Война с всички средства

Конкретният повод управляващите да променят начина, по който се назначават шефовете на службите за сигурност, по всичко личи, е свързан с отказа на президента Румен Радев да подпише указа за назначаването на Деньо Денев за председател на ДАНС. И е част от продължаваща с пълна сила война между мнозинството в парламента и държавния глава по редица кадрови назначения, по които има очевидно разминаване между тях. Дълго време президентът отказваше да подпише указите за назначаването на главния секретар на МВР, както и на 19 посланици и постоянен представител на страната в ООН.

Управляващите се надяваха да договорят пакетно с Радев тези назначения срещу съгласието им да бъде преназначен за още един мандат началникът на Националната служба за охрана (НСО) Емил Тонев, сочен за близък до държавния глава. Своеобразната „сделка“ обаче се случи наполовина. Тонев отново оглави службата за охрана, а срещу това президентът подписа указа за назначаването на главния секретар на МВР Мирослав Рашков. Посланическите назначения все още се бавят, като по неофициална информация един от препъникамъните е постът във Вашингтон.

Основният конфликт обаче е около категоричния отказ на Радев да издаде указ за предложения от правителството за председател на ДАНС Деньо Денев. Мотивът, който президентът изтъкна, беше, че „санкционирани за корупция политици извършват брутална чистка в ДАНС и превръщат институцията бухалка“. „Правят го чрез номинацията, за която искат да издам указ. Нека ме чуят ясно – няма да стане“, каза Радев в края на август, а преди седмица и официално отказа да подпише указа с предложението за Денев. В момента той изпълнява временно функциите на председател на ДАНС, след като титулярят Пламен Тончев, назначен на поста по време на първия служебен кабинет на Стефан Янев, изненадващо оглави комисията по досиетата по предложение на ГЕРБ. Това даде и началото на кадрови промени по ниските етажи на службата. От ръководните позиции бяха освободени териториалните директори на ДАНС във Варна, Пловдив и Хасково, като първите двама се сочат за близки до държавния глава. Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев пък съобщи за пенсионирани и напуснали шефове на дирекции в службата.

Отказът на президента да подпише указа за назначаването на Денев като титуляр начело на ДАНС стана и причината мнозинството да предприеме хода с промяната в закона и отнемането на правомощията на държавния глава. Назначенията на председателите на другите две служби, ДАТО и ДАР, също бяха направени по времето на излъчените от президента Радев служебни кабинети на Стефан Янев и Гълъб Донев и от тази гледна точка ще е любопитно дали след приемането на промените и те ще бъдат сменени. Мандатът на шефа на службата за подслушване Бисер Борисов изтича през 2027 г., а на шефа на цивилното разузнаване Антон Гечев – догодина. По време на служебния кабинет на Димитър Главчев бяха сменени техни заместници.

Промените в закона за службите – когато ни е угодно

Интересно е, че подобна промяна – шефовете на службите да се избират от парламента, без указ на президента, предлагаха от ПП-ДБ през 2023 г., по време на ротационното правителство на Николай Денков. Тогава обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и подкрепящият също тогава кабинета Делян Пеевски категорично се противопоставиха на предложението с аргумента, че „не било време за реформи в службите“. Нещо повече – Борисов тогава заяви, че смяна на ръководителите на службите не е необходима, защото „те се ползват с голямо доверие от партньорите“.

При внасянето сега на промените в законите за трите служби от депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН управляващите изтъкнаха няколко аргумента. Единият е, че „законовата процедура по назначаването на ръководителите на службите изисква съвпадане на еднакви по съдържание волеизявления на двата органа, което предполага сътрудничество и взаимодействие за постигане на общо съгласие“. „Нарушение на тези принципи е силовото налагане на волята на един орган по отношение на друг, особено когато става въпрос за стратегически интереси на държавата“, пишат в мотивите си вносителите на поправките и добавят, че „когато не се постигне общо съгласие, се блокират важни държавни функции в сферата на националната сигурност“. В случая обаче с отнемането на правомощието на президента на практика правят това, срещу което се обявяват – опитват се да наложат „волята на един орган по отношение на друг“, защото управляващите имат мнозинство в парламента и могат да прокарат която кандидатура решат.

Другият аргумент за поредното прекрояване на закона е, че нито в него, нито в друг нормативен акт е предвиден правен механизъм за разрешаването на евентуално възникнали конфликти между президента и Министерския съвет. „Не са единични случаите, при които държавният глава отхвърля предложението на правителството“, посочват в мотивите си депутатите от ИТН, ГЕРБ и БСП, въпреки че целта на този начин на назначения е идеята за „възпиране между властите“. Вносителите стигат и по-далеч. В оценката на въздействие на предлаганите от тях текстове са записали, че: „Целта на настоящия законопроект е да се съхрани конституционният баланс между властите, като бъде препятствана възможността за блокиране на важни държавни функции в сферата на националната сигурност.“

На практика с края на това изречение управляващите опровергават началото му, защото конституционният баланс между властите е именно възможността за блокиране на назначения, за които е предвидена споделена компетентност между изпълнителната власт и президента.

И още един любопитен детайл. Според депутати от опозицията водещата парламентарна комисия, където да се обсъждат промените, е трябвало да бъде комисията за контрол над службите за сигурност, а не определената от председателя на Народното събрание комисия по вътрешна сигурност. Те смятат, че това е направено умишлено, за да могат поправките да бъдат приети на първо четене, защото в нея управляващите имат мнозинство за разлика от ресорната комисия за службите, която е съставена на паритетен принцип от по двама депутати от парламентарните формации.

Нещо повече – две поредни седмици депутатите от мнозинството бойкотират работата на комисията за службите и така осуетяват възможността и.д. председателят на ДАНС да бъде изслушан за водната криза. Така се блокира и възможността промените в законите за специалните служби да бъдат разгледани от комисията, в която управляващите нямат мнозинство и промените може и да не минат. Неин председател на ротационен принцип за тази пленарна сесия на Народното събрание е депутатът от „Възраждане“ Златан Златанов, който е изпратил възражение до Киселова заради „пренебрежителното“ отношение към комисията, но според депутати от партията отговор няма. Народни представители от опозицията подозират, че при тази ситуация не е изключено промените да влязат за гласуване на първо четене, без да бъдат разгледани от ресорната комисия за службите.

Защо им е важен точно Денев

Депутати от опозицията са убедени, че управляващите искат да си назначат лоялен човек за председател на ДАНС и според тях това е причината да настояват точно Деньо Денев да заеме поста. Той беше назначен за зам.-председател на службата по време на ротационното правителство на Николай Денков формално от квотата на ГЕРБ, но според депутати от ПП-ДБ е близък и до Пеевски, който наскоро се закани, че ще направи „държава с главно Д“. Впоследствие, след като председателят на ДАНС Пламен Тончев изненадващо напусна, за да оглави комисията по досиетата, Денев зае неговата позиция като изпълняващ функциите с идеята да стане титуляр.

Той доказа своята лоялност към сега управляващите преди местните избори през 2023 г., когато стана главно действащо лице в скандала с отмяната на машинното гласуване в навечерието на първия тур от местните избори. Тогава Денев изпрати доклад на ДАНС в парламента, подписан от него, в който имаше обвинения към зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов, че е заснел и прехвърлил на флашка процеса по генериране на код, с който се подписва софтуерът на машините. Това даде повод на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН да поискат отмяната на машинното гласуване, което по-късно се случи с решение на ЦИК и административния съд. Впоследствие, след като общинските съвети бяха избрани, за втория тур на кметските избори съдът върна машинното гласуване.