09.04.2019 | 20:30
Борещият рака бивш голмайстор Владо Стоянов: Шеста година учудвам медицината, ще го преборя!
Винаги съм оптимист! Ако четях за заболяването ми, отдавна щях да съм си заминал, коментира бургаската легенда

Легендата на Черноморец (Бургас) Владо Стоянов, борещ белодробен рак, благодари на всички, които му помагат в трудния момент. Както вече стана ясно, бившият голмайстор, играл и в Депортиво (Ла Коруня), се нуждае от 45 хиляди лева за провеждането на имунотерапия с Nivolumab (Опдиво). Въпросното скъпо лекарство може да бъде набавено от САЩ, където от години насам прилагат успешни лечения с него.

54-годишният Стоянов беше диагностициран с белодробен дребноклетъчен карцином през 2013 г., като до момента са му проведени четири линии химиотерапия.

БЛИЦ успя да се свърже с бургаската футболна легенда. Стоянов информира, че днес е приключил първия етап от протичащата пета линия химиотерапия.

Роденият на 27 септември 1964 г. бивш голмайстор, освен за родния си Черноморец (Бургас) и Депортиво (Ла Коруня), е играл още в Локомотив (София), Ботев (Пловдив) и Спартак (Пловдив). С екипите на последните три отбора реализира 38 попадения в „А“ група. Има 1 мач за „А“ националния отбор. Спира да играе през 1996 г., след което се посвещава на треньорската кариера, като работи предимно с юношески формации. За последно Владо Стоянов беше начело на юношеските ни национали до 19 години.

– Г-н Стоянов, продължавайте да бъдете с високо вдигната глава!
– Благодаря ви! Аз винаги съм оптимист. Дори и да не съберем необходимите средства за лечението ми, по-важна е моралната подкрепа, която получавам. Не всеки има достатъчно финанси, но едва ли е проблем да се изпрати по един есемес. (б.р. – може да го направите с текст DMS VLADIMIR на номер 17777)

Продължавам да бъда оптимист, такъв бях и във футбола. Вече шест години учудвам медицината. Малко са хората, които са прескочили препятствието, с което аз се сблъсках. Диагностицираните с моето заболяване, живеят най-много 2-3 години.

– През 2013 г. установяват, че имате белодробен дребноклетъчен карцином…
– Да, така беше. Тогава установиха това злокачествено образувание. Имах късмета да срещна прочут както диагностик, така и лекуващ лекар в химио и радиотерапията – доцент Димитър Калев от Варна. Благодарение на него толкова години следвам терапиите, които предписва. Изключително благодарен съм и на отделите на онкоотделението на Първа и Трета поликлиника в Бургас. Хората продължават да се грижат за мен. Даже и на чистачката съм благодарен за грижите, които полага. Борбата продължава.

Много съм благодарен и на едно приятелско семейство от Щатите, които много помагат. Говоря за семейството на Стоян Пумпалов – бившият футболист, играл и в Левски. Дъщеря му е завършила в САЩ. Използва връзките си там, за да разбере как в Щатите лекуват моето заболяване, за да имаме база за сравнение. Тя разбра много неща. За съжаление Опдиво – така нареченото лекарство, в Европа изобщо не лекуват хора със заболяване като моето. И аз се принуждавам, понеже вече има пълно изчерпване на всякакви терапевтични възможности, да премина със собствени средства на имунотерпапия с него (б.р. – Nivolumab (Опдиво). Тя никак не e eвтина за периода, в който трябва да се приложи. Нуждая се от финансови средства.

– Колко точно е сумата?
– Говорим за около 45 хиляди лева. Трябва да се направят четири цикъла, които са през 14 дни. Все пак говорим за нещо ново, което не е прилагано в Европа. Ако го понеса положително, а аз съм положителна личност и съм убеден, че ще го понеса добре и ще има положителен ефект, тогава може би ще трябва отново да отворя сметка, за да мога да продължа да се лекувам с Опдиво.

Силно ми се иска да бъда един от първите в Европа, изпробвали това лекарство, и се е стигнало до благоприятно развитие. За да може и други хора с проблем като моя да преодоляват препятствието. В Щатите с този вид медикамент (Опдиво) лекуват друг вид карцином. И има много добри положителни резултати. При тях продължава да се прилага.

– Това означава ли, че лечението ви трябва да протече в САЩ?
– Не, уредил съм нещата тук да се случат. Фармацевтичната компания, от която се набавя въпросното лекарство, има представителство в България. Могат да ми доставят Опдиво. Намерих и аптека, която има нужните сертификати за съхранението му. Защото, ако изпуснем дори един ден, може да му изтече годността и да се окаже, че много пари са хвърлени на вятъра.

– Кога се планира да започне имунотерапията ви?
– До два месеца се надявам средствата да бъдат събрани и да започне имунотерапията. Сигурен съм, че сумата ще се събере. Изумен съм от това, което се случва последните дни. Приятно изненадан съм от кампанията по набирането на средствата в моя помощ. Половината от сумата за лечение вече е събрана.

Никого не задължавам да ми помага. Неудобно ми е да казвам, че се нуждая от средства. Не съм такъв човек. Всеки има препятствия, през които минава. Голям респект към всички, които ми подават ръка. Телефонът ми постоянно звъни, всеки пита как да изпати средства, казват ми да се чувствам силен и да продължавам да се боря! Както се казва: трудно дишах, но с ласкавите думи, с които постоянно ме окуражавате, с невероятната подкрепа, просто няма как да не бъде по-силен и да не изляза от тази ситуация! И то ще изляза победител, оптимист съм!

– И от гласа ви личи, че сте силен! Жизнен сте и така трябва да продължавате.
– Гласът ми малко е паднал, тъй като имам пареза на лявата гласна връзка. Но това е нормално, предвид заболяването ми. Аз ще бъда един голям победител! И постоянно си го мисля. По същия начин съм се стремял и винаги, когато излизам на футболния терен – всеки мач да бъда победител. Това е мотото ми. Имам още какво да дам, това е само поредното препятствие, поредният мач. Не го приемам като болест. Ако го бях приел като болест, и ако бях започнал да чета какво пишат за това заболяване, отдавна щях да съм си заминал.

По-малко чета, гледам постоянно да върша нещо, да бъда активен. Човек без цел просто не живее. А аз имам цели както във футбола, така и в семейния живот. Без моето семейство не бих оцелял и една секунда. Благодарен съм на съпругата ми Маргарита и двамата ни синове Георги и Даниел, които са като орли над мен. Най-близките ми дават нужната подкрепа да бъде сигурен и уверен в предстоящата победа. Много е тежко, но сме оптимистично настроени, че нещата ще се развият благоприятно.

До момента сте минал четири линии химеотерапия, нали?
– Проведени са четири линии химиотерапия, в момента съм на петата – с таблетки. Днес завърших първия етап. Сега ми предстоят 23 дни да отпочина и в началото на май ще бъде следващия, втори етап. Продължавам с таблетки, които са ми изписани като пета линия. Целта е да поддържам тонуса и болестта да бъде регулируема, докато се съберат нужните средства и да мина на имунотерапия.

Оптимист съм, че скоро ще бъдат събрани. Много съм развълнуван. Получавам помощ от много места. Признавам, че не съм очаквал толкова мощна подкрепа. В един момент се оказа, че съм известен… Приятно изненадан съм от обажданията от всевъзможни градове, от приятели, от бивши колеги. Всеки ми казва да имам дух на победител, което е много важно в подобен момент. Имам куражът, смелостта и подкрепата и просто няма как да не успея.

– Кои са най-ярките ви спомени от футбола?
– Имам отлични впечатления от всички отбори, в които съм играл. Имах и престой в Ла Коруня. Подписах тригодишен договор, но трябваше да се върна още преди да съм бил една година там. Бяха мътни времена тогава – 1989-1990, не искам да се връщам назад. Само като се сетя какво се случи…

– За какво говорите?
– Искаха да гонят жена ми и децата от общинския апартамент в Бургас. Бях принуден да се върна. Но наистина не ми се говори за това, минало е, не можем да върнем времето назад. В Ла Коруня се чудеха защо си тръгвам, а като им разкрих причината, ми отговориха, че ако бях останал в Испания, сигурно след това щях да имам пари за 50 апартамента.

И в Локомотив (София) имах добър период – 1991-1993 г., бях при големия треньор Данко Роев. В Ботев (Пловдив) пък при Динко Дерменджиев – Чико. В Бургас работих с много треньори, половината вече не са сред живите, Бог да ги прости. Благодарен съм на всеки от тях, който е виждал нещо в мен и ми се е доверявал. Треньорите ми са ме изградили като футболист и човек. Мога да заявя, че футболът ме е направил много добър човек. Неприятното е, че в момента не се развива добре, особено в родния ми град. Футболът в Бургас е голяма катастрофа. Но това е друга тема.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране