Posts Tagged ‘Николай Слатински’

Проф. Николай Слатински: ГЕРБ вече уволняват и учителки

Posted on: август 7th, 2020 by МИГ No Comments

Учителки са били уволнени, защото са отказали да присъстват на злополучната конференция на ГЕРБ в „София Тех Парк” в сряда. За това алармира университетския преподавател проф. Николай Слатински в своя тревожна публикация във фейсбук в петък вечерта.

Препечатваме дословно публикуването от него:

 FB-приятел ми написа преди малко на „лични“: „ГЕРБ уволняват вече и учителки. Моя позната ми каза, че директорът днес ѝ съобщил, че от септември няма да ѝ поднови договора. Без допълнителни обяснения.

Тя смята, че е заради това, че в сряда е отказала да ходи в Техпарк. Директорът е от ГЕРБ, съответно – училището се „брои“ за ГЕРБерско.

Има и други учителки, които не са отишли на сбирката в сряда и днес са получили честитката. Много жалко. Тази жена е добър професионалист и има повече от 20 г. практика.

Това не е само в София. И в нашия град вече има училища, които се броят за ГЕРБ-ерски. Директорите им бяха вкарани като общински съветници от листата на ГЕРБ през гражданската квота.

Явно са принуждавани и нямат друг избор, ако искат да разчитат на общината за училището. При други това си е чисто службогонство и бетониране на поста. В малките градове хората просто нямат друг избор.

Макар изплашените и примирени българи да не смеят, особено в по-малките населени места, да излязат на протест, десетки хиляди от тях ще въздъхнат с облекчение, когато „ГЕРБ“ паднат от власт. Защото герберското иго не се търпи вече, то е всеобхватно и безогледно, то си играе със съдбите на хората.

Навсякъде са се размножили тези диктаторчета, които беснеят и колят и бесят наред. За България е абсолютно здравословно, докато не е станало късно, да се сложи край на това тотално стискане на обществото в центъра и особено по места за гушата.

Страх ме е да си помисля колко хора са им насъбрали на герберастите и как само ги чакат да паднат от власт! На мен никак не ми се иска да се стига до крайности, но може ли човек да спре възмездието, когато то е справедливо и заслужено?!“

„Фейсбук“ в шок от кандидата за главен прокурор

Posted on: юли 23rd, 2019 by МИГ No Comments
Всеобщ е ФБ-шокът от кандидата за главен прокурор. А всеки поне малко информиран и поне донякъде следящ процесите в страната отдавна знае, че това е отдавна предрешено и решено.

Формално се спазват процедурите. То това ни остана от демокрацията – формалните ѝ процедури. Когато нещата могат да станат чрез тях, те биват спазвани. А не могат да станат чрез тях – толкова по-зле за процедурите.

Ако някой е прочел поне нещо от мен, а вероятността да е прочел все нещо не е малка, защото малцина могат да се мерят с мен по количество на написаното, то той ще знае, че според мен играта на демокрация у нас е приключила. Демокрацията е нужна, както казах преди малко, само като формална процедура. И докато тази процедура работи, ще карат по нея. След това ще обърнат другия край. Ако перифразираме една известна фраза – много приятно е да спазваш демократичните процедури, като държиш тояга зад гърба си.

Друга моя метафора е – те са яхнали обществото и не само го яздят, но с колената си го стискат все по-здраво, до задушаване, за шията.

За науката и висшето образование ние, от поколението с първа цифра 5 на егн-то, често си говорим, даже все по-често си говорим:
– В края на краищата, един по един слизаме от сцената, кой се пенсионира, кой подава оставка от живота; по-младите, те да му мислят, те ще му берат гайлето на една колабираща система, изпразвана от същност, лишавана от смисъл, оставаща без съдържание! По-младите остават очи в очи с масовата некомпетентност, с препълването от връзкари, от наши хора, от търсачи на лесна слава и от откровени мързеливци, които не могат лекции да четат, не произвеждат никаква наука, смятат умелото плагиатство за творчески процес и гледат на преподаването като на бизнес.

Нещо такова си казваме ние от това поколение и за демокрацията:

Каква си я представяхме, каква стана! Отиде, та се не видя. Но нашата е на доизживяване, по-младите да му мислят и най-младите да се замислят как ще я карат нататък! Защото нататък ще става още по-зле, ако не вземат мерки нещо поне да променят. Обръщането на другия край, подмяната на меката сила с твърда сила вече започва.

