27.05.2020 | 12:24
Данъчна реформа за приятели не се прави
Америка как излезе от кризата на времето? Идва Рейгън и намалява рязко данъците и държавата тръгва нагоре, посочи Красимир Ангарски

Доц. Красимир Ангарски, бивш министър по икономическата политика с отговорност за разработване на законите по въвеждане на валутния борд в правителството на Стефан Софиянски и икономически съветник на президента Петър Стоянов, сега икономически директор на УМБАЛ „Света Екатерина“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Намаленият ДДС за ресторантьорския и хотелиерския бизнес и за книгите отвори старателно избягваната тема за промяна на данъчната система. Откъде да започне тя – промяната? Според едни от въвеждане на прогресивното данъчно облагане, защото плоският подоходен данък от 10%, въведен през 2008 г. от Тройната коалиция, е извървял своя път. Според Министерството на финансите при ставките от 9% ДДС за някои бизнеси корпоративният данък може да скочи до 17-18% или пък ДДС за други стоки и услуги да се вдигне до 24%. Дали ще се случат повишение на акцизи или на ДДС за определени стоки и услуги, това се питат трети. В интервю за „Това е България“ неотдавна доц. Красен Станчев предложи в условията на пандемия изцяло да се отмени данък печалба, т.е. корпоративното облагане. Кое от изброеното е за предпочитане? Наш гост е доц. Красимир Ангарски, бивш министър по икономическата политика с отговорност за разработване на законите по въвеждане на валутния борд в правителството на Стефан Софиянски и икономически съветник на президента Петър Стоянов, сега икономически директор на УМБАЛ „Света Екатерина“. Доц. Ангарски, ако е назряло времето за промяна на данъчната система, откъде да започне тя?
Красимир Ангарски: Промяната на данъчната система трябва много дълбоко да започне. Сега първо, аз искам да допълня, че на времето съм първият шеф на Данъчното управление на София и на София окръг и съм един от създателите на закона за данъчната администрация и на ДДС закона, който е. Тогава за първи път ги въвеждахме тези закони и имам представа и мога да ви кажа, че с тези промени тук да пипнем 2%, там до 9% да намалим, нито ще има някакъв ефект, нито това може да се нарече реформа или да се говори за такава. Данъчната реформа е много сложно понятие, трябва да има абсолютно политическа воля в управляващите, които са в момента, когато се направи тя. И първо да се поставят целите. Ако сега целта е да се спасим от пандемията и да имаме по-малко щети, е едно. Ако искаме да развиваме икономиката, е друго. Въобще трябва да определят целите на тази реформа и след това да започне да се работи в много по-широк обхват, да се види, какво искаме да постигнем. Ето, експерти като Красен Станчев залагат да няма корпоративен данък, други предлагат да бъде нулева ставка, нали. Но нищо няма да се реши по този начин. Всичко трябва да се гледа комплексно. Ако кажем, че търсим данъчна реформа, която за бъдеще да подобри сегашната, трябва да се гледа комплексно върху всички видове данъци и такси, да се направи равносметка кои са приоритетите – да кажем туризъм, селско стопанство и обществено хранене, да кажем за този ресор би могло да се мисли в тази посока, за друг – в друга, но аз не мисля, че в момента имаме някакви сериозни намерения за такава дълбока данъчна реформа. Да не говорим за създаване на органи за контрол, тъй като всички казват, едни казват 30% е сивата икономика, други 40%, при това положение – за какво ще ги намаляваме ставките, още повече, че за ДДС данъкът има европейска харта, където е казано, че данъкът ДДС трябва да бъде единен за цялата общност по възможност 15%. Ако се намали 15% за всички, това вече може да се каже, че се прави някаква реформа в областта на този данък, на данъка ДДС, да кажем. Тогава, а не така – тези ще освободим, с другите какво ще стане? Другите ще се надигнат и нищо няма да стане. Още повече в коя политическа сила в момента преди избори догодина ще се захване с това, а и аз не виждам и хората, които ще разработят нужните закони и как ще ги вкарат в парламента, те трудно ще бъдат приети. Аз от години наред пиша различни предложения. Днес си прегледах заглавията – примерно много актуално е сега в момента да казваме, че сме зле и трябва да се помогне на някои отрасли, на някои фирми, като аз го правя така не по ресори, а по министерства: от всички министерства всички да кажат кой от какво има нужда и тогава да се тръгне към нещо подобно да се освобождават, намаляват ставките и други подобни стъпки. За данъчното подоходно облагане трябваше да бъде отдавна въведено семейното подоходно облагане. То трябваше да бъде отдавна въведено, тъй като едно е един човек от семейството да работи и да издържа 5-6 членно семейство, друго е един сам да издържа себе си. Ще ви дам такъв пример – сега, казват, премиерът го препоръча, да се продадат скъпите коли. Няма нужда да ги кара да ги продадат, защото който ги купи, те пак ще останат тук. Трябва просто да им се увеличи данъкът. Има държави, примерно такива стъпки се прилагат еднократно. Защо не се въведе примерно финансовата полиция или данъчна полиция, като се увеличат глобите, за да се намали сивият сектор. Това че ще намалим ние на 9% ДДС, това не значи, че всички ресторантьори и т.н. ще отчитат както трябва да се отчита. Мярката няма да има никакъв ефект, според мен.
Водещ: Доц. Ангарски, вие сте един от специалистите, който пледира за прогресивния данък.
Красимир Ангарски: Да.
Водещ: С какво той ще бъде полезен? Няма ли с въвеждането на прогресивното данъчно облагане да се случи скрито общо покачване на данъците? За което съществуват опасения?
Красимир Ангарски: Едни ще се покачат, други ще се намалят. Всичко зависи от задачата, която си постави този данък, и която държавата претендира с него. Освен това прогресивното подоходно трябва да е семейно облагане. В много от развитите държави той е преходен данък, този 10% данък, на времето го сложиха от правителството на така наречените юпита, които дойдоха да ни учат тук как да правим икономика, те го въведоха с цел опростяване на събираемостта. Но това е данък, при който първоначално се учат страните как да администрират данъците, тъй като данъкът не е само данък сам по себе си, той трябва да е ефективен при неговото събиране, да може да се събира ефективно. Ако той, колкото и да е малък и не се събира, или пък голям, няма да има никакъв смисъл. Мисля, че е дошло време да се въведе този прогресивен данък и това не е чак толкова големи разлики в ставките, ако искаме да не призоваваме да си продават колите и така да няма такова рязко разграничаване. Но таблиците са различни в различните държави. Прогресията е различна, като се прибави и семейното облагане, дали имаш деца, колко деца и т.н., какво е семейството, възрастни хора дали издържаш вкъщи, тогава ще се стигне до разработване на ставките, но аз мисля, че такава готовност за сериозна данъчна реформа в България няма и няма кой да я предложи.
Водещ: Тогава защо се стигна до намаляване на данък на парче?
Красимир Ангарски: Ето, защото излизат тези, ресторантьорите, и казват – а, тези другите, хотелиерите, имат 9%, пък ние сме на 20% и губим. И така отива работата. Всичко това просто няма да има никакъв ефект. Ето да, намалили са го и какво ще стане от това? Хората веднага още 10, 20,30, други ресори ще искат същото намаление. И кой няма да иска намаление? Всичките ще бъдат важни. Да не говорим за здравеопазването, за други такива ресори, където не са освободени. Това е някакво такова моментно, може би емоционално решение, което не биваше да се прави. Много по-добре ще е, ако дадем например 15% данък ДДС за цялата страна, за всички отрасли. Това е и по законите в ЕС. Тази ставка вярно, че развитите страни имат по нея някои изключения, и ние можем да имаме изключения. Но ето да намалиш с такова нещо, това обаче значи, държавата и администрацията да се освободи от някои такива несвойствени дейности и този огромен персонал, който съществува и който го няма в другите държави, да се съкрати.
Водещ: Единната ставка от 15% означава по-малко държавна администрация, така ли?
Красимир Ангарски: Да. Когато е по-малко приходът, трябва и по-малко услуги да оказва държавата на населението, ще се откаже от някои неща. Например, има една много голяма тема за децентрализацията на данъците, на финансите към общините.
Водещ: Децентрализацията на общините, която не се пипа?
Красимир Ангарски: Да, не се пипа. Колко години? То бяха групи, групички, то ходихме по Америка, напред, назад, в други държави – и нищо. Всеки иска да разпределя. Като ще ги избираме директно тези кметове, дайте споделените данъци да ги даваме повече на тях. Имат възможности. А не сега тази община няма пречиствателна станция, други нямат вода, трети не знам си какво. Дайте им възможност.
Водещ: Доц. Ангарски, намаляването на данъчната ставка на 9% за ресторантьорите бе съпроводено с желанието, че бизнесът ще изсветлее. Оставам настрана формулировката и фактът, че не е направено досега за изсветляването, но как чрез данъци може да се влезе в сивия сектор? Някои страни например прилагат данъчна амнистия, тя приложима ли е за България?
Красимир Ангарски: Приложима е, да, абсолютно. Даже имаше готов закон, бяхме го взели, направихме го подобен на този на италианския, той се прилага и в Турция, и в много други държави в света. Прилага се еднократно. Тук веднага обаче скочиха, други разни, които казаха: не, няма смисъл, вие искате да им узаконите необявените доходи, дето ги изнесоха, ние тук сме плащали, а те не. Но като ги обложат еднократно, те ще изсветлеят, нали. И ще има ефект от няколко милиарда, тогава правихме някакви разчети от ефективността на другите държави – какво в тях е станало. И аз мисля, че тук няма кой знае какво лошо да пострада, още няколко милиарда към бюджета еднократно, това че те не са ги платили, това е все едно, че си плащаш наведнъж за тези години, които не си плащал. И ще бъдат доволни и бизнесът, и държавата. Бюджетът ще бъде. В някои държави през 3-4 години го правят.
Водещ: И в това няма нищо престъпно, така ли?
Красимир Ангарски: В смисъл, как да има. То изрично си пише, че не се амнистират такива еднокатно, не се облагат пари от престъпна дейност. Трябва да докажеш произход, че са от фирма, но не са платени данъците. А от престъпна дейност – не, това е съвсем друго вече.
Водещ: Не е от пране на пари, наркотици, трафик на хора и т.н.?
Красимир Ангарски: Да, да.
Водещ: Доц. Ангарски, коя система би била най-добра за България?
Красимир Ангарски: В България в този момент, в тази криза, мисля, че трябва политически да си поеме тежестта, да се въведе семейно подоходно облагане прогресивно, като се види кои таблици, не някакви големи отклонения, две-три нива да има по всяка вероятност, единна данъчна ставка на 15%, това което е изискването и тогава вече това ще бъде едно начало, тъй като за цялостна реформа тук става въпрос и за администрацията, дали може да администрираш, дали са готови предприятията и т.н. Навремето администрацията я извадихме от общините и всичко минаваше там. После към данъчната администрация и социалното осигуряване мина. Сега след толкова години вече, 20 г. отново едни неща са върнати към общините и към социалното министерство пак, и пак се раздроби. На всеки 3-4 или 5 г. някаква работна група променя съществуващото положение, и – все нищо. Ние сме малка държава, 5-6 милиона население работоспособно, от това население се събират данъците, обаче всеки нов началник, който дойде, започва да сменя данъчните по места и затова беше направено по съвет на държавите, които имат опит, да направим така, че да няма политическо влияние върху данъчните, тъй като една данъчна реформа при всички случаи има своите политически изражения.
Водещ: И този данък от 9% според вас няма да доведе до нищо съществено?
Красимир Ангарски: Е, сега до нищо. Ще има някъде някаква полза. В някои неща, но не мисля, че ще постигне тези цели, които си поставят да се възстанови толкова бързо този отрасъл, който е доста трудоемък и много хора са вложили пари, инвестиции в него. Например навремето, когато се правеше приватизацията на Слънчев бряг, имаше там 50 и колко хотела държавни и просто експертите от МФВ и Световната банка не можеха да повярват, че има такова нещо. Сега там са частни капитали, те са продадени, хората са инвестирали и сега масово разпродават. Ето, виждате какво става в Гърция: имоти цели, хотели на първа линия се продават на безценица. Така че и тук става нещо подобно. Сега ми казват, че в момента в Слънчев бряг нито един хотел още не работи. Кога ще заработи, кога ще си платят те нещата, персонал кога ще го наемат и т.н.? Това е много голям удар върху този отрасъл.
Водещ: Но 9-те процента едва ли ще им помогнат?
Красимир Ангарски: 9-те процента, те ще отидат за заплати пак. И за други там неща, техни разходи и това, те ще кажат – ето колкото по-малко, там отчитането е доста сложно. През 1990-1994 г. ходихме по света, бяхме в Италия, в Германия, запознахме се как работят данъчните центрове, тук питам ги нашите хора сега, онзи ден като си плащах данъците, там дали са вързани с митници и с тези дето обещаваха, казаха ми, че още не са. Какво говорим ние тук за данъчна реформа като то няма елементарна връзка между тези органи, а пък в другите страни имат: в който и край на страната получиш някакъв хонорар, той веднага влиза в твоето досие данъчно и ако ти си излъгал и не го платиш навреме, хората те викат и санкцията е съд. А при нас отскоро тук се въведе такава отговорност за тези неща: глоби заради неплатени данъци. Вие да сте чула масово да има хора в затвора за неплатени данъци. Тъй като 30-40 процента е сивата икономика, тогава къде са тези хора разкрити, дето са 30-40 процента и не са си плащали.
Водещ: Трябва да си изправим и оправим най-напред парадоксите, доц. Ангарски, и тогава да тръгнем към данъчната реформа, така ли?
Красимир Ангарски: Не. Трябва всяка политическа сила да има някаква политика. Да каже – ето, ние ще правим данъчна администрация и данъчна реформа, която да е на социална държава, примерно, на БСП да кажем. И либералните, трети пък десни, ще намалят данъците. Америка как излезе от кризата на времето? Идва Рейгън и намалява рязко данъците и държавата тръгва нагоре. Отказва се от някои такива неща в държавата, услугите минават към частния сектор, намаляват се данъците и икономиката излезе и се изучава в цял свят като много добро решение. Тук никой не казва, каква му е политиката. Тук става някой депутат, лобира за някой приятел там. И той предлага еди колко си процента за еди какво си. То така не става.

Loading...

1 коментар

  1. Anonimen каза:

    V Balgariq upravlqvashtite sa naqsno ce 90 procenta rabotqt i okrivat danaci no nishto ne pravqt.Znaqt ce i rabotodatelite izplashtat zaplatite po golqma cast kesh na cerno.Mesnite finansovi slujiteli polucavat pari ot mesnite taka nareceni biznesmeni i kogato idvat ot kontrolni organi ot po visoko nivo gi predoprejdavat.Firmite sa golqma cast s rabotnicite elektorat koito glasuvat za upravlqvashte i nikoi ne gi zakaca.Zatova shte sme nai begnata Evropeiska darjava i nqma izgled v tunela neshto blizkite godini da se upravi.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране