Posts Tagged ‘разпети петък’

17 забрани за Разпети петък, които се спазват от векове

Posted on: април 14th, 2023 by МИГ No Comments

Разпети петък е най-тъжният ден от Страстната седмица и в православния свят, тъй като тогава Божият син е бил обиждан, осъден, поругаван и разпнат на кръста. След това той е погребан в каменен саркофаг в пещера, на чийто вход е бил поставен огромен камък и стража. На този ден в храмовете се пее опело за Него. Постът е много строг. Забранява се да се яде и да се пие. Затова и от едно време се нарича още Сух петък, тъй като възрастните жени от селото са постили до вечерта. От тогава до днес народните поверия за Разпети петък не само не намаляват, но и се добавят нови.

инава се под масата в църквата

Масата, която е поставена в средата на храма, символизира Христовия гроб. В храмовете се извършва богослужение, което се нарича Царски часове, и не се отслужва Света литургия. Изнася се плащеницата, която символизира плата, в който е било увито тялото на Христос. Всички миряни се покланят пред плащеницата, евангелието и кръста, за да съпреживеят смъртта на Исус Христос. Поклонението пред нея продължава до последните минути преди Възкресение в събота вечер.

Глиненият съд

Поверие гласи, че на Разпети петък всеки трябва да се прибере с глинен съд. Възрастните хората разказват, че това е тръгнало от отколешна традиция, защото грънчарите цяла зима правят много керамични съдове, които напролет реализират. Тази традиция всъщност помага на всички занаятчии, доказвайки, че са почитани.

Никаква работа

Не трябва да се работи в този ден. Бабите казват, че каквото и да правите на Разпети петък, няма да се получи.

Гони се злото

На разсъмване къщата се опушва с тамян, обгражда се три пъти, за да не се приближават лошите духове.

Времето е показателно за реколтата

Ако вали на Разпети петък, ще бъде добра година. Ако обаче е сухо, годината няма да е много плодородна.

За здраве има адет

Ако три пъти си поставите главата под студена вода, ще бъдете здрави през цялата година. Не се пекат торти, хляб или нещо друго на Разпети петък, от страх да не изгорят ръцете на Божията майка.

Не се докосва игла

На Разпети петък жените не шият, за да не ослепеят. Освен това те не тъкат, не перат, за да не се случат нещастия.

Не се боядисват яйца

Традициите повеляват, че не е добре да се боядисват яйца на Разпети петък. Ако не сте направили това на Велики четвъртък, можете да боядисате яйцата само в събота. Според суеверие от миналото, на този ден яйцата става кървави.

Не се ходи в бръснарницата

Най-суеверните избягват да се подстригват на Разпети петък, защото се казва, че някой от семейството им ще умре. Все повече обаче се налага обратната традиция. Ако се отиде при бръснар, хората смятат, че ще бъдат в безопасност от определени заболявания. Твърди се още, че ако се подстрижеш на Велики Петък, няма да имаш грижи през годината и няма те боли глава.

Не се сее

Твърди се, че всички земеделски стопани трябва да се приберат вкъщи. Полевите работи трябва да се избягват на Разпети петък, защото всичко, което се засява, не дава плод.

Не се колят животни

Агнетата за Великден трябва да се заколят преди петък. В противен случай душата на животното ще ви мъчи.

Без коприва и оцет

На този ден нито се яде коприва, нито се докосва оцет. Поверието е, че така ще се разгневи Спасителят, който е бил бит с коприва. Оцетът е забранен, защото устните на Исус са били напоени с оцет, когато той е поискал вода.

Без купони

Веселието, песните и забавата са строго забранени в деня на голямата скръб. Нарушаването им донася нещастие за всички грешници. Затова хората казват, че на този ден „Птици не пеят и птичка гнездо не вие“ .

Яйце за църквата

Тези, които са боядисали яйцата в четвъртък, задължително носят по едно, когато влизат в църквата на Разпети петък, заедно със стръкче здравец. Те се остават на масата пред разпятието като израз на уважение и преклонение пред саможертвата на Христос.

Чаршафи не се сменят

Не само не се пере през деня, но и чаршафите не бива да се сменят. Народното поверие гласи, че ако това се направи, сънят става неспокоен и идват кошмарите.

Нови дрехи

На този ден не се вадят дрехи. Те се слагат за Великден. Ходи се в църквата с нови дрехи, за късмет и успехи.

Червеното яйце

На Разпети петък всеки си нарочва яйцето, което ще вземе от купата на Великден. Всеизвестно е, че първото боядисано яйце трябва да е червено. То се поставя пред иконата в дома и след една година на Велики четвъртък се изнася в двора и се счупва. Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година.

Преди Великден: Една молитва сбъдва желания

1. По едно червено яйце се дава на всеки гост, който пристигал в дома за Великден. Поверието гласяло, че така богатството няма да ходи в други къщи.

2. Жените, които дълго време не успяват да забременеят, вярват, че ако преспят една нощ с червено яйце в пазвата, догодина ще се радват на своя рожба.

3. Хората вярват, че в седмицата след Великден, наричана още „празна седмица“, не трябва да се сее нищо, защото няма да поникне.

4. В нощта срещу Великден не бива да се вдига врява. Старите хора вярват, че ако сте твърде гръмогласни и вдигате шум в нощта срещу Възкресение Христово, рискувате да си навлечете гнева на злите сили и да привлечете в дома си лоши енергии.

5. Цели 40 са дните след Великден, в които православните християни се поздравяват помежду си с поздрава Христос Воскресе! Отговорът е Воистину Воскресе!

6. Великден се празнува не три дни, както повечето от нас си мислят, а цели седем. Тези дни са известни като Светлата седмица.

7. Вярва се, че ако минути преди настъпването на Великден отправиш молба с думите: „Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ми донесе много щастие!“, желанието ще се сбъдне.

8. Набраният на Великден здравец носи дълголетие на притежателя си. Старите хора вярват, че именно на този ден растението притежава магически сили и лекува всякакви болести.

9. В някои краища на страната е било прието да се запазват черупките от великденските яйца. Вярва се, че те имат магически сили. Затова хората ги използвали при баене против уроки. Бабите ги стривали на прах, който използвали при лечение на различни болести.

Разпети петък е

Posted on: април 14th, 2023 by МИГ No Comments

Днес е Разпети петък – най-тъжният ден за христовата църква, денят, в който е разпнат Исус Христос. Божият син се превръща в изкупителна жертва за греховете на човечеството. На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която е поставен огромен камък, а входът се пази от охрана.

На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страстите на Исус Христос.

По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символ на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг – църквата повелява да не се яде и да не се пие нищо, дори вода.

На Велики петък, когато Спасителят умира, през деня не се служи Света литургия.

В църквите се изнася Христовата плащаница, в която тялото му е било завито след свалянето от кръста. Преди началото на службата в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата – парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.

По традиция, миряните минават под плащеницата, за да се помолят за здраве и благоденствие. Вярва се, че освен здравеца, който получава от свещениците днес всеки, който мине под плащеницата, ще отнесе в дома си и частица от Иисус Христос.

Вечерта се извършва Опелото Христово, на което се съпреживява смъртта му.

Във всички православни храмове се отслужва вечерня и се изнася Христовата плащеница, символ на Гроба Господен. Носейки плащеницата, свещениците обиколят три пъти Разпятието Христово и после я поставят пред него.

Разпети петък е – най-тъжният ден за християните

Posted on: април 22nd, 2022 by МИГ No Comments

На 22 април е Разпети петък. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Велики петък е най-тъжният ден за християните. На този ден Божият син Исус Христос е бил разпитван, осъден и разпънат на кръст.

„Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла „Разпни Го“, му издал тежка присъда“, така гласи разказът и на четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука, Иоан На Велики Петък се припомнят великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.

Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа. На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа и да се спазва строг пост! В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под “масата“. Извършването на този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига “гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.

Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло, извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място.

По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникъ­т ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме Великия ден.

Разпети петък е

Posted on: април 30th, 2021 by МИГ No Comments

Днес е Разпети петък – денят, в който Христос е разпънат на кръста, за да изкупи греховете на хората.

Църквата повелява особено строг пост на днешния ден.

През деня на Велики петък не се служи Света литургия, а се извършват Царските часове. Вечерта пък в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда.

На този ден не трябва да се подхваща и никаква работа. От 2010 г. Разпети петък е обявен за почивен ден.

Патриарх Неофит се поклони на Христовата плащаница

Posted on: април 17th, 2020 by МИГ No Comments

На Велики петък, най-тъжният ден от годината, Църквата е отредила вечерта да се отслужва траурното последование Опело Христово. Чинопоследованието бе отслужено в митрополитския параклис „Света Марина“, който се намира в двора на Софийска митрополия, където е патриаршеския дом. Последованието бе отслужено от архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, съобщиха от Светия синод.

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит взе молитвено участие в богослужбата като заедно с църковните певци припяваше статиите на Опело Христово.

С лития бе изнесена светата Христова плащаница, за да се обиколи с нея църквата и така символично да бъде изпълнено траурно шествие. След влизането отново в храма, патриарх Неофит се поклони на плащаницата и благослови вярващия български народ.

Велики петък е, най-тъжният ден за християните

Posted on: април 6th, 2018 by МИГ No Comments
Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син – Исус Христос.

В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“.

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело и се отслужва богослужението, наречено Царските часове.  На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите /страданията – на църковнославянски/ на Исус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг.  Вечерта се отслужва опело Христово. На вечерното богослужение в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя.

Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.

Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича „Плачът на Богородица“. Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.

На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато й да е работа. Не е случайно онова, което старите хора казват за Разпети петък: „На този ден и птичката гнездо не вие“. На Разпети петък през деня се ходи на църква и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.

Според представите на мнозина минаването под масата се прави за здраве, късмет и опрощаване на греховете. Църквата обаче счита тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението, а след това целуват последователно Христовото Тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. Навеждат се и преминават под издигнатото място, като по този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден. В този смисъл минаването под масата не е от суетна вяра за здраве, късмет и прощаване на греховете, а водени от чиста и силна вяра – поклон пред Христовия гроб.

Разпети петък е – най-тъжният ден за Христос, не се пие дори вода

Posted on: април 14th, 2017 by МИГ No Comments

Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият ден за Исус Христос. В този ден Божият син претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“.

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията – на църковнославянски) на Исус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

Именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг – не се яде и не се пие дори вода. На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.

Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича „Плачът на Богородица“. Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.