24.01.2021 | 21:48
Манипулацията е в ход, фалшификациите на изборите предстоят!
Никога досега мисирките не са били толкова психо-садо-мазо надупени

Десетина седмици преди парламентарния вот на 4 април вече е време да нагазим в българското предизборно тресавище. Естествено, по-пикантно би било да се поровим в мръсното бельо на „най-голямата демокрация“ оттатък Атлантика, но и без нас там всичко е ясно. Поне за оцелелите мислещи хора, за които възкръсналият Хилари-зъм готви дигитална, политическа, социална, а нищо чудно и физическа Инквизиция. Надявам се, че все пак ще ни остане време и място за виртуален полет над „кукувиче гнездо“ без Джак Никълсън от едноименния филм, но сега е по-важно да се вторачим в родния обществен пейзаж.

„Мисирки“ мътят в кукувиче гнездо

Предизборната кампания у нас практически и фактически вече тече с пълна сила. И както можеше да се очаква – по правилата на „ценностите“, въведени от „богоизбраните“ за баламосване на простосмъртните. Манипулацията е в ход отдавна преди гласуването, а фалшификацията предстои. И това е напълно логично, тъй като олигархичната „демокрация“ открай време се възпроизвежда чрез тази изпитана технология. Справка – САЩ. Сега предстоят втръсналите алабализми за „изборен кодекс“, букви и алинеи и съответното разписание за изява на парламентарните и извънпарламентарните сили в ефира на обществените медии, но това са сапунени мехури за забавление и умопомрачение на пациентите на клиниката, в която преди 45 години бе затворен героят на Джак Никълсън от христоматийния филм „Полет над кукувиче гнездо“. Тази лента е особено актуална днес, когато с алибито Тръмп „началниците“ нахлузват усмирителна риза върху всеки различен, неудобен или нелоялен според установения „Член първи“ за доминиращата роля на глобализма, джендъра, еко-истерията и расизма с обратен знак.

Ние не сме стигнали чак до такива екзистенциални висоти, но номерата на управляващите са от същия жанр на цинизма и демагогията. А нашенските „мисирки“ от Властта и медийния кокошарник всекидневно мътят ГМО-запъртъци в родното кукувиче гнездо, ако тази универсална метафора бъде приложена към тукашната психиатрия. За каква „демокрация“ и „равнопоставеност“ въобще си дрънкаме, след като по 24 часа на денонощие и 168 часа на седмица публичната среда произвежда почти религиозна апология на Бойко Борисов?!

Смея да твърдя, че нито една фигура по време на 13-вековната и отгоре история на нашето племе не е била възвеличавана до подобни психо-садо-мазо стойности. Нито ханове, нито монарси, патриарси или първоапостоли като светите братя и Паисий, нито Раковски, нито Левски, нито Ботев, нито Караджата, нито Вазов, нито Кобурга, нито Георги Димитров, нито Вълко Червенков, нито Тодор Живков. Дори не и Христо Стоичков!

Дотам ни докараха, а ние козирувахме като първосигнално стадо овце, че днес в „европейска България“ абсолютно всяко действие на изпълнителната или местната власт, финансирано с парите на данъкоплатците, се приписва като върховна заслуга на Бойко Борисов. Сякаш Той е извадил милионите за предизборното подаяние от 50 лева към пенсиите или средствата за саниране на пътища, мостове и свлачища. Не е далеч денят, когато ще ни кажат, че Той и единствено Той е осигурил и ваксините срещу Вируса с неизвестен все още ефект! Впрочем, забелязвате ли как „мисирките“ от политическия и медийния джендър нашепват, че България е „отличник“ в борбата срещу Ковид-19, след като само допреди две-три седмици се знаеше, че сме лидери по смъртност в Европа?!

Е, така ще бъде и до 4 април. Когато опозицията се опита да организира някакво обществено събитие – ох, ах, ама не спазвате Карантината, а Ковид-стък(мистиката) прилежно ще обслужва конюнктурата. Защото на Борисов не му трябват срещи с избиратели, програми и митинги. Той си има цялата държава със съответните инструменти за въздействие – бюджет, еврофондове, полиция, специални служби, министерства, ведомства, агенции, кметове, „обществени медии“ и т.н. Просто и ясно – този сив патент BG еднозначно работи за ББ…

Като обобщение – не ни пробутвайте номера с предизборното състезание и подобна мимикрия. Какъв „плурализъм“ ни се привижда, след като с изключение на няколко свободни медии всички останали измекяри на хранилка с държавни и евро-реклами и субсидии от сутрин до вечер обслужват незаменимата Власт на Началника, без когото не може да съмне и мръкне, който раздава хляб и вода на поданиците от най-бедната и най-умиращата популация в Европа?! Тоест, за всичко друго да си говорим, но не и за нормална предизборна среда в България, където Бащица раздава бюджет на ползу ГЕРБ и Ко

Залог на белот: три в едно

Два месеца и половина преди парламентарния вот с белязани карти е ясно, че Властта ще гони залог на белот три в едно.

Първо – раздробяване и маргинализиране на опозиционната енергия чрез лансиране на всевъзможни „алтернативи“, „движения“ и „партийки“, отхапващи гласове от основната парламентарна опозиция. За тази цел по веригата на „червените“ ренегати от АБВ този път се прибави проектът на Мая Манолова, а до последно ще се експлоатира и „Петата колона“ в БСП под знака на „евро-джендър-еко-Истанбул-социалиста“ Сергей Станишев. Може да се каже и така – Нинова е лоша, защото е опасна за Бойко, а Гергов, Миков, Дъбов, Божинов, Мерджанов, Жаблянов и Ко са ОК, защото са политически евнуси, охраняващи Харема без никакви естествени потребности да влязат вътре…

Второ – целият държавен, финансов, общински, силов и медиен ресурс е впрегнат за осигуряване на оптимална предизборна, изборна и следизборна конюнктура за ГЕРБ. Целта е Корпорацията да спечели номинално най-високи проценти, за да влезе в две роли – или „жертва на комунистите и турците“, както бе през 2013 г., или да имитира „национално съгласие“ чрез лансирането на правителство под задкулисния контрол на Бойко Борисов. Защото въпреки цялата ни народо-психиатрия все пак ми се струва, че четвърти мандат на Началника е невъзможен. По много причини.

Ама, кой знае, като слушам онзи ден „най-младият син на Партията“ да обяснява на католиците как се е черкувал в нелегалност по Великден, докато в същото време баща му е поддържал генералната линия в Пожарната?! А оттук нататък предстои грандиозна операция „50 лева“ за притискане на пенсионерите, длъжни да коленичат и да целуват ръка на този, под чието управление бяха профукани милиарди за какво ли не, само не и за радикално повишение на парите на най-уязвимите сънародници.

Съзнаваме ли, че 50 лева бонус при най-скъпите лекарства, най-недостъпната медицинска помощ и най-жестоките цени спрямо доходите в Европа не е никаква подкрепа, а цинична гавра с клетите хора, построили съвременна България, от която още има какво да се граби? Да прибавям ли допълнителните тежести за бюджета на „лошия човешки материал“, които канибалите от Олигархията стовариха върху своите жертви покрай новата атомна бомба на „демокрацията“ – Ковид-19?! Този път обаче Хирошима не им стигна, а посегнаха на цялата планета…

Трето – кампанията около парламентарните избори има още един залог, а именно – президентския вот в края на 2021 г. Не се съмнявам, че сте разбрали защо всеки ход на Машината за производство на власт има за цел да компрометира най-напред Корнелия Нинова като пряк съперник за „Дондуков“ №1, а веднага след това и Румен Радев като обитател на офиса, който Бойко Борисов наблюдава през Ларгото с неистов копнеж за превъплъщение в могъществото на Перон, Путин или Ердоган…

Това е положението. След като постигна хеттрик като премиер, Бойко преследва следващата фикс-идея – президентството. Именно заради този „залог по-голям от живота“, ако отново използваме филмова терминология, министър-председателят направи всичко възможно и невъзможно, за да се задържи на всяка цена зад колоните на сталинския барок над некропола на Сердика. Изпълнителната Власт дава абсолютно всички козове при подготовката, провеждането и отчитането на изборите, а попътно осигурява и монополни предимства в паралелната война за трона на държавния глава.

Ето защо хипотетичният служебен кабинет, излъчен от Льотчика, бе възприеман като края на света от управляващите. Защо така, нали се радват на всенародната любов? Или без МВР, ДАНС, бюджета, еврофондовете, кметовете, слугинските синдикати, като този на наградения със „златна акция“ в НОИ Димитър Манолов, и мисирките не се получава нито „растеж“, нито „стабилност“, нито „приемственост”…

Няма такава държава!

Неосъщественото лого на Слави Трифонов, отхвърлено преди година, продължава да е актуално като морална метафора за съвсем конкретна управленска практика. От три десетилетия насам, но с апогей при режима на Бойко Борисов. Наистина, няма такава държава! Няма и такъв народ, който да търпи сюрреалистичния фарс ГЕРБ. А най-точното потвърждение на това съждение е развитието на обществените процеси у нас през прокълнатата 2020 и по-нататък.
Абсурд – вместо да ударят смъртоносно ГЕРБ, протестите се оказаха дюшеш за властта Му. Защо? Ами, защото „мъдреците“ от Триото започнаха да класифицират опозицията на „правилна“ и „неправилна“, като априори отхвърлиха взаимодействие с най-голямата парламентарна опозиционна сила БСП. По инерция анатемосаха и ДПС. Да оставим обаче Движението, създадено от Ахмед Доган, което отново ще има ключова роля при нареждането на политическия пасианс. И след 4 април, и след президентския вот през късната есен.

Към днешна дата равносметката сочи, че нарцистичната, сектантска позиция на Минеков, Хаджигенов и Бабикян не консолидира, а разконцентрира и дифузира масовото обществено брожение срещу ГЕРБ, извело стотици хиляди българи по улици и площади.

Контрапродуктивното самолюбуване на „Светата Троица“ се съчета с претенцията на Мая Манолова за Жана Д’Арк, ама без „червения“ електорат зад нея, с неясната все още заявка на Слави Трифонов и със склерозиралия, инфантилен антикомунизъм на „Демократична България“.

И така в крайна сметка Борисов, който през лятото бе на прага на „импийчмънт“ преди Доналд Тръмп, в момента спокойно може да си пие уискито „Макалън“. С целия държавен и задкулисен ресурс зад гърба си, с бялата и черната каса, с почти всички медийни рупори, а най-вече – с опозиция, чиято основна цел е как да откъсне гласове от БСП, вместо да се стреми да сложи кръст веднъж и завинаги на антиутопията ГЕРБ. Подобен комфорт Бащицата никога не е имал след 2009 г. Вярно е – няма нито такава държава, нито такъв народ…

Анализ на Георги Атанасов, в. „Уикенд“

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране