„Цялото шоу около мен е, за да ужасява, да предизвиква страх и да кара хората да мислят, че съм опасен”. Това заяви в интервю за Дарик Джок Полфрийман, който от две седмици се намира в имиграционния център в Бусманци. Австралиецът, който беше предсрочно освободен от Софийския апелативен съд (САС), и сега очаква Върховният касационен съд (ВКС) да се произнесе дали пускането му е законно, е убеден, че българското общество не е негативно настроено срещу него. „Протестите, които се организират срещу мен, са политически. Българи, които не познавам, идват на свиждане в Бусманци, и ми благодарят, че, за съжаление, моят случай, показва пред Европа и света корупцията в прокуратурата”

Очевидно българското общество не възприема това, което Софийският апелативен съд (САС) наскоро реши. Според много хора Джок Полфрийман трябва да излежи докрай присъдата си, защото присъдата, образно казано, се равнява на отговорността, която човек поема, когато извърши престъпление. Как реагираш на обществената реакция и на общественото недоволство?

– Аз май живея в друга държава, различна от тази, в която живееш ти, защото според една медийна анкета 60% от хората смятат, че аз дори не трябва да съм в затвора. Така че ти за кое общество говориш?

-Казвам „част от обществото”.

– Ами хубаво, тези хора са малцинство. В същото време казваш, че обществото има негативна реакция към това, че получих условно предсрочно освобождаване, но от анкетата аз виждам, че 60% от хората отговарят в моя подкрепа. Въпросът ти не се базира на истината. От моята гледна точка българското общество не е реагирало отрицателно. Над 300 съдии са подписали петиция. Сега има академици, професори от университети, които също излизат с подобен документ. В съдебната зала са отишли може би 50 души, за да заявят позиция против искането на Цацаров. На протеста, организиран на площада пред НДК, са отишли може би 20 човека. Имало е повече журналисти, отколкото протестиращи. Тогава къде е това отрицателно обществено мнение? Напротив. Аз виждам всичко обратно.

Т.е. ти си оптимист за ситуацията в момента?

– Не, аз не съм оптимист въобще. Просто казвам какви са фактите. Единственият протест, на който е имало хора, е организиран от ВМРО и те не се броят, защото всички са членове на партията. Това е партийна политика. Изпълняват заповедите на шефовете си.

Добре, разбрах с каква нагласа си. В такъв случай как реагираха хората в затвора на новината за освобождаването ти. Ти имаш приятели там, нали?

– В затвора не ме пуснаха да се видя с близки и приятели. Там (в Централния софийски затвор, бел. ред.) бях десет години, а последните две години прекарах в Казичене (Затворническото общежитие „Казичене“ – бел. ред.).

Тогава защо в деня на освобождаването ти беше изведен от Централния софийски затвор?

– Ами това всичко е пропаганда на министерството (на правосъдието, бел. ред.) да ме представи като някакъв опасен човек. Изведоха ме от предната врата на затвора в София пред всички журналисти с вързани ръце. Всичко е шоу, направено от ВМРО. Заместник-министърът на правосъдието Николай Проданов, който е от квотата на ВМРО, контролира всички затвори в България и той решава от кой затвор да ме пуснат и от коя врата да ме изведат. В други случаи, когато дойде тълпата журналисти, пускат затворниците от друга врата. Обаче в случая шефовете на МП и МВР решиха да направят шоу за вас. По същия начин понякога ме водят до съда с пранги. От затвора ме пускаха три пъти в отпуск за по два дни – без гривна, без надзор, без нищо. Обаче когато съм уж свободен човек, решиха да ми вържат ръцете. Всичко е шоу, за да ужасява хората, да предизвика страх, да ги кара да мислят, че съм опасен по някакъв начин.

Кога си излизал в отпуск?

– Веднъж – за осем часа, два пъти – за по два дни.

И какво си правил през това време, с каква мярка си бил?

– Няма мярка, никой не ме е следил. Това е българска практика от може би 100 години. Отпуск се излиза заради добро поведение и с голямо доверие от ръководството на затворите. Почти всички служители от затвора в София активно гарантираха за мен и излязох в отпуск за пръв път през 2016 година.

Това, което казваш, се сблъсква с твърдението именно на Николай Проданов, че управата на затвора е гледала негативно на въпроса за твоето предсрочно освобождаване. Те смятат, че ти не си се поправил и имаш „ниво на агресивност много по-високо от средното“.

– Нали всички говорим за конфликта на интереси – някой познава някой, който е комшия на някой друг… Николай Проданов е от една партия, която не само сега, но в последните 12 години е организирала няколко протеста и протестни движения в опит да изкривява изпълнението на закона спрямо мен.

Ти твърдиш, че има хора в затвора – надзиратели, началници, които са гарантирали за теб и са с позитивно мнение. Можеш ли да назовеш име на поне един човек, който те подкрепя?

– Не мога, защото в момента Николай Проданов търси всички тези служители, които са писали положителни доклади за мен. Нали си забелязала, че всеки доклад за мен е положителен. Това го има и в делото.

Двете съдебни инстанции, които гледаха делото обаче тълкуват по различен начин становището на затворническата администрация.

– В Софийския градски съд не е имало заседание. Съдията каза, че няма време да ме слуша, защото има друго дело и ми посочи часовника си. Няма нужда да сравняваш едното заседание с другото, нямат нищо общо! Първият път молбата ми просто беше отхвърлена. Между другото, този съдия (Николай Младенов, СГС – бел. ред.) беше съдията, който през 2017 година освободи Йожи от „Наглите”. След това, доколкото ние знаем, този съдия не е пуснал нито един затворник с условно предсрочно освобождаване. Според мен този съдия е толкова „страхуван“, че не може да си върши работата повече. Освен това мисля, че не правиш разлика между доклад и становище. Това са две отделни неща. От една страна са докладите, които трябва да се пишат всяка година от инспектори и социални работници, от друга е становището, което началникът на затвора представи в съда. За може би шест или седем години всеки доклад за мен от Централния софийски затвор и Казичене е бил положителен. Началник Десислав Трайков дойде в съда и представи своето становище за мен, което противоречи на всички други документи в досието ми, дадени от всички други служители на затвора в София. В момента имам информация, че всички тези служители, които са си вършели работата толкова години, вече са под огромен натиск от ВМРО. Затворите в България са контролирани от ВМРО. ГЕРБ не доминира в затворите, защото тази част от министерството, която е отговорна за затворите (Гл. дир. „Изпълнение на наказанията“(ГДИН) – бел. ред) е дадена на ВМРО. От ГЕРБ реално нямат много власт, защото ако отидат при ВМРО и кажат: „Ей, престанете да правите глупости, ще стане беля”, от ВМРО ще отговорят: „Добре де, ако не сте съгласни, хайде на предсрочни избори!”. Така няма да има правителство и коалиция. ГЕРБ са изнудвани от ВМРО. Истината е, че заместник-министри, които са назначени от Обединени патриоти, са по-силни от министрите на ГЕРБ. Много е тревожно, че толкова власт е дадена на такива крайни фашисти.

Добре, да те върна на решението на съда. Видял си се лице в лице със съдии, които в настоящия момент са подложени на много сериозна критика. Ти казваш, че не усещаш такова нещо към себе си, но да поговорим за Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева.

– Аз не познавам тези хора и имената им не значат нищо за мен. Според мен колкото е голяма критиката, толкова е голяма и подкрепата.

Питам те, защото независимо, че носят черни тоги, това са трима души със семейства, които в последните няколко седмици са безпрецедентно критикувани от хора на улицата, от хора в интернет.

– Продължаваш да казваш „хора”. Какви са тези хора?

Какво впечатление ти направиха в този ден, защото очевидно ти си им направил впечатление?

– На последния ден от делото бях много стресиран, защото съдиите спореха точка по точка за всяко твърдение от становището на началника на затвора. Те обясняваха: „Това не е вярно, това няма значение!“ или „Това няма общо с предмета на делото!“. Дина Маринова, юрисконсулт от затвора в София, също не даде абсолютно никакви законосъобразни аргументи, а само каза: „Ако пуснете Джок Полфрийман ще има обществен отзвук, затова не би трябвало да бъде освободен“. По този начин още отначало беше ясно, че от страната на затвора няма да ползват абсолютно никакви законосъобразни аргументи, защото нямат такива. Те избраха да използват страха, да заплашат този съдебен състав. Мисля че прокуратурата и юрисконсулта са си мислели че всички съдии са корумпирани и няма да намерят един съдия който ще изпълнява работата си на съдия. И така, беше изненада за всички, че още има съдии в София.

По време на делото за УПО (Условно предсрочно освобождаване) поправянето на поведението ти е основен аспект, който се коментира. Може ли да обясниш какво означава това поправяне в твоя случай?

– Всичко свързано с моето поправяне беше като някакъв вид борба с началника на затвора в София. Не специално с Десислав Трайков, защото по мое време се смениха 4-ма началници. Там, в затвора в София, 10% имат достъп до образование и работа, а 90% не правят нищо. Може би 650 души цял ден седят на леглата си и нищо не правят. Това е положението във всички затвори в България. Затворниците искат да работят, искат да се обучават. Обаче толкова пари са присвоени от бюджета на ГДИН, от Фонд „Затворническо дело”, който отговаря за търговия в затворите, че просто няма нищо. Всичко около моето поправяне по някакъв начин беше свързано с някакъв юридически конфликт с началника. Например образованието ми, от което в един момент бях спрян без обяснение. С работата е същото. Да имаш работа в затвора е нещо много луксозно. Много хора плащат за техните работни места – например през 2014 г. Луис и Шатката (Хосе Луис Гевара Мартинез и Николай Николов-Шатката – бел. ред.), които избягаха. Луис беше платил на началниците, за да бъде назначен като парнаджия. Вие журналистите не съобщихте нищо. Той беше осъден за опит за убийство. Всеки, осъден за престъпление, което предвижда над 15-годишна присъда, трябва да е държан в изолация в Първи отряд, където е охраняема зона. Обаче Луис не беше там. Той даже не беше в обикновена група, а беше назначен за парнаджия, да спи и да работи извън обикновената група на затвора. Даже му беше издаден пропуск да обикаля из целия затвор без надзор и да носи всички инструменти, необходими за парнаджия. С тези инструменти, дадени на него от началника, той е изкопал дупка, от която успял да избяга. Кой беше уволнен? Един надзирател. И това е другият проблем – има толкова корупция сред ръководството на затворите, че не само ние затворниците страдаме, но и надзирателите.

Това наистина е много сериозен проблем, но защо ти е да се занимаваш изобщо с тези теми?

– Има два отговора. Има много хора в затвора, които просто нямат възможност да направят нещо, защото нямат пари и образование. Нали е известна на всички тази стара българска поговорка – „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка”. 99% от затворниците са дребни престъпници, а големи, образовани престъпници, които присвояват милиони, не стъпват в затвор никога. Така че много затворници са неграмотни. Как да защитават себе си, когато дори не познават закона, откъдето да видят правата си. И другата причина да се занимавам с това е, че просто нямах избор. Мислех си, че мога да получа доживотна присъда и реших, че няма да седя в тази мизерия до живот без да се опитам да подобря околната среда.

Разкажи за контакта ти с Янко Ваташки – затворникът, с когото учредихте Българското затворническо сдружение.

– Аз нямам нищо общо с него от 5-6 години. Не бяхме съгласни за посоката на сдружението. На него не му харесва, че нашето сдружение работи по демократичен начин и не може един човек да командва. Затова той регистрира свое собствено сдружение.

С какво се занимавате в това сдружение и успявате ли изобщо да помогнете на някого?

– Ние правим всичко. В затвора е трудно, всичко се прави с химикал и хартия.

Как така, при положение,че нямате интернет, правна литература?

– Бойко Борисов се похвали че България има еврокомисар по дигитализацията. В същото време самото българско правителство работи с хартия и факс. Т.е. ние сме в правилната среда, за да вършим тази работа, защото самата държава още работи 20-30 години назад.

Кой друг е с теб в тази организация?

– Това не мога да кажа, защото ВМРО ще нападне тези хора. Така че аз не мога да давам имената на тези хора.

Те са хора, които са в затвора, или хора, които са на свобода?

– И двете – и вътре и отвън. Наистина ли искаш да давам имената на хора, които се борят за реформи срещу най-корумпирани държавни служители?

Виждам, че имаш силна гражданска позиция. Заговори се какво ще направиш с нея, ако останеш тук, макар че явно това няма да се случи.

– В случай че мога да живея в България, искам да отворя офис на БЗС. Мечтата ми е да има офис във всеки град, но да започнем от София. Да има място, където близки, приятели на затворници да могат да идват спокойно при нас за помощ. Ние няма да съдим деянието на твоя мъж, син, на когото и да е, няма да съдим и вас, защото вие обичате този човек. Това е друг голям проблем в България – много хора мислят, че когато един човек е престъпник или съден да лежи в затвор, семейството и близките на този човек са като него. Това въобще не е вярно.

Ти съжаляваш ли за тези години, които си изгубил в затвора – 12 години от живота ти?

– На английски се казва “loaded question” – означава да ме питаш въпрос, който има отговор в себе си. Не съм изгубил тези години, защото съм ползвал времето си по общественополезен начин, който даже е свързан с предсрочното ми освобождаване.

Да, но бил ли си щастлив, имал ли си пълноценен живот – такъв, какъвто би водил извън затвора?

– Всички тези неща са малко егоцентрични. Ако не съм бил в затвора, може би щях да живея по-алчен живот. Не мога да кажа и да преценя какъв щеше да е животът ми, ако не бях в затвора. Лично баща ми смята, че съм влязъл в затвора, за да не умра в Афганистан. Частта ми от британската армия отиде в Афганистан през 2008-а година. Много от тях са убити. И баща ми каза: „Джок, знам, че не харесваш затвора, но вярвам, че си тук, за да не умреш там”. Така че кой знае какво щеше да стане, независимо дали съм бил в затвора или не? Но не вярвам, че времето там е изгубено.

Много хора обаче се чудят дали е настъпило онова осъзнаване на проблема в теб, дали се връщаш назад в годините, когато се е случил този инцидент с Андрей Монов. Дали съжаляваш, дали се разкайваш, дали изпитваш чувство на вина. Какъв е отговорът?

– Ох, отговорът е много голям и не знам дали имаме време за тази тема. От духовна гледна точка – това е между мен, отеца и Бог.

Т.е. това е тема, която не искаш да коментираш?

– Изповедта не е публично нещо. Колко хора сте видели да се изповядват на площада на НДК? Това част от разкаянието ли е? Това е много лично нещо, няма място в публичната сфера.

Добре, случило ли се е при теб?

– Разбира се! Разбира се! Но при толкова нападки срещу мен според вас кога мога да сваля гарда? В кой момент мога да съм слаб, да покажа чувства и т.н. Има моменти, лични моменти. Имам чувството, че когато споделя тези неща, тези чувства… За мен е малко трудно на български в момента да обяснявам толкова тежки неща. Това какво чувствам за смъртта на Андрей Монов е между мен и Бог. Ако го разкажа в публичното пространство, ще го чувствам изкуствено. Казах на първата съдебна инстанция: „Колкото аз съм виновен за смъртта на Андрей, толкова виновни са и приятелите му.” Как да съм виновен за бой срещу 13 души? Тогава се извиних на сем. Монови, но всичко беше скрито, други лъгаха по вестниците, че Джок не се е извинил толкова години. А аз се извиних при първа възможност.

Преди дни излязоха кадри от фаталната нощ на пл. „Св. Неделя”, които донякъде показват части от ситуацията. Други части, разбира се, остават скрити и остават за въображението на хората.

– Аз съм съден за предумишлено убийство без бой. Няколко души са видели, че има бой там обаче моята присъда е за убийство без бой.

А яд ли те е, че тези записи, които излязоха миналата седмица, не са излезли по-рано – преди 10-12 години, за да се повдигне този въпрос за неизбежната самоотбрана по-рано и реално да има смисъл?

– Аз съм се отказал от наказателното ми дело. Отказах се от тази страна на живота ми. Цялата ми енергия и време са били насочени към Българското затворническо сдружение и живота ми в затвора. Искам да работя за тази кауза. Ще ти каза нещо – ако можех да върна лентата назад бих променил само едно нещо. Макар че сигурно нямаше как – тогава бях чужденец, не знаех езика, нямах никакви пари. Всичките ми пари се намираха в джоба ми… Но щях да наема друг адвокат да говори с медиите. Защото голяма част от делото ми беше водена в новините – във вестниците и в телевизора. И ако можех да върна лентата, адвокатът ми свърши всичко необходимо от негова страна в качеството си на адвокат. Обаче от другата страна беше този, както го нарекох наскоро „Народен съд“. Под „Народен съд“ аз нямам предвид ВКС, имам предвид новините. Въпреки че никой не отива на протест, журналист ме пита: „какво ще кажа за вълната от протести“, а протест няма! Има много неверни неща в новините и сега около делото ми. Толкова години в затвора без никакви проблеми, конфликти, нищо! И сега тази интрига, споделяна от министерството, че съм бил агресивен през целия си престой в затвора…

Т.е. искаш да кажеш на хората, че не си агресивен човек?

– Разбира се, че не съм агресивен. Но искам да кажа на хората, че това, което бе представено за мен за тези 12 години, защото хората не са дошли да ме видят в затвора, е само едната страна. Да минат толкова години и всички да ти кажат, че си лош, че си лош, че си лош… 12 години само лош! И сега днес идвам от затвора – съдът казва, че не съм опасен към обществото, даже съдебният състав каза, че моят случай дори няма нужда от пробация – такова доверие има към мен, че не съм опасен за обществото. И така ме освободиха. И после заместник-министърът на правосъдието излиза пред камерите и казва, че съм агресивен и опасен…

Какво смяташ, че ще се случи оттук нататък, след като вече са намесени международни отношения?

– Българи, които не познавам, идваха да ме видят в затвора в Бусманци и ми благодариха, че моят случай е нещо добро за България, защото ще покаже на света и на Европа корупцията в офиса на главния прокурор. И това, че следващият главен прокурор Гешев няма да бъде различен от сегашния. Разбира се, чувствам го като жертвоприношение. Че това искане от главния прокурор е толкова незаконосъобразно и толкова му личи, че не е базирано на законите в България, че тази информация е била споделена в Европа и Европейския съюз… Целта на това е да заплашат останалите съдии, че „ако вие изпълнявате вашия служебен дълг, ще бъдете наказани.“