26.07.2020 | 0:24
Новата Студена война – между САЩ и Китай
Двете свръхсили сега участват в конфликт на множество географски полета

Внезапното затваряне на китайското консулство в Хюстън е поредното събитие в бързо изострящия се конфликт между Китай и САЩ. Бъдещите историци вероятно ще се съсредоточат върху 2020 като момента, в който засилващото се стратегическо съревнование между САЩ и Китай се е превърнало в нова студена война.

Двете свръхсили сега участват в конфликт на множество географски полета (Южна Азия, Югоизточна Азия, Австралия, Европа, Африка и Латинска Америка) и по множество направления (търговия, инвестиции, технологии, шпионаж, международни институции, здравна политика, военноморска, военновъздушна мощ, ракети и териториални спорове).

Свръхсилите посочват разрастващ се списък с оплаквания и почти никакви значими общи интереси. И двете се опитват да вкарат трети страни в съюзническа система, която може да доведе до свят, разделен на два откъснати един от друг блока. Червен срещу син. С нас или против нас. Пълно противопоставяне.

По същество това е определението за студена война. Някои политически дейци и анализатори по стратегически изследвания все още се колебаят да използват концепцията за студена война, като внимават да правят аналогия с продължилия десетилетия конфликт между САЩ и СССР и неговите последици за международните отношения и средно- и дългосрочен план.

Няма обаче съмнение, че двете страни все повече разглеждат и описват конфликта като засягащ тяхното съществуване. Ако изглежда като студена война и звучи като студена война, той вероятно е студена война, а концепцията повече осветлява, отколкото скрива.

ПРЕДШЕСТВАЩИ ПРИЗНАЦИ

Сегашната студена война между САЩ и Китай набира сила от няколко години, подобно на опита със Студената война между САЩ и СССР, която обикновено се смята, че започва през 1947 г., но за която има очевидни признаци в края на Втората световна война, когато двете страни все още са формално съюзници в Обединените нации.

От почти десетилетие има увеличаващи се оплаквания за кражба на интелектуална собственост, търговски дисбаланси, шпионаж, дипломатическа сдържаност и обкръжаване и териториални спорове. Следователно подобно на Студената война между САЩ и СССР, която всъщност започна много по-рано (тя беше вече очевидна през 1945 г.), студената война между САЩ и Китай започна преди доста време.

Но ако говорим за момент, в който засилващото се стратегическо съперничество се превръща в същински студен конфликт, изглежда, че 2020 е количествената и качествената повратна точка и служи като също толкова удобна дата, колкото 1947.

Пандемията от коронавирус и най-острата икономическа рецесия от век повишават напрежението и сега конфликтът става главна тема на президентските избори в САЩ, като и двамата основни кандидати са решени да изглеждат твърди към Китай.

Подобно обаче на Студената война между САЩ и СССР, тази между САЩ и Китай вероятно може да продължи при управлението на множество американски правителства и поколения китайски лидери, с редуване на периоди на по-изострен конфликт и разведряване.

Това не е личен конфликт между американския президент Доналд Тръмп и китайския президент Си Цзинпин. Той все повече обхваща по-голямата част от елитите в двете страни. В момент, когато патриотично настроени „ястреби“ настояват за твърд курс, има все по-малко политическо, дипломатическо и интелектуално пространство за подкрепящи ангажирането гледни точки в САЩ или Китай.

Смяна на най-висшите лидери на едната или другата страна няма непременно да сложи край на конфликта, също както смяната на Труман или Сталин не спря конфликта между САЩ и СССР.

РЕШЕНИЕ

Подобно на Студената война между САЩ и СССР, конфликтът между САЩ и Китай вероятно ще продължи, докато цената не стане непоносима за едната или и за двете страни.

Конфликтът между САЩ и СССР остана предимно студена война, при която действителните военни битки се ограничаваха до войни чрез подставени субекти в развиващи се страни като Корея, Виетнам и Афганистан.

Конфликтът между САЩ и СССР често е описван като успешен пример за управляване на международни напрежения. Но по онова време не беше очевидно, че конфликтът може да остане студен и да не прерасне в горещ, например при Кубинската ракетна криза.

Сегашният конфликт между САЩ и Китай също така е класически пример за капана на Тукидид, при който една надигаща се сила (Атина в древността, Китай в днешно време) отправя предизвикателство към господстващата сила (някога Спарта, сега САЩ).

Историята предполага, че подобни конфликти често завършват с непреднамерено, но действително военно противопоставяне – като това между Великобритания и Германия в началото на 20 век („Предопределени за война: могат ли да избягат Америка и Китай от капана на Тукидид?“, Алисън, 2017).

Освен икономическия конфликт има дълъг списък с евентуални горещи теми, които могат да възпламенят истинска битка, включително Тайван и Южнокитайско море. Някои „студени воини“ от двете страни приветстват „стратегическата яснота“ на по-открито съревнование и конфликт между САЩ и Китай.

Евентуален дуалистичен конфликт между два блока, откъснати един от друг в икономически и дипломатически план, предлага изкушаващо повторение на големия конфликт от втората половина на 20 век, завършил с победа на САЩ и разпадане на СССР.

Този конфликт обаче доминираше в световната политика четири десетилетия и крайният изход не беше очевиден през 60-те и 70-те години на 20 век.

Няма гаранция, че студената война между САЩ и Китай ще следва същата траектория или ще завърши по същия начин. Поддръжниците на конфронтационен подход между двете свръхсили би трябвало да внимават какво си пожелават.

„Ройтерс“

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране