01.03.2021 | 11:30
ГЕРБ не е в състояние да удържи властта, а опозицията не е в състояние да я вземе
Имаме ясна оферта от Бойко Борисов, която е още от същото, казва Кольо Колев

Кольо Колев, директор на агенцията за социологически проучвания „Медиана“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

Водещ: Бивши футболисти от „Левски“ и ЦСКА, хирург, журналист, бригаден генерал са част от кандидатите за депутати на социалистическата партия от гражданската квота. Предимно бивши и настоящи политици от разноцветни партии плюс актьори влизат пък в листите на ВМРО. И това е само началото на анонсите. Продължението обещава да бъде интригуващо, при други партии се лансират кое от кое по-атрактивно име. За какво ще послужат гражданските квоти в листите на партиите за парламентарните избори – за примамка, за освежаване или за изпиране на имидж? Поканих за анализ директора на агенцията за социологически проучвания „Медиана“ Кольо Колев. Мода ли е надпреварата между партиите в екстравагантния избор на гражданското участие в листите?
Кольо Колев: В основата на всичко това е малко или много поизтлелият авторитет на самите партии, на т.нар. „политически елит“, на политическите формации. Определено има търсене на нещо ново, нещо различно, което ясно се вижда и в социологическите изследвания на обществените настроения. Това е причината, поради която партиите се опитват да привлекат външни за тях лица, малко или много за да излъскат имиджа си. Вижте, в това като цяло няма нещо особено лошо. Спомням си едно време бях близък с д-р Дертлиев, който, Бог да го прости, непрекъснато повтаряше: трябва да се управлява с капацитета не на една партия, а с потенциала на цялата нация. В този смисъл няма нищо лошо в привличането на авторитетни, кадърни, мислещи и знаещи хора. Това е добре. Но определено имам съмнения по отношение на т.нар. „популярни лица“. Да, те са известни, но това съвсем не значи, че те са кадърни и авторитетни извън тяхната си специализация, било то на спортисти, било то на актьори, шоумени и т.н. Така че трудно можем да заклеймим партиите: ето те привличат външни хора, защото има наистина привлечени външни хора, за които определено бих казал, че се справят добре. В крайна сметка и президентът Румен Радев беше привлечен като външен, като кандидат на БСП; и Иво Христов – и единият, и другият; Иван Гранитски, примерно от по-новите, Боян Чуков. Боян Чуков би бил голям успех за всяка политическа формация да го привлече, и ми е много чудно наистина, как БСП успяха да го изпуснат, за да го привлече ВМРО. Но това са добрите примери. А другите примери със спортисти, футболисти и всякакви други популярни лица не смятам, че това е начинът, по който трябва да се прави политика.
Водещ: Какво ще привнесе в парламента, ако бъде избран Кокала или Гецата? Това ли са кандидатите, които очакват избирателите?
Кольо Колев: До голяма степен вероятно да, поради простата причина, че ако те, избирателите, не очакваха просто популярни фигури, партиите нямаше и да ги издигнат. Само че това подменя смисъла на занятието, а именно идеята е да се прави политика, а не да се прави шоу.
Водещ: Границата е тънка, но разликите са огромни.
Кольо Колев: Точно за това говоря. В крайна сметка идеята е да се прави политика, а не да се прави шоу – да се надцакваме с популярни и още по-популярни лица, които често пъти са много вън от проблематиката на политиката.
Водещ: За тези избори от кандидатите вие успяхте ли вече да чуете смислени послания, имате ли представа тези хора като влязат в следващия парламент, накъде ще поведат България?
Кольо Колев: Във всяко положение имаме ясна оферта от ГЕРБ, която е още от същото: „Ето тук са нашите успехи – ясно е ще продължим по същия начин още по-напред.“ На едни това им харесва, на други това ги изправя на нокти. То хубаво ги изправя на нокти, но каква е офертата от другата страна? Какво се оферира? Добре, няма да бъде още от същото.
Водещ: А какво е другото?
Кольо Колев: Именно. Защото изниква въпросът: какво е другото? И БСП казва: „Ние имаме „Визия за България“. Да, това е чудесно, че имате „Визия за България“, но не си направихте труда толкова време да я преведете на нормален човешки език. Извинявайте, кой ще прочете от избирателите 68 страници със създаването на фондове за това и онова, и всякакви такива неща. В крайна сметка хората се нуждаят от нещо смислено, ясно, конкретно, което да ги привлече в една или друга посока. БСП не си направиха този труд, продължават: „Ето сега трябва да се смени тази система на управление“. Да, чудесно.
Водещ: И какво идва?
Кольо Колев: Какво идва? Какво точно предлагат? Горе-долу и останалите политически партии не изглеждат много по-добре. Може би десницата донякъде, но пък те са крайно ограничени в сферата на съдебната власт, и въобще проблемите с правосъдието в България. Така че избирателите трябва интуитивно до голяма степен да усещат, какво ще бъде това другото, което им се предлага. И мисля, че това е голямата вина на целокупната опозиция до голяма степен по отношение на избирателите, защото не си напарваха трудна да артикулират с ясни, с точни думи, то не и необходимо да бъде нещо огромно, но трябва да бъде ясно какво точно ще се случи, защо искаме да ги сменим тези и как ще стане това по-хубавото, към което ние се стремим.
Водещ: Г-н Колев, вие наблюдавате всички избори от началото на Прехода досега. Имали ли сме по-неясни, по-мъгляви и като заявки, и като послания избори от сегашните?
Кольо Колев: Страхувам се, че отговорът ще бъде: май не сме имали. Поне нямам спомен за такива избори, при които толкова дифузни да са не само посланията, но и обществените настроения като липса на център, без липса на визия, до голяма степен без ако щете и без надежда, дори без усещането за надежда. Ситуацията поне към момента до голяма степен от разположението на политическите сили изглежда по следния начин: ГЕРБ не е в състояние да удържи властта, само че опозицията, която изглежда насипна и разпръсната, не е в състояние да я вземе. При това положение изведнъж лозунгът: „Трябва да сменим системата“ някак си увисва във въздуха, а пък другият: „Да продължим по същия начин“, както казах, докарва хората до истерия. Ето това е положението към момента за тези избори. И да, вие сте права, че като че ли всичко е обвито в мъгла, в която не се вижда път, посока, надежда, яснота ако щете, какво ще правим оттук нататък.
Водещ: Как да се ориентират избирателите между истерията и оплитането?
Кольо Колев: Има едно единствено нещо, което обаче много трудно може да се обясни на избирателите. Единственият начин в крайна сметка наистина нещо да мръдне, нещо да се промени, е те да отидат и да гласуват. Колкото и безсмислено да изглежда на пръв поглед, колкото и безперспективно да изглежда, но това е единственият начин, просто хората масово да отидат и да гласуват. Седейки си в къщи и кършейки ръце отдадени на черно отчаяние, нищо няма да се промени и нищо няма да постигнат. Така че колкото и безсмислени да ви изглежда, отидете и гласувайте.
Водещ: Г-н Колев, почти всеки ден сме заливани от социологически проучвания, вие също ръководите такава агенция. Какви са реалните шансове за 45-ия парламент? Говори се вече за 5 партии, разликата между ГЕРБ и БСП варира от 4 до 6-7% – това все по-реалистично ли е? Пет партии ли ще влязат в парламента, разтваря ли се ножицата между ГЕРБ и БСП? Как ще се комбинират тези хора като влязат в сградата на властта?
Кольо Колев: Към момента разликата между ГЕРБ и БСП наистина нарасна – те бяха практически изравнени. Към момента е някъде от порядъка на 4%, това поне показват моите данни, показват доколкото виждам и данните и на повечето от останалите агенции. Така че това не вещае нищо особено позитивно за БСП. Колко ще бъдат партиите? Напълно възможно е партиите да бъдат само 4, които влизат, защото те са 4 партии, които са отгоре доста над бариерата от 4%. Това са: БСП, ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Всички останали потенциално влизащи партии са много твърде близо до бариерата, и те са още поне 4 партии. Това е „Изправи се! Мутри вън“, това е „Демократична България“, това е ВМРО, шансове определено имат и НФСБ-Воля. Те се намират относително близо до бариерата, някои леко отгоре, някои – леко отдолу. Но може и парламентът да бъде съставен само от 4 партии. Но независимо от колко партии ще бъде съставен той, ще бъде изключително трудно да се формира трайно работещо мнозинство. Затова казах, че към момента нещата изглеждат, че управляващите няма да могат да удържат властта, а пък раздробената опозиция не може да я вземе. Само като пример ще ви кажа: приблизително простичък въпрос – какво искате да се случи след изборите: ГЕРБ да продължи да управлява или да има ново управление без ГЕРБ? Съотношението на силите изглежда относително така: 20:52 – 20 искат ГЕРБ да продължава да управлява, 52 – да има друго управление. И едновременно с това тези 52% са пръснати, или пък не виждат перспектива, или не виждат своя политическа формация, или няма да гласуват. Но какво ще се случи примерно, ако се формира, условно казано нека да кажем, правителство, лидирино от ГЕРБ? И същите тези хора, които не са гласували и не са си направили труда да гласуват, ще излязат на улицата, тъй като недоволството тогава ще бъде много силно. Затова ви казвам, че много трудно може да се оформи, да се създаде работещо мнозинство на базата поне на това, което виждаме към момента на обществени нагласи.
Водещ: Слави Трифонов ли в момента е най-популярният политически лидер? Вече анкети го сочат на първо място с най-висок рейтинг, сиреч с най-високо одобрение.
Кольо Колев: Слави Трифонов?
Водещ: Да.
Кольо Колев: Не знам. Ако някой твърди това нещо, очевидно се е объркал. Да, Слави Трифонов е популярен без всякакво съмнение, и той е точно това, което голямата част, както казах, от хората търсят – политическа алтернатива: „Не искам за тея, не искам за онея. Стига вече, писна ми. Време е вече някой да изхвърли боклука.“ – това, което те намират в неговите песни. Няма никакво значение има ли там политическа програма, има ли някаква идея, какво ще се прави въобще с властта, и въобще какво е отношението към властта. И хората казват: „Абе, писна ми“. Ето ти чисто емоционално свързване ако щете на неговите протестни пести с идеята да гласуват за него като политик. Но това съвсем не значи, че Слави Трифонов е най-популярната фигура в България.
Водещ: Данните са на агенция „Тренд“.
Кольо Колев: Извинявам се, но в същите тези данни някак си липсват президентът Румен Радев, липсва Корнелия Нинова. И се твърди, че първи е Слави Трифонов, следван от Мая Манолова, и след това от Бойко Борисов. Както казах, нито Румен Радев съществува, нито Корнелия Нинова съществува. Вероятно има и други „политически фигури“, които биха се борили на този терен. Така че нека, да, Слави Трифонов без съмнение неговата формация привлича хората, търсещи, бягащи от традиционното политическо и търсещи алтернатива. Това съвсем не значи разбира се, че Слави Трифонов е най-популярната фигура.
Водещ: С какво да си обясним неговия успех? Дали е най-популярна или по-надолу в класацията, няма значение, но „Има такъв народ“ върви напред от лятото насам без да участва в протестите, без да показва програма, с едни такива епизодични изявления на сценаристи, чат-пат фойерверки на г-н Трифонов във „Фейсбук“. Ето, за петък вечер той съобщи, че ще каже нещо много важно. И медиите скочиха да се състезават с догадки: какви са бомбите, които той ще хвърли и т.н. На какво се дължи суматохата около него?
Кольо Колев: Да, но едновременно с това липсват най-важните изказвания, а именно по отношение на властта, извън общомитологическото: „Ами ние няма да си играем с никой, които са били досега.“ Какво по-специално означава това, че се обричаш на маргинализация и въобще няма да участваш в политическия процес, защото всичките досега са гадове, а ти си светъл, чист и непорочен. Не е сериозно, разбира се. Но както казах, хората търсят политическа алтернатива, не политическа толкова ако щете, просто алтернатива на досегашното управление. И това е, което изстрелва „Има такъв народ“ толкова напред. Между другото, процесът не е само типично български. Във Франция в крайна сметка партията на Макрон какво е – тя е точно алтернатива и на традиционното ляво, и на традиционното дясно.
Водещ: Е да, но Макрон е експерт, не е шоумен, разликата е сериозна.
Кольо Колев: А, и в този смисъл според мен Франция има късмет.
Водещ: Докато ние вървим към украинския вариант и Зеленски. Въпросът е, какво ще се случи при нас?
Кольо Колев: Освен да чукаме на дърво и да се надяваме на висшия разум, който в крайна сметка ще посети ако щете старите, ако щете претендентите за нови политици, но не виждам какво друго можем да направим.
Водещ: И пак да се върнем към началото, към темата, послужила ни за повод за този разговор – гражданските квоти: да не би г-н Трифонов да наложи модата на необичайното и необяснимото, та партиите хукнаха да я въплъщават в отделни персонажи в своите листи?
Кольо Колев: Не, не бих казал, не бих преписал и това на Слави Трифонов. Това е нещо, което те наистина традиционните политически партии правят, за да си освежат имиджа. Но както казах, все пак има огромна разлика между популярни фигури и авторитетни и кадърни хора. Ако партиите не правят тази разлика, това още веднъж е много тъжно за българския политически живот.

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране