Иванов беше сканирал и публикувал подписано от него заявление до Софийската градска прокуратура (СГП), в което заявява това официално. И естествено се очакваше документът да предизвика интереса не само на обществото, но на и на разследващите най-малко по две линии. Първата, разбира се, е логичната: ако Иванов твърди, че е лъжесвидетелствал срещу Коцев, това би следвало да се отрази на самото разследване. И втората: след като по думите на бившия заместник-кмет натискът за даването на неверни показания е оказан от инспекторите на КПК, би следвало прокуратурата да разследва престъпление от страна на представители на комисията.

Нито едно от двете очаквания обаче не се осъществява поне до този момент. Нещо повече, никой не знае какво се случва с Диан Иванов. Бившият зам.-кмет на Варна е неоткриваем. Публично не се знае и да е търсен освен от няколко журналисти, които съобщават, че не вдига телефона си.

На този фон варненският кмет Коцев е с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. А част от аргументацията за обществената му опасност е базирана на показанията на Диан Иванов, който не е разпитан втори път – след заявлението, че показанията му са неверни. Това води и до изумителна ситуация: свидетел твърди, че е каран от органите на властта да лъжесвидетелства, но всички останали във веригата на правораздаването не проявяват интерес по темата и вземат предвид само обстоятелствата, които той е изтъкнал, че е дал под натиск.

Соня Клисурска и как се произвежда обвиняем

Ако се доверим на официалното заявление на Иванов до прокуратурата, че е бил принуден да свидетелства и показанията му по тази причина са неверни, логичен е въпросът за инструментите, с които КПК и прокуратурата могат да сторят това. Бившият зам.-кмет на Варна така и не обясни публично тази технология, защото „изчезна“.

Как хората от КПК са го принуждавали можем само да предполагаме. От оскъдните публични изявления на Иванов не се разбра какво е щяло да се случи с него, ако откаже да уличи Коцев.

Светлина по въпроса хвърля казусът с бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов, който също е обвинен в корупционни престъпления и е с постоянна мярка „задържане под стража“.

И в този случай КПК и прокуратурата опитват да докажат „организирана престъпна група“. Обвиняема като част от въпросната група в София е адвокатката Соня Клисурска (която е работила в район „Младост“ в столицата). Според прокуратурата тя заедно с Никола Барбутов и Петър Рафаилов от февруари до 24 юни т.г. са участвали в престъпна група, създадена с користна цел – да вършат съгласувано престъпления по служба и да взимат подкупи.

Клисурска не е задържана под стража, а е с мярка за неотклонение „гаранция“, която тя е обжалвала на 30 юни. От жалбата ѝ срещу налагането на гаранцията става ясно, че първоначално е имало опит юристката да бъде вербувана за свидетел срещу останалите. След като е отказала, е станала обвиняема.

„От беседите с разследващите установих, че се нуждаят от свидетел, и тъй като категорично им отказах, ме използваха за трето лице, ей така за „пълнеж“, за да формулират обвинение по чл. 321 (разпоредбата от НК, която криминализира организирана престъпна група – бел. ред.) независимо от обстоятелството, че участниците в „структурираното трайно сдружение“ не се познават“, пише Клисурска в жалбата си, с която „Капитал“ разполага.

„Тъй като отказах да бъда разпитана като (лъже)свидетел, т.е. да установявам по настояване на разследващите неверни факти (като например, че категорично познавам другите две лица, посочени в постановлението), в сградата на 7-о РУ при СДВР ми беше връчено постановление за привличане на обвиняем“, пише още Клисурска.

От документа ясно си личи алтернативата, пред която е била поставена – или да каже това, което е било нужно на разследващите, защото те са се „нуждаели от свидетел“, или ще бъде привлечена като обвиняема. Както се е и случило.

Така документи, свързани с двата корупционни скандала от София и Варна, показват ясно каква е схемата на действие: разследващите имат нужда от свидетел и опитват да си го създадат, изнудвайки различни хора, че ако не кажат това, което им трябва, те самите ще бъдат обвинени. Видимо: в някои случаи номерът минава, а в други случаи – не.

С голяма степен на сигурност може да се предположи, че същата схема на действие е била приложена и спрямо Диан Иванов. Инструментът за натиск върху него вероятно са показанията на подалата сигнала срещу местната власт във Варна Пламена Димитрова, която години наред е била абонирана като печеливша на обществените поръчки за хранене по времето на ГЕРБ в града. В протокола за първия разпит на Димитрова, с който „Капитал“ разполага, ясно се вижда, че тя всъщност свидетелства основно срещу Диан Иванов, а не срещу обвинения впоследствие кмет Благомир Коцев. Според показанията й през август 2024 г. общинският съветник (също обвиняем) Йордан Кателиев пръв е заговорил за 10% от стойността на обществената поръчка на стойност 1.5 млн. лева. Според Димитрова той ѝ обяснил, че парите са предназначени за общинския съветник Николай Стефанов, кмета Благомир Коцев и неговия заместник Диан Иванов.

Впоследствие Димитрова описва среща, проведена през септември 2024 г. в кабинета на Иванов. „Диан Иванов ми каза да не правя никакви излишни движения и опити за шикалкавене, защото в неговата политическа група има народен представител и е човек с имунитет, който също очаква дял от този подкуп в размер на 10% без ДДС от стойността на обществената поръчка и ще получи дял от бизнеса ми. На тръгване Диан Иванов ми подпря вратата с крак и ме заплаши, като ми каза: „Внимавай, бъди мъдра, имаш деца“, твърди Димитрова.

След тези показания Иванов не е включен в кръга на обвиняемите, но всички останали споменати са. Той се явява като свидетел. И все още е с такъв статут въпреки публичното му изявление, че е дал показания под натиск.

В софийския случай Соня Клисурска твърди, че не познава другите, с които прокуратурата смята, че е била в престъпна група. Но въпреки това разследващите са искали тя да лъжесвидетелства. Така, когато тя е отказала да извърши престъпление (лъжесвидетелстването е престъпление по НК), самата се е превърнала в обвиняема.

Какво предстои по двата случая не е ясно. Ако България е правова държава, би следвало действията на антикорупционната комисия да бъдат разследвани. А ако думите и на Диан Иванов, и на Соня Клисурска бъдат потвърдени като факти от разследването, би следвало да има и обвинения. Засега обаче на данните в заявлението на Иванов и в жалбата на Клисурска прокуратурата не обръща внимание.

Полина Паунова, Капитал