През тази седмица набедените за особено интелигентни формации ПП и ДБ сътвориха един меморандум, в който, на практика, призоваваха коалиционните си партньори от ГЕРБ и ДПС най-накрая да седнат и да си разпределят окончателно порциите във властта. Между другото, народният гений моментално промени името на въпросния документ и го кръсти „мумурандум“. Явно тази лексикална смяна се дължи на трудностите, които има при произнасянето на някои думи едно от основните действащи лица на ПП, а именно г-н Кирил Петков. Неговите неологизми тип „куролация“ и „Сицилиева долина“ завинаги ще останат в народната памет. През тази седмица обаче шампион по картинно описване на политическата действителност у нас, безспорно, е г-н Делян Пеевски.

„Христо Иванов пи мазно турско кафе и седеше в скута ми, докато се случи Конституцията“, каза Пеевски и по този начин потвърди всичко онова, което редица политици и анализатори до този момент говореха. А именно, че ПП и ДБ от борци срещу „модела Борисов“ и „модела Пеевски“ са се превърнали в покорни изпълнители на онези, срещу които се кълняха, че се борят. Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, изобщо цялата тази весела евроатлантическа дружинка от девет месеца е безмълвен антураж на Пеевски и Борисов. ПП и ДБ са готови да изпълнят и най-абсурдното поръчение, което бъде спуснато от ГЕРБ или от ДПС, само и само за да продължат да бъдат на власт. Ето защо стана особено смешно, когато авторите на „мумурандума“ се заканиха, че или партньорите им във властта подписват подготвения документ, или ще има избори.

Едва ли има нормален човек, който да вярва, че точно ПП и ДБ искат избори. Нещата стоят по точно обратния начин. Именно тези две партии имат най-малък интерес от предсрочен вот. Тяхната електорална подкрепа спада и е напълно естествен този спад. Те предадоха избирателите си, влязоха в коалиция с тези, които щяха да махат от властта, а сега продължават да стоят в управлението неясно защо. Така че е нелепо точно тези хора да плашат ГЕРБ и ДПС с избори. Изглежда, че и самите ПП и ДБ разбират колко абсурдно прозвуча т.нар. им ултиматум. Още в деня след провъзгласяването на „мумурандума“, те забравиха за заканите, почнаха да се умилкват на коалиционните си партньори и да призовават подобно на котарака Леополд от популярното някога детско анимационно филмче: „Ребята, давайте жить дружно!“.

Глуповатият начин, по който за пореден път действаха ПП и ДБ, накара дори г-жа Мария Габриел, която никога не говори директно и винаги ползва разбираемия единствено за нея брюкселски жаргон, този път да стане нетипично пряма и да заяви категорично, че никакъв „мумурандум“ няма да подписва. Апропо, в изказването ѝ пред медиите, като цяло звучащо логично и принципно, имаше един момент, който убягна от вниманието на коментаторите, а той е много важен. Г-жа Габриел започна с това, че идва от среща с посланици, които е информирала за действията, които смята да предприеме. Това звучи странно, меко казано. Български външен министър и бъдещ премиер ни съобщава, че е счел за нужно първо да уведоми посланиците за бъдещите си творчески планове и едва след това да разкаже за тях на нас, обикновените българи. Би трябвало да е обратното, нали? Българските политици първо трябва да общуват със своите съграждани, а едва след това да се изповядват пред чуждите посланици. За жалост, у нас всичко е обърнато нагоре с краката. Управляващите се интересуват най-вече от мнението на началниците в Брюксел и Вашингтон и последното, което ги вълнува, е какво мислим ние, обикновените българи.

Всъщност има един единствен момент, когато управляващите решават да снизходят и да благоволят да си общуват с нас. Става дума за момента, в който наближат изборите. Ето, сега наближават евроизборите и, съответно, Христо, Кирил, Асен, както и останалите, които девет месеца седяха в скута на Пеевски и поглъщаха нетърпеливо мазните турски кафета, сега са решили отново да се превърнат в „борци срещу ДПС“. Явно лидерите на ПП и ДБ имат много лошо мнение за избирателите си. Смятат, че е достатъчно да им подхвърлят две-три анти-ДПС реплики, за да си върнат отново любовта на електората. Смятат, че очевадното им васално поведение по отношение и на Пеевски, и на Борисов ще бъдат забравени в момента, в който Христо или Кирил ревнат гороломно „Долу ДПС!“. Изобщо няма да се учудя, ако Христо заедно с верния си асистент Мирчев отново надуят онази лодчица и запърпорят към Росенец. Дали това ще бъде достатъчно, за да успеят въпросните псевдореволюционери да се окъпят отново в електоралната любов? Едва ли. По-вероятно е, ако се надигне някаква вълна, тя да бъде на присмех, а не на обожание. Няма да издигне тази вълна евроатлантическата лодчица нагоре, а, напротив, окончателно ще я запрати на дъното.

Петър Волгин, БНР