
Както ви е известно, по време на предизборната кампания партиите/коалициите изпращат „тежката артилерия“ – особено в „Панорама“, за да печелят допълнителни ползи в споровете.
Моите наблюдения (подчертавам че не участвам в листи и не съм ангажиран с никоя политическа партия):
1. ДПС не се появиха, въпреки че бяха поканени. Традиционно за тях, те разчитат – най-вероятно – на „специални методи на оказване на въздействие“.
2. Представителят на БСП (лекар, предполагам) не се представи убедително, а чувствително по-слабо, например, от представяния на Татяна Дончева или на Корнелия Нинова. Не е ясно защо БСП „не е в час“ в такива важни моменти? И да не се чуди после за посредствените резултати.
3. Представителят на новата Голяма надежда – ПБ, на фона на отсъстващите и неувереното БСП, нямаше проблеми да остане спокоен и да говори самоуверено. И „от неговата шапка изскочи големият бял заек“ – много важно за всички анализатори: защо „прогресивистите“ са против прогресивния данък и не искат „да пипат данъците“ (според Румен Радев). Отговорът на Дерменджиев (адвокат, а не икономист): това е „единственото предимство на България“, друго няма! Вероятно същият страх храни и Радев.
И това тяхно заключение е абсолютно невярно!
Макар ниските данъци да са важен фактор, те не са единственото конкурентно предимство на България. Съвременният икономически анализ показва, че страната разчиташе (или се е опитвала да разчита) на модел, изграден върху поне три основни стълба:
1. Ключово географско положение – то остава като най-важен фактор.
2. Квалифицирана и сравнително евтина работна сила – най-евтината в ЕС.
3. Ниски данъци (особено за свръхбогаташите).
Но понеже (2) и (3) са вече с изчерпани възможности, нови опорни стълбове вече са ясно очертани: усилията се пренасочват към изграждане на конкурентоспособност, базирана на знание и иновации. България идентифицира няколко нови области за развитие:
1. Развит технологичен сектор. България вече не е само дестинация за сиви капитали, а се утвърждава като център за дълбоки технологии. У нас работят офиси на глобални гиганти като Oracle и Microsoft, вече има и български компании-еднорози (Payhawk) и растяща AI екосистема .
2. Целеви инвестиции в научно-развойна дейност. Създаването на институции като INSAIT (Институт по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии) в партньорство с водещи световни университети (ETH Цюрих, EPFL) и компании (Google, DeepMind) е знак за амбицията да се създаде наука от световна класа.
3. Национална инфраструктура за иновации. Инвестициите в суперкомпютъра Discoverer и националния езиков модел BgGPT са част от стратегията за дигитален суверенитет и привличане на високотехнологични инвестиции.
4. Членство в Шенгенското пространство и в еврозоната. Присъединяването към еврозоната се разглежда не като крайна цел, а като инструмент за по-висока икономическа стабилност, която да привлече дългосрочни инвеститори.
Така че е добре „Прогресивна България“ да си свери часовника с реалностите, а не да повтаря ранното СДС или късното ДБ; БСП да не прекалява със снимки на усмихващи се кандидати, а да помисли за мъдро и интелигентно представяне; ДПС да не забравя че е длъжна да отговаря на много, много въпроси, освен ако не разчита на „специалните си методи“
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
