния президент социалист Башар Асад и да състави първото ислямистко правителство в историята на страната. СНА е изградена от различни фракции и отряди, повечето от които водят началото си от най-мрачните и опасни организации в съвременността ни – „Ислямска държава“ и „Ал кайда“.

Голяма част от финансирането на СНА идваше от Вашингтон и Брюксел, но парите минаваха през Турция. Оттам протичаше и каналът за снабдяване на ислямистите с американско и западноевропейско оръжие.
Еуфорията му от лесната победа в Сирия се забелязва във всички изяви напоследък на несменяемия с десетилетия турски лидер. На 21 декември, докато бе на посещение в югоизточния гр. Мардин, той пак държа реч, в която обяви, че след 61 години в Сирия най-сетне била дошла свободата.

Думите му са посрещнати от екзалтираната публика с възгласи „Реис бизи Кудусе гютур!“ („Вожде, заведи ни в Йерусалим!“). На което „вождът“ им отговаря с арабската поговорка „Мен сабера зафера“ („Който е търпелив, постига победа“).