Доц. Огнян Минчев в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус „Това е България“

Водещ: Нашият първи гост за е докторът по социология доц. Огнян Минчев. Ще говорим по темата за очертаващите се с политическите реакции тенденции след местните избори. Как коментирате политическите реакции на водещите партии след местните избори? Направиха ли те анализ на резултатите?
Огнян Минчев: Ако са правили анализ, той е бил вътре в техните ръководства. Що се отнася до публичните им изяви – те представляваха своеобразно до голяма степен логично продължение на кампаниите, които водеха преди изборите.
Водещ: Може ли да се съди по техните реакции за тенденциите, които предстоят?
Огнян Минчев: От реакциите след изборите могат да се видят няколко неща. На първо място имаме относително закрепване на управлението на ГЕРБ, макар че изборите показаха сериозни пропуквания в обществената подкрепа за тази партия. Имаше много силно напрежение, особено за балотажите за втория тур в София и други големи градове. Това силно напрежение си личеше в изказванията на лидерите на ГЕРБ. Освен това имаше относително стабилизиране на едно много ниско ниво на БСП, която увеличи малко своята подкрепа в сравнение с предишните общински избори през 2015 г., като се има предвид, че тя тогава беше на дъното на своята подкрепа. Но независимо от това виждаме, че до голяма степен опозицията, вътрешнопартийната опозиция на настоящото ръководство на Корнелия Нинова няма достатъчно аргументи, които да й послужат за сериозен вътрешнопартиен дебат, за атака срещу Корнелия Нинова и евентуално нейната смяна на председателското място. Друг аспект на следизборните пропагандни и идейни битки между основните политически участници са отношенията между управляващата партия ГЕРБ и коалицията „Демократична България“. Тук все още има драматизъм, все още има доста силни емоции в оценката на отношенията между тези две политически формации. Въпреки че тези отношения и тяхната сложност могат да бъдат проследени още може да се каже от кризата през 2013 г. и вътрешното разделение в демократичната общност, в която по настоящем съществена част от нея е обединена около „Демократична България“. Разделението е относно това, дали трябва да бъде подкрепяна ГЕРБ като антитеза на управлението на Орешарски или просто да се запази единствено позицията на протест. След това, както всички си спомняме, тези отношения минаха през една доста противоречива коалиция с новата формация на демократичната общност „Реформаторски блок“. Бяха прекъснати в момента, в който стана ясно, че правосъдната реформа за „Реформаторския блок“ и за ГЕРБ има различна стойност и различна перспектива. И откакто всъщност е сформирана коалицията „Демократична България“ на практика имаме непрекъснат процес на антагонизиране, на изостряне на отношенията между ГЕРБ и „Демократична България“. Това изостряне на отношенията доведе до там, че една съществена част от гласоподавателите на „Демократична България“ по всяка вероятност подкрепиха алтернативния кандидат за кмет на София Мая Манолова, а друга съществена част не отидоха да гласуват. Разбира се, имаше и такива, каквито гласуваха за Йорданка Фандъкова на втория тур на балотажа за кмет на София. Но като цяло този вътрешен разнобой на практика показва тенденции, които не водят към помиряване или евентуална перспектива на партньорски отношения между „Демократична България“ и ГЕРБ в така наречената дясноцентристка част в политическия спектър. В „Демократична България“ и по-конкретно в нейната част партията „Да, България!“ има много нови избиратели, млади избиратели – нови, защото са млади избиратели, за които антикомунистическия патос на старата градска десница и табуто за това да се гласува за кандидат, който произлиза от бившата комунистическа партия очевидно не е толкова силно. За тези млади хора очевидно по-голяма стойност има противопоставянето с ГЕРБ. Партия, която бива разглеждана не просто като управляваща, а и като своеобразно въплъщение на нелегитимните отношения между икономическото задкулисие и държавната власт, като стилистика една партия, която се стреми към по-авторитарни форми на управление и т.н., и т.н. Предвид на нелесните взаимоотношения между ГЕРБ и старата десница, имам предвид ДСБ, в „Демократична България“ тези нови тенденции, тези нови поколения в гласоподаването на демократичната общност очевидно допълнително разделят, допълнително разграничават двете формации. Още повече, че влизането на ГЕРБ в коалиция със СДС постави една вече ясна разграничителна линия в това, кой какъв е в рамките на така наречената стара десница. Тези, които подкрепят СДС, отидоха в съюз с ГЕРБ. Тези, които са против ГЕРБ, останаха с „Демократична България“. Така че тук вече линиите са ясни, линиите са очертани.
Водещ: Защо премиерът очерта такава политическа демаркационна линия? Той го направи гласно: гласувалите за ГЕРБ срещу негласувалите. Защо сложи в един кюп левица и стара десница? Сметки ли разчиства?
Огнян Минчев: Защото за Бойко Борисов, особено на фона на пропукването на подкрепата за ГЕРБ, е много ясна необходимостта първо от мотивиране на ГЕРБ да остане като водеща, управляваща сила. И второ – да се разграничи от всички тези пространства, които имат общо взето ролята да размиват границите и подкрепата за ГЕРБ. „Демократична България“ като коалиция, разбира се, има много по-малка подкрепа, отколкото ГЕРБ. Но тя е опасна за ГЕРБ с това, че на практика хората могат да си кажат – и тези са десни, и тези са десни. И тези са антикомунисти, и тези са антикомунисти. За Бойко Борисов е много по-лесно да постави разграничителната линия между ГЕРБ и БСП, и да държи БСП в подчинено състояние с елементарна, малко или повече закъсняла антикомунистическа реторика. Но за Бойко Борисов е доста трудно да постави границата между ГЕРБ и „Демократична България“. Затова той според мен мотивира президентът Плевнелиев да излезе и на съвещанието на ГЕРБ, и след това и по медиите с ясна, категорична критика към „Демократична България“, че те всъщност са станали съюзници на ДСБ. С това обвинение и с обвинението към Костов персонално, въпреки че Костов доста години не е в политиката, Бойко Борисов се стреми да постави ясна демаркационна линия между истинското дясно, за каквото той разглежда ГЕРБ и мимикриращото дясно, което вече е предало дясното и е отишло на сделка с БСП.
Водещ: А прави ли политическа услуга на ГЕРБ президентът Плевнелиев, като се зае да играе беквокал на премиера Борисов по темата за десницата и ролята на Иван Костов в нея?
Огнян Минчев: За мен е достойно за съжаление това – тази поредица изказвания на президента Плевнелиев. Първо, защото те не са в нормалната стилистика на един президент, няма значение дали действащ или бивш. Той остава български президент. И прякото му участие в подобен род партийна политика и на това ниво общо взето е контра продуктивност за неговия собствен образ в обществото. Освен всичко друго, подобни изказвания не помагат особено и на ГЕРБ, въпреки че те на практика осъществяват тази цел на Бойко Борисов, която формулирах преди малко. А именно трескавата необходимост да се намери ясна демаркационна линия между ГЕРБ и „Демократична България“. На чисто емоционална основа не бива да забравяме, че между Борисов и така наречената градска десница или стара десница съществува изключително силно емоционално напрежение, съществува неприязън на емоционална и културна основа. Ако с БСП Борисов има такива външни пропагандни битки и престрелки, но няма никакво емоционално напрежение между него и БСП, или поне не се наблюдава такова, то между Борисов и „Демократична България“ съществуват силни емоционални напрежения и конфликти, които са белег и за културна несъвместимост, и за политическа несъвместимост от друг порядък, извън порядъка на простото разделение ляво и дясно. Затова влизането на Плевнелиев в частност в този конфликт, в този дебат е доста неразумно от гледна точка на неговия собствен образ като президент. А освен това и поражда определени оценки, които водят до осуетяване на самите планове на Бойко Борисов да постави подобна разграничителна линия. Не е Плевнелиев този, който може да я постави, въпреки че той в ГЕРБ винаги се е разглеждал като моста между двете политически сили.
Водещ: Емоционално или конюнктурно е напрежението между премиер и президент, господин Минчев? И кулминира ли това напрежение в отказа на президента да подпише указ за назначение за главен прокурор на Иван Гешев?
Огнян Минчев: Има два основни типа интерпретации на тези взаимоотношения. Единият тип интерпретации се фокусира върху това напрежение и счита това напрежение между президент и премиер автентично. Вторият тип интерпретации общо взето разглеждат това напрежение като реално съществуващо, но считат, че зад него съществува отработен механизъм на споразумяване между премиер и президент по важни въпроси, особено от геополитическо или външно политическо естество. Споразумяване, което трябва да признаем, е нещо естествено в една институционална структура на националната държава, във взаимоотношенията между институциите на една държава. Но така или иначе не сме сигурни, доколко подобно споразумяване наистина е функционално и наистина доколко то работи. А що се отнася до напрежението – то е по-външно и е очевидно видимо. Не бива да се изпуска предвид, че интересът е от двете страни. За президента Радев е много важно да се държи на позиция и да не отстъпва в този конфликт с премиера, защото по този начин единствено той може да утвърди своята политическа позиция на човек, който скоро е влязъл в политиката, който тепърва набира скорост, набира позиция, набира авторитет. И неговият перманентен спор с премиера по редица проблеми на практика служи именно на тази цел – да изгради по-силни и по-ясно очертани позиции на самия президент. От страната на Бойко Борисов състезанието с Радев е състезание с опозицията като цяло. Той разглежда Радев като функция на БСП, той разглежда Радев като институция, която служи на БСП и която протяга ръка и към опозицията от другата страна, от дясно към „Демократична България“. От тази гледна точка позицията на Радев е опасна за Бойко Борисов и тя още повече е опасна, ако допуснем, че Борисов ще се реши да участва в състезанието за следващия президентски мандат, което предстои през по-следващата година, в края на 2021-ва година. И тогава вече той ще се изправи безспорно в прякото състезание с Радев, който с много голяма вероятност ще бъде кандидат за втори мандат, излъчен от БСП. Това е видимата страна на отношенията. И мисля, че този тип антагонизъм между двете водещи фигури в българската политика няма да бъде смекчен, а ще нараства в следващите година и половина-две.
Водещ: Възможно ли е изборът на главен прокурор да се превърне в залог на войната между президент и премиер?
Огнян Минчев: Мисля, че не. Президентът избра меката форма на несъгласие с избора на господин Гешев за главен прокурор. Той върна на ВСС изборът на Гешев и по този начин той се отказа от по-твърда форма на опониране, която би била сезирането на Конституционния съд и превръщането на този избор в процедура, която всъщност се връща от самото начало. От селектиране на кандидати, през дебат между кандидати, депозиране на кандидатски програми за следващия мандат на главния прокурор и т.н. Начинът, по който президентът Радев върна избора на Иван Гешев за главен прокурор, на практика дава възможност на ВСС просто да прегласува още веднъж този избор и да приключи въпроса.
Водещ: ГЕРБ в своя залез ли е или ще изкара пълният си мандат?
Огнян Минчев: Като се има предвид, че на току що отминалите местни избори ГЕРБ постигна доста добри резултати от гледна точка на факта, че както казахме, изборите от 2015 г. не са валиден критерий за успех, защото БСП беше в практически нокдаун. ГЕРБ тогава получи лъвския пай във всички основни позиции в местната власт. Сега нещата са се развили в известна степен, БСП е в малко по-добро състояние, ДПС осъществи доста сериозни също така резултати и успехи в рамките на местните избори. Така че постиженията на ГЕРБ са добри постижения на победилата политическа сила в местните избори. И именно от тази позиция ГЕРБ макар и с известни пропуквания, които тук-там са доста сериозни в нейната подкрепа, може да има известна сигурност за това, че ще успее да свърши мандата си относително спокойно. Това обаче не е съвсем сигурно, защото стабилността и дестабилизацията на политическата власт, на изпълнителната власт в България, е зависима не само от динамиката на нейната популярност в резултат на предходни избори или на резултати от управлението, а е зависима и от определени външни спрямо ядрото на политическата система събития, които биха могли да нанесат удар върху стабилността на управлението и да изпратят страната на предсрочни избори. Спомнете си по какъв начин това се случи в началото на 2013 г. Само няколко месеца по-рано никой не би могъл да прогнозира, че мандатът на ГЕРБ няма да завърши успешно. Спрямо подобни явления, подобни дори конспирации ги наречете в някои случаи, няма гаранция за предотвратяване и запазване на стабилността на едно управление.

