И не само в сравнение с Европа. Мръднете малко на север, на запад, на юг – при съседите. Ще видите, че навсякъде има държава, има закони, има развитие, има обработвани земи, а не пустеещи сиви зони, има издържащи с години без дупчица магистрали, има културно обслужване, има съвземащи се села и възземащи се градове, чисти тоалетни и усмихнати хора, културни лидери и образовани мениджъри.

А ние сме като черна дупка. Черната дупка не само поглъща всичко – здраве, живот, надежди, бъдеще. Тя поглъща и самата себе си и става още по-черна и още по-дупка.  Всеки ден в България започва да е13-и, петък. Живеем в безжалостна рулетка, чието топче се върти, върти и спира с проклятие и прокоба на някого на съвсем случаен принцип. Днес то се спря на тези 6 човека. Утре може да се спре на всеки един от нас.

България участва ежедневно в руска рулетка със самата себе си.

Ето това е дълбоката същност на проблема – че „това, което имаме като държава“ (така нескопосано говори един от онези, дето ни управляват), не е държава…