Най-малкото започва инсталирането на когото трябва където трябва. После ще става каквото не трябва да става. И никой няма да може да му попречи. А който се опита да му попречи – тежко и горко му! Тя, нашата е лесна, ние слизаме от сцената. Вие му мислете. Докато не е станало късно. Фатално късно. И не се учудвайте на днешната новина за бъдещия главен прокурор.

Защото утре започна от днес… Мога да ви разкажа историята на бъдещето ни. Но все още, макар и плахо, се надявам по-младите и най-младите да не ѝ позволят да се случи.

Николай Слатински, Фейсбук

Самовъзпроизвеждащ се хаос

Posted on: декември 27th, 2018 by МИГ No Comments

Европейската многомилионна честитка, хаосът по магистралите в неделния следобед, сагата с Жирардели…

Това са коренно различни събития, но те идеално се вписват в една критична ситуация от Теорията на системите.

При тази ситуация Системата е станала стратегически сляпа, загубила е дори минималното ниво на ориентация в средата, изпаднала е в самовъзпроизвеждащ се хаос, попаднала е в ескалираща анархия и елементите ѝ панически се блъскат един о друг, осцилирайки между неистовото желание да се разбягат в различни посоки, спасявайки се поединично и анималистичното желание да се скупчат в едно цяло, за да повишат шансовете си за общо оцеляване.

В такава ситуация безпомощността расте, а паниката се умножава. Каквото и да се прави, каквото и да се случва, все е лошо, все е още по-лошо, все задълбочава кризата, прилича на свободно падане и не е способно да генерира трезва мисъл чрез здрав разум.

Това се случва след преминаването на повратната точка, след която се променя самият закон на съществуването. Да не навлизам в математиката, но след тази точка Законът за нормалното разпределение (Камбановидната крива) отстъпва мястото си на Закона за степенното разпределение (дългата опашка), при който вече няма пряка връзка между вероятно и възможно. Вече не е много възможно онова, което е много вероятно. Вече е напълно реално и малко вероятното да бъде много възможно. Както капката, която е преляла чашата. Както камъчето, което е обърнало колата. Както песъчинката, насипана върху купчинката, след която купчинката се срива лавинообразно, както искрата, от която пламва пожар…

Така е в Теорията на системите. Обществото е система и почти всичко от горното важи и за него. Но в социалните системи може да се опита нещо, което да спре разпадът – диагностика на уязвимостите, контрол на щетите, спасителни идеи, кризисно лидерство.

Но за да се постигне това, се изисква качествено различна стратегическа култура, качествено различни ментални ценности, качествено различно визионерство, качествено различни личности.

Негативният, антилогичен естествен отбор, много стихийно селектирал издигане по върховете на коренно противоположни политици, трудно може да предложи подобен интелектуален и управленски ресурс.

Ето защо каквото и да се случи, все е лоша новина, все е крачка в неправилната посока, все е усилване на деструктивните процеси, все е ускоряване на пропадането. Ето това е (без)крайно неприятното на свободното падане – то има жестокото свойство непрекъснато да се ускорява. Докато се сблъска с повърхността. И така отвори нов кратер в душата на България и нова дълбока рана в тялото ѝ…

Анализът на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.

Слатински: В България започва да става страшно

Posted on: октомври 5th, 2018 by МИГ No Comments
Не си мислете, че са само бездарно некачествените и ужасно грозни ремонти! Една тълпа зле образовани, лошо възпитани, твърде некомпетентни и страшно арогантни хора се набутаха или бяха спуснати къде ли не.

Те са в управлението на здравеопазването в центъра и по места.

Те са в образованието, да не ви казвам как вилнеят във висшето образование, без да си имат и хал хабер от това що е всъщност висше образование – просто това било свободното място и това им се паднало да управляват – висшето образование! Докато им намерят друго поле за изява. Със същия успех те биха управлявали и федерацията по ръгби. Ако има все още такава. Така в соца пращаха верните кадри да управляват това, което в момента е свободно.

Те са в науката, по-скоро паразитират върху нея с графоманстване и пелтечене на тези от 20 век и дори отпреди 1989 г.

Те са в строителството.

Те са в културата.

Те са в екологията.

Те са в земеделието.

Те са на много, много места.

Те са – и това също е много страшно – в системата за сигурност.

И понеже си повярваха, и понеже са безконтролни, и понеже си мислят, че компетенциите, които са им връчени, веднага ги сдобиват с компетентност за осъществяване на тези компетенции, и понеже у тях са и ножът, и сиренето, те вече не се задоволяват само да претакат европейски, държавни, общински и частни (но чужди) пари в своите сметки, но със свещената си простота вече ни натрапват своите нелепи разбирания, своите лоши вкусове, своите абсурдни представи за красиво и съвременно, своите арогантни разпореждания.

Вчера написах . Злото е тук и то няма да миряса, докато не ни накара да му се подчиним телом и духом, докато не започнем да живеем по неговите разбирания, по неговата „естетика“, по неговата „етика“, по неговия закон и канон!

В България започва да става страшно. От гледна точка на нейното настояще. За първи път от толкова години ние сме натикани в настояще без бъдеще. Или без българско достойно бъдеще.

Не наричайте това черногледство, това е добре информиран песимизъм. Никакво черногледство не може да обрисува достатъчно адекватно реалната картина у нас.

Колко тъжно ми е, че мнозинството е сляпо за тази реална картина. А как няма да е сляпо, след като я съзерцава пасивно с възможно най-широко затворени очи…

Николай Слатински, Фейсбук

Деца, спасявайте се оттук

Posted on: юни 15th, 2018 by МИГ No Comments

Обаждат от Пропуски – един младеж Ви чака пред бариерата, носи Ви колетче. Отивам да видя за какво става дума.

Веднага го познах – беше чудесен студент с много добра дипломна работа. Сега разнася писма и пратки.

Какво става? – питам го. Ето какво става! – с три езика, с две магистратури, само на тази работа ме взеха! До края на годината се изнасям за Лондон.

Броя месеците и се махам! Скоро няма да им стъпя тук! Разказа ми, че се опитвал на много места в държавната и в три общински администрации.

Не става, професоре, човек по честен път и с дипломи, без връзки, без партийна протекция, без да си плати с пари или тяло не може да пробие! Пробвах и в университети. Знаете ли какво е обидното? Навсякъде виждах хора – били преди в структурите на сигурността и отбраната, взели си пенсиите, при това никак не лоши. И продължили като цивилни. Нямам нищо против никого. Не мога да обобщавам. Всеки случай е индивидуален – един може много още да даде, друг малко, трети нищо. Но говоря не за частните случаи, а за общия: на стотици места, където не се иска особен професионализъм от работата по-рано в системата за сигурност и отбрана – седят и решават кръстословици хора с пенсия и заплата. А младите? Мога да ви кажа за най-добрите студенти от моята група. Един разкарва пици. Друга къса билети в киното в мол. Трета е … помощник-фризьор, каквото и да значи това. Ето ме и мен – с писъмца и колетчета. Около 24 май се събрахме и знаете ли какво – никой не каза, че ще остане тук. И всички съжаляват, че още са тук. А така ми се искаше да стана преподавател, сърцето и душата си щях да раздам. Вие поне ме знаете! Какво да правя? Не, не чакам отговор.

Протегнах ръка за довиждане и му казах следното: Онзи ден си говорихме с трима колеги. И единият сподели нещо, което останалите също си го мислим:

– Ние не можем да си позволим да казваме на всички свои студенти – спасявайте се оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят! Нямаме сили да им го кажем, нямаме и моралното право да ги посъветваме така, защото студентите са с различни възможности и шансове да успеят – някои ще си съсипят живота в чужбина. Но понеже нашите деца са се случили умни, трудолюбиви, борбени и със силен характер, ние можем да си позволим, имаме моралното право да ги посъветваме – Деца, спасявайте се оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят, изградете се като специалисти! Иначе алтернативата ви каква е – некомпетентността, простотията, алчността, арогантността, корупцията, нарцисизмът тук да ви унищожат като професионалисти. А когато България реши да се опомни и да отхвърли цялата тази некомпетентност, простотия, алчност, арогантност, корупция, нарцисизъм и се вземе в ръце, тя ще трябва да има на кого да разчита – на вас и на такива като вас. Така че нямате избор – в името на България се спасявайте оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят!

Жестока е тази истина… Но как иначе. Нали днес видях едно талантливо момче с висок потенциал в науката, да гние и агонизира като личност, разнасяйки писма и колетни пратки…

Б. ред. – Текстът на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.

Всеки ден в България започва да е 13-и, петък

Posted on: април 14th, 2018 by МИГ No Comments
Уважавани от мен журналисти пишат, че това не е журналистика/б.р. отразяване на катастрофата край Вакарел/. Съгласен съм с тях. Те знаят какво говорят. За мен обаче проблемът е по-дълбок. И това, че това не е журналистика не трябва да измества вниманието от дълбоката същност на проблема. А тя е, че това не е държава.
И не само в сравнение с Европа. Мръднете малко на север, на запад, на юг – при съседите. Ще видите, че навсякъде има държава, има закони, има развитие, има обработвани земи, а не пустеещи сиви зони, има издържащи с години без дупчица магистрали, има културно обслужване, има съвземащи се села и възземащи се градове, чисти тоалетни и усмихнати хора, културни лидери и образовани мениджъри.

А ние сме като черна дупка. Черната дупка не само поглъща всичко – здраве, живот, надежди, бъдеще. Тя поглъща и самата себе си и става още по-черна и още по-дупка.  Всеки ден в България започва да е13-и, петък. Живеем в безжалостна рулетка, чието топче се върти, върти и спира с проклятие и прокоба на някого на съвсем случаен принцип. Днес то се спря на тези 6 човека. Утре може да се спре на всеки един от нас.

България участва ежедневно в руска рулетка със самата себе си.

Ето това е дълбоката същност на проблема – че „това, което имаме като държава“ (така нескопосано говори един от онези, дето ни управляват), не е държава…

Николай Слатински, „Фейсбук“

Соцрефлекси, гларусна освободеност, нескрито себелюбие

Posted on: август 27th, 2017 by МИГ No Comments

За един ден вчера чухме и видяхме какво ли не:

словесни бисери и панаирна жизненост,

шопски хумор и гларусна освободеност,

булгар, булга-ар и и ний сме дали нещо на света,

соцрефлекси и първични инстинкти,

глобална мода и локален ентусиазъм,

широки пръсти и пренебрежение към протоколни детайли,

спонтанна игривост и предозирано заиграване,

импровизирани жестове и неподкупна лъчезарност,

детско любопитство и ненаситна веселба,

скрито задоволство и нескрито себелюбие,

окриленост за приемането ни като равни и убеденост, че не падаме по-долу, даже напротив,

показване кой е равен сред първите и доказване кой е пръв сред равните у нас.

Отгоре на всичко – събиране накуп и вдигане на куб на всичко като наръкуване, нацелуване, напрегръщане и напотупване на разните там Берлускони, Камерън, Меркел и Юнкер…

А какво остава за цели шест месеца председателство…

Николай Слатински

Кешът до 1000 лв. е с ефект на бомба, в услуга е на банки и богати

Posted on: юни 25th, 2017 by МИГ No Comments

Да споделя и аз какво мисля за силно шокиралото хората около мен въвеждане на плащания кеш само до 1000 лева.Струва ми се, че никое предложение досега не е имало подобен ефект на бомба, която може да се взриви в напълно неочаквани посоки. Четох и слушах различни аргументи – Против и такива, които бяха За. Аргументи по същество – финансови, икономически, банкови, данъчни, социални.

Мисля си следното:  Първо, пак по един и същи модел, с една и съща елементарна хватка хората са вкарани в безумен спор – 1 000 или 10 000 лева. Накрая марш, марш, Генералът наш ще се намеси и ще стане нещо междинно, напр. 3000 и всички ще избършат разгорещени потни чела – ох, Спасителю наш, ти най-добре знаеш как и агнето да бъде изядено до половина, и вълкът да бъде хубаво нахранен, но не чак пък толкова недопустимо преял.

Второ, финансовите и всички останали други аргументи по същество тук са на втори план – тази идея е най-напред и преди всичко резултат от характерното мислене на много богатите у нас, които реално държат България – по отношение на останалото народонаселение и затова всичкото това е замислено като главно подсъзнателно и, уви, несъзнателно, презрение и репресия спрямо тях. Никой от много богатите вече не живее в координатната система на останалите хора и не може да мисли нито от тяхна гледна точка, нито за техните интереси, но ги смята за аутсайдери, за обекти на политиката, за нещо, което така или иначе ще клекне, ще преклони главици, ще седи мирно, за да не види чудо и ще махне с ръка – Да правят каквото щат!

Трето, тази идея се прави в услуга на няколко банки, които ще останат и ще циментират единния съюз между олигархия, властващи политици, банки и силови структури. Ние сме вече в нова фаза на общественото развитие – проолигархичен политически режим, възпроизвеждащ властта си чрез формално демократични процедури.

И четвърто, във въпросната идея има конкретни лични интереси на няколко души, които са нейните идеолози. И за жалост, това може да породи симптоми на остра вътрешноуправляваща криза, защото голямата маса, застанали зад тази идея ще се усети много скоро, че е била употребена да наложи на обществото нещо, от което са се облагодетелствали много тесен кръг хора от техния иначе прокламиран като монолитен властови отбор.