Потушаването на „преврата“ на Местан в ДПС разиграва пълноценно картата на надвисналата над България пряка турска опасност и актуализира старото като света внушение, че „само Русия може да ни спаси“. Искаш увеличаване влиянието на Русия в България? Най-простият начин – покажи турската опасност. Ако Местан бе наистина опасен – „шпионин“ или „предател“, щеше да бъде отстранен по-тихо и без обяснения. Зрелищната политическа екзекуция бе пиар акция за полиране на публичния имидж на „патриота“ Доган, казва политологът Огнян Минчев в интервю пред Mediapool.

Какво е политическото бъдеще на Лютви Местан? Той каза, че остава в политиката, но не уточни как.

Ако пожелае да остане в политиката, таванът на кариерата му би могъл да бъде шеф на малка политическа партия – част от колекцията отпаднали от ДПС жертви на Доган – Тахир, Дал, Октай… Тъй като в ДПС контролът е изцяло в ръцете на Доган, всеки, който е отстранен остава без ресурс, без позиции, без потенциал за отделяне на част от партията в ново движение. Повечето от гореспоменатите отцепници разполагаха с добро влияние поне в родните си места и региони. Това влияние неизбежно се стопяваше през следващите няколко години след отстраняването им. Политико-корпортивният октопод, наречен ДПС не остава място за алтернатива.

Приемате ли обяснението му, че се е опитвал да спаси ДПС от образа на проруска олигархична партия и че разправата с него е започнала, защото е настъпил руските интереси в критичния за Русия момент след свалянето на неин самолет от Турция?

Не. Вярно е, че Местан подобри връзките на ДПС с Анкара – така както и Касим Дал преди това, просто защото Ахмед Доган не е приемлив за Ердоган. Анкара от много години се стреми да увеличи влиянието си над ДПС и да използва партията за определени свои стратегически цели. Доган е пречка за това, но далеч не по патриотични съображение.

Ако Движението за права и свободи бъде подчинено на Анкара, Сараят ще загуби огромното си влияние върху българската политика и абсурдно огромния си контрол върху българската икономика и българските институции. Едно е да си слуга някому – дори и на Турция, друго е да си господарят. Но откъде идва господарският ресурс? Безспорно, от монополизацията на етническия вот, от превръщането на ДПС в най-надеждната политико-организационна опора на посткомунистическата олигархия – особено след срива на БСП.

Оттук и изводът, за който нямаме преки факти, но зад който има трудно оборима логика. Може ли Доган и ДПС да са политико-корпоративен и организационен гръбнак на българската олигархия и да не бъдат зависими от руската инфраструктура на влияние в България? След като познаваме степента на зависимост на българската олигархична мрежа от Русия, отговорът на този въпрос се налага от само себе си. Не разсипаната българска държава предотвратява завладяването на ДПС от Анкара. Има по-мощна сила, която слага граница на турските мераци. Кризата с Касим Дал – Ахмед Емин е най-видимият пример за това.

ДПС е руско-турска съсобственост, в която на Анкара е предложен миноритарен дял. Конфликтът Путин – Ердоган безспорно е променил сериозно правилата на играта за ДПС в България. Не мисля обаче, че Местан има потенциала да инициира подобен завой в полза на Анкара – дори и като председател на ДПС той винаги е светил с отразена светлина.

Спешният порядък, в който Местан бе отстранен, показва две възможни интерпретации. Първо, Анкара е планирала операция за публично заявени претенции за автономизация на населените с турци региони в България, която да се реализира по време на честванията на „възродителния процес“. Местан в най-добрия случай би бил обикновен изпълнител на организационни поръчения. Не за друго – толкова може, не повече. Основания за подобна интерпретация ми дава „подгряването“ на темата с филма на Ал Джазира „България, моя земя“ и планираните посещения в Кърджалийско на турския външен министър, посланика, притискането на България със заплаха от бежанска криза.

Втората интерпретация е свързана с желанието на българския олигархичен елит да се възползва максимално от ситуацията на конфликта между Москва и Анкара. Потушаването на „преврата“ на Местан в ДПС разиграва пълноценно картата на надвисналата над България пряка турска опасност и актуализира старото като света внушение, че „само Русия може да ни спаси“. Искаш увеличаване влиянието на Русия в България? Най-простият начин – покажи турската опасност. В подкрепа на тази интерпретация идва огромната пропагандна вълна на Пеевските медии с това внушение – Турция ни заплашва – Русия ще ни спаси. Употребата на тази любима теза на българската „русофилска“ олигархия бе сдържана в продължение на дълго време – явно по настояване на Москва, която поддържаше много добри всестранни отношения с Анкара. След свалянето на Су-24 подобно въздържание стана безпредметно и петата колона в България се представи блестящо в съживяването на старата теза за турската опасност. Декларацията на ДПС – Местан за сваления руски самолет бе използвана като аргумент … почти месец по-късно.

Най-големият печеливш е Ахмед Доган. Най-мразеният политик в България, председателствал всеки крупен грабеж и изнудване на българската държава и българското общество през последните 25 години, излезе в ролята на „патриот“ – и целият в бяло. Дали на основата на това радикално „почистване на имиджа“ Сараят не планира ново пълноценно и открито участие във властта? Може би, въпреки че и формално извън управлението, библиотекарско-сарайският конгломерат и без друго притежава всичко ценно с България. А Местан … Оставете го Местан – малък човек, попаднал на високо място и жертван с лекота и без последствия за целите и господарите, които безропотно е обслужвал. Борец срещу олигархията? Къде? Кога?

Смятате ли, че ДПС вече търпи щети след „ритуалната екзекуция“ на Местан от Доган? Защо според вас Доган избра този зрелищно-назидателен начин за смяната на лидера, който сам бе сложил начело на ДПС?

Щетите за ДПС ще бъдат относително малки и пренебрежими. Ако Местан бе наистина опасен – „шпионин“ или „предател“, щеше да бъде отстранен по-тихо и без обяснения. Зрелищната политическа екзекуция бе пиар акция за полиране на публичния имидж на „патриота“ Доган. След като има „патриот“ и „спасител“, логично е да има и „предател“.

Как ще се развива ДПС оттук нататък и по-специално отношенията му с ГЕРБ, след като и Местан „освети“ движението като проруска олигархична партия и заяви, че бизнес интересите на ДПС са на власт?

Местан не е осветил нищо ново. Финансовите и икономически интереси на ДПС и ГЕРБ са толкова симбиотични, че никакво „осветяване“ не може да ги смути или отслаби. Те не помръднаха със зрелищното „осветяване“ при рухването на КТБ, та Местан ли ще ги разклати? За съжаление, България се намира отвъд точката, до която един публичен скандал произвежда неизбежни политически последствия, а замесените търпят щети. Олигархичният контрол върху българската държава, медиите, икономиката, правосъдието и политическия процес е вече толкова всеобхватен, че дестабилизиране на властта без външна намеса е трудно до невъзможност.

Какви са политическите мини за Бойко Борисов?

Единствената опасност за Борисов е да не се поддаде на натиска за пряко включване на ДПС в коалицията и властта. Тогава топлата връзка със Сарая няма да може да бъде прикривана и популистката харизма на Борисов ще се окаже недостатъчна, за да задържи доверието на неговите поддръжници.

Mediapool