И моята основна тревога е в това – както често се случва днес, малки въздействия могат да имат огромни последици; мънички песъчинки, добавени към купчината пясък мога да породят нейното лавинообразно сриване.

Причува ми се обезпокоителният плясък с крила на кръжащ все още във високото, но постепенно спускащ се надолу Черен лебед.

А за конкретните ефекти от тази мярка мога да кажа само едно – социалната ни система, според моето усещане за нея, се намира в такава фаза, когато нещо основно се е повредило, разкъсало, нарушило и деструктурирало, затова каквото и да се прави, и лошо, и добро, не води до нищо добро, а даже към още по-лошо…

Проф. Николай Слатински – фейсбук

Слатински: Това, ако е държава, аз съм трамвай

Posted on: април 27th, 2017 by МИГ No Comments

Честно казано, изобщо не разбирам това преднамерено разтакаване на най-висшите властници и разкатаване на оставената на автопилот държавица на простосмъртните.

Първо свикване в по-по-най-последния възможен момент на парламента; после имитации и симулации на консултации на ден по супена лъжичка на сито; след това среща вчера РР-ББ, вероятно за обсъждане на редовността на дузпата, бита на Българска(та) армия, а сега пак среща РР-ББ утре за даване на мандата. И ще се започне иди ми – дойди ми, яваш-яваш, алъш-вериш, танто за танто…

И така в шеги и закачки дните си минават, керванът е спрял, докато керванджиите са изпружили крака в своя оазис високо в Олимп.

Казано честно, всичко ни е наред. И, както викаше един роднина: Това, ако е държава, аз съм трамвай, ама по-скоро аз съм трамвай, отколкото това е държава…

Николай Слатински – Фейсбук

Гърмящите мини на ГЕРБ – няма парно, падат лампи, озъбена корупция…

Posted on: февруари 9th, 2017 by МИГ No Comments

Твърде опростяващо е, разбира се, но няма как да избяга човек от усещането, че наистина Съдбата ли, Ориста ли, Участта ли, а може би най-обикновеният, реален и неподлежащ на обжалване живот ни дават всекидневни знаци:

– чрез липсата на парно и топла вода;

– чрез замърсяването на въздуха,

– чрез падащите тавани, мазилки и корнизи в обществени сгради и културни институции,

– чрез дефектите на магистралите,

– чрез смъртоносността и затварянето на тунелите,

– чрез зачестилите квартирни кражби,

– чрез цинично приетия закон за концесиите,

– чрез озъбването на корупцията,

– чрез въпиющата некомпетентост и арогантност на назначените „отгоре“ полуграмотни калинки, партийни протежета, връзкарски парашутисти и политкомисари,

– чрез далаверите при санирането,

– чрез „усвояването“ на парите за обществените поръчки,

– че един модел на управление на държавата, чиито мини със закъснител гърмяха, гърмят и ще гърмят всекидневно, фалира, провали се, изчерпа се и трябва да бъде завинаги изоставен като начин на злоупотреба с властта.

Защото той породи безпътица, рушене, разпад и заплахи за живота на обикновените граждани, защото издигна лъжата в основна форма на правителствения пиар, самохвалството – в главно средство за общуване с обществото, нарцисизма – във водещ начин за оценка на направеното, арогантността – в безалтернативен подход спрямо всички, които се отнасят критично към Властта на Партията и Партията на Властта.

Този архаичен, некомпетентен, вгледан в пъпа на огромното си Его, ориенталски, хвалипръцков модел на управление първия път бе търпян 3 години, втория път – 2 години; третия път обществото ни няма да го издържи и 1 година. Това трябва да бъде обица на ухото на всеки, който ще се наеме да управлява страната след изборите!

А столетницата (която, без още да е взела властта в държавата, вече взема властта на по-ниските нива чрез услужливите назначения на служебното правителство) трябва да знае, че ако се покаже отново като безхарактерна и безпътна алтернатива на въпросния модел, няма да се задържи по-дълго от предния си провал. Т.е. също така не би била търпяна и 1 година.

Или ще има радикална промяна в управлението на държавата, или след 1 година пак ще има избори, но тежко и горко на партиите на статуквото – и на двете, които докараха нашия народ до тъпата и гадна дилема:

Ако махнем Тоя, ще дойдат Ония, ако махнем Ония, ще дойде Тоя…

Коментарът е от личния профил на Николай Слатински във фейсбук.

Николай Слатински изригна за служебния кабинет – eто кой не трябва и кой може да влезе в него

Posted on: януари 24th, 2017 by МИГ 1 Comment

„Аз отдавна смятам, че хората дори 55+ не трябва да вземат участие в политиката. Да, малко крайно е и доста всеобхватно. Но поколението, чието ЕГН започва с 5 е много амортизирано и неспособно за решителни усилия в политиката“, това пише гневно в профила си във „Фейсбук“ бившият съветник на Георги Първанов – Николай Слатински.

Ето какво написа той в социалната мрежа:

Не знам доколко е вярна новината за служебния премиер. Но веднага ще кажа следното – аз отдавна смятам, че хората дори 55+ не трябва да вземат участие в политиката. Да, малко крайно е и доста всеобхватно. Но поколението, чието ЕГН започва с 5 е много амортизирано и неспособно за решителни усилия в политиката.

Това е поколението, което с идването на демокрацията трябваше рязко да промени начина си на живот, убежденията си (или поне разбиранията си за начина на живот), отговорностите си и реализацията си. Това поколение носи първородния грях за пасивността, конформизма и несъпротивата в късния соц. То изнесе основната тежест на политиката при Прехода и затова е отговорно за провалите, поради които държавата ни е на последно място в Европа по позитивните и на първо място по негативните показатели. Пак то е поколението, което допусна децата му да емигрират. То е разкъсвано между тревогите си за децата и тяхната борба за реализация и между грижите за отиващите си родители. Много му се наложи да преживее и много му се събра на това поколение и то повече на България не може да даде, защото, както казах, е амортизирано, заредено с жизнен и социален цинизъм, частично увредено от изпитанията и самоизмамата, че е било полезно според силите си.

Може да е само шега, макар и горчива, тезата ми, че на хора с ЕГН, започващо с 5, трябва със закон да се забрани участие в политиката!

За промяната на България трябва да работят не тези, които ще доживяват дните си в тази промяна, а хората, които ще живеят в промяната и ще работят тя да стане устойчива и дори самооптимизираща се.

Не, не преувеличавам – разчоплете тънката ципа на уверените и доволни физиономии на политиците с ЕГН започващо с 5 и ще видите отдолу амортизацията, установката каквото може още да се вземе от политиката в личен план, намигването на андрешковската хитрост и бързането за насищане на още някоя властова валенция или избиването на още някой нарцистичен комплекс.

Отлично познавам това поколение, аз съм част от него. Ние като хора може би точно сега ставаме мъдри, добри, искрени и надеждни, но като политици от нас нищо хубаво и креативно повече не може да се очаква. Уморени коне с уморени криле. От такива коне пегаси не става.

И именно от тази гледна точка абсолютно не мога да разбера как в днешното свръхдинамично, високо технологично, мегакомуникационно време, когато ние навлязохме в глобализираното, постмодерното, мрежовото и рисковото общество, въобще може да се гледа с държавническа, управленска, властова и лидерска мисъл и воля към поколението, чието ЕГН започва с 4!

Честно казано не го разбирам. Мъдростта може да знае как. Но младостта е тази, която може да го направи. Ако аз бях президент, бих съставил служебно правителство от млади, енергични, проевропейски, знаещи езици жени и мъже 35-45 годишни – 12 на брой. Не толкова сърдити, колкото вперили поглед напред, за да направят България такава, че тяхното поколение да остане да живее тук, а не да се спасява с бягство, обръщайки се с гняв назад, заявявайки, че няма да ни живее в скапаната държава!

България страда, защото поколенчески – а не връзкарски, парашутистки, непотистки, любовчийски, шуробаджаначески и сексистки – не дава път на креативната младост. България властово се е състарила – ако не толкова като години, то като мислене и манталитет, като вреден и късоглед изкуствен подбор на властници. При такава порочна селекция нищо талантливо и способно не може да си пробие път.

Само не ми казвайте, че е трудно да се намери кадърна дузина златни български млади хора. От толкова много години преподавам и знам, че талантливи деца е раждала, ражда и сега България. Но политиците се въртят в един затворен кръг на все едни и същи физиономии или избират сред духовните деца на тези едни и същи физиономии, които макар и млади, вече са ценностно остарели. Можеш да ги познаеш по разширените ноздри – значи им е замирисало на власт, на рязко подобряване на сиви-тата и на бързи удари в личен план.

Избираме Гърция, защото предлага по-добра цена от България

Posted on: септември 6th, 2016 by МИГ No Comments

Средностатистическите българи съвсем рационално избират да почиват в Гърция, а не в България. Те не са се видели в пари, не търсят лукс, не робуват на снобарство. Не със стадно чувство, а напълно рационално, отлично пресметнато, съзнателно избрано и в голяма степен по финансова принуда избират почивката в Гърция.

Защото Гърция им предлага това и на такава цена, което и на каквато цена България не може да им предложи. Каквото и да си говорят разни министърки и техните началници по пряка властова и съребрена партийна линия. Това пише във Фейсбук специалистът по национална сигурност Николай Слатински, който се включи в разгорялата се през последните дни дискусия за причините родните туристи масово да отлитат на юг през почивните дни за Съединението.

„Бедният български народ…80 000 на ден на почивка в Гърция, на ден, не за празниците като цяло… Българинът обича да пътува. Видя се с пари вече…“, коментира пътуванията към южната ни съседка преди дни премиерът Борисов.

Ето и цялото мнение на Слатински:

По повод задръстванията в посока Гърция. И без коментар на поредната нелепица, изръсена от пилотната кабина на държавата:

– Едни ФБ-приятели възприеха гласуването с коли За гръцките курорти, като лична патриотична обида и реагираха в духа:

Какво? Гърция ли?

И започнаха да изреждат прелестите на България. Макар никой да не оспорва, че България има дивни прелести.

– Втори ФБ-приятели реагираха направо националистически в духа:

Ово е стандарт!

И от висотата на материалната си заможност, започнаха да изреждат къде те са били в България и как са били обслужени, как всичко е било супер, на висота и на над-средно-европейско ниво. Аз също познавам българи, които си позволиха да се бръкнат надълбоко и изкараха чудесни дни по нашето Черноморие.

– Трети ФБ-приятели, макар и доста малко, подкрепиха ББ или поне казаното от него, като реагираха в духа:

Ами прав е човекът!

Щом цели 80 (или 70) 000 могат да си го позволят отдъхването в Гърция, значи нещата се оправят, хората наистина са се видели в пари и въобще, българинът само хленчи колко е зле, вайка се колко е нещастен, а всъщност пред него вече са блеснали житата…

– И четвърти ФБ-приятели, реагираха в духа:

Надежда тука всяка оставете!

И като пресметнаха че 80 (или 70) 000 са някъде около 1% от всички българи, приведоха отчайващи примери за мизерията на десетки проценти други български граждани, само дето не накараха на пътуващите за Гърция да им приседне и почивката, и парите, в които са се намерили…

Аз поради личен избор не съм избирал къде да почивам тази година, затова сигурно мога да разсъждавам по-трезво от редица ФБ-приятели и по-неслънчасало от премиера.

Каквото и да ни казват тези четири категории ФБ-приятели, а също така каквито и нелепици да се намират в състояние на свободно (из)падане от пилотската кабина на държавата ни, истината за мен е една и само една:

Средностатистическият българин не разполага с излишък пари, не е необходимо добре и достатъчно задоволен в материално отношение, цепи стотинката на две, седем пъти премерва преди да отреже, прави си сметката трезво и затова действа съвсем по Теорията на рационалния избор.

Той несъзнателно или подсъзнателно, а може би най-съзнателно прави своя избор по т.нар. минимакс и максимин, сиреч стреми се да избере най-малко скъпата възможност от скъпите възможности или най-малко евтината възможност от евтините възможности.

И за срам, поука, лош късмет и справедливо възмездие, твърде не малка част от средностатистическите българи се оказват ефикасно планираща и ефективно стратегираща общност, затова при тях минимаксът съвсем рационално съвпада с максиминът и се оказва именно Гърция. Гърция, а не България!

Т.е. за тях минималната от максималните оферти съвпада с максималната от минималните оферти и затова толкова много от средностатистическите българи поемат към Гърция. Към Гърция, а не към България!

Не го правят от търсене на лукс, от насмогване на харча, от ояждане, от снобарство, от мода или със стадно чувство, а напълно рационално, отлично пресметнато, съзнателно избрано и в голяма степен по финансова принуда. Защото Гърция им предлага това и на такава цена, което и на каквато цена България не може да им предложи. Каквото и да си говорят разни министърки и техните началници по пряка властова и съребрена партийна линия.

Така мисля аз. И не само го мисля, но и го наблюдавам сред своите роднини, приятели, познати и колеги.

Слатински изригна срещу Хубавото Наде: Правителството веднага да я отзове и спешно да изпрати нов посланик в Турция

Posted on: юли 17th, 2016 by МИГ No Comments

Правителството веднага да отзове посланика ни в Турция Надежда Михайлова и да изпрати нов представител на държавата ни. Това поиска бившият съветник по сигурността на президента Георги Първанов – Николай Слатински. Според него обществото е снело доверието си към Хубавото Наде и тя повече няма работа в посолството ни.  Призива си Слатински отправи чрез „Фейсбук“.

„Винаги съм бил против тихата дипломация, както от случая с медицинските ни сестри в Либия се нарича нещонеправенето… Не знам каква е причината за оглушителното мълчание на нашата посланичка в Турция, може да са и лични неща. Но според мен за цяла България е убийствено очевидно, че първото, което правителството трябва да направи сега е да я отзове и спешно да направи необходимите действия за изпращането на нов посланик. Не можеш да си посланик на страна, която е снела чрез обществото си доверието към теб…“, написа Слатински.

ДПС е проказа, паразитираща върху нормални клетки

Posted on: август 2nd, 2015 by МИГ No Comments

Всички партии у нас, с изключение на ГЕРБ, неизменно губят електорат и рано или късно подкрепата за тях пада. Не броя ДПС, защото това не е партия. ДПС е проказа, паразитираща върху нормални клетки. Както отровната гъба, която никне върху нормална почва.

…Някой тук бил написал, че ДПС е като числото Пи. По-скоро то е като числото Нула. Защото всичко, което се умножи по ДПС, рано или късно става равно на Нула…“,

Но да се върна към началото на писмото – партиите у нас, без ГЕРБ, губят електората си и неизбежно се свива подкрепата за тях. Само ГЕРБ винаги ще имат електорат. С много малки изключения всеки български гражданин рано или късно се огерберява и така удря дъното на нормалното мислене. Да, една част от огерберилите се се освестява частично, проглежда донякъде. Но междувременно още много други са вече на фазата на огерберяването.

ГЕРБ е като диагноза, ГЕРБ е екстракт (не искам да употребявам думата екскремент, защото се дразниш от подобни думи) от Прехода, от процеса на разпад на индивидуалното политическо съзнание и оттук – на общественото политическо съзнание.
Ето защо спорът по въпроса свършил ли е Преходът има един верен отговор – Да.

Преходът свърши с появата на ГЕРБ. Преходът би трябвало да съдържа някаква рационалност на поведението, разумност на мисленето, нормалност на избора. Рационалният, разумният, нормалният човек не може да избере ГЕРБ. Важно е да се осъзнае – най-напред идва огерберяването, а после се появява ГЕРБ. ГЕРБ е следствието от загубата на рационалност в поведението, разумност в мисленето и нормалност в избора. Огерберяването е болест, срещу която в общественото тяло не се изработва имунитет, а напротив – тя руши имунитета. Всеки от нас рано или късно ще „пипне“ тази болест. И така – до пълното ни огерберяване.“

КОЙ го причини Искров на държавата?

Posted on: юни 23rd, 2015 by МИГ No Comments

Сега е време за писане на отзиви и рецензии за дипломни работи. Но човек не може да избяга от политическата реалност. Мерна ми се Гуверньорът, за който упорито не искаме да си спомним КОЙ го натресе, КОЙ от кой ръкав го извади, КОЙ го причини на държавата, слагайки го на място, което е с пет нива над собствената му некомпетентност?

И отново си помислих нещо, което ме занимава напоследък. Някога, в началото сред политиците и управляващите имаше и неопитни, и неинтелигентни, и наивни, и хитри, и амбициозни – всичкото това се срещаше в умерени и понякога неумерени количества и качества.

После сред политиците и управляващите започнаха да се появяват прагматични, меркантилни, сметкаджии, сребролюбци, алчни. След тях зачестиха циничните и безсърдечните политици и управляващи.

Днес обаче непрекъснато сред политиците и управляващите се множат наглите и подлите. Толкова много наглеци и подлеци се обосноваха и се самовъзпроизвеждат в политиката и управлението, че огромното им количество се е превърнало в зло качество, станало е злокачествено.

А това е резултат от естествен, всъщност – неестествен подбор, очевидно такива „способности“ позволяват да се оцелява и просперира в политиката и управлението у нас през последните години.

Наистина не знам как може да се пресече този политически дарвинизъм, само виждам какви необратими вреди нанася той на държавата и обществото.