11.02.2020 | 12:49
Ханке: Политиците, които тръгнат срещу борда, ще изгорят като препечен тост
"Българите трябва сами да са отговорни за това, което се случва в България, те обичат борда"

Името му е широко известно в България. Наричат го „бащата на валутния борд“, човекът, който спаси страната от ужасa на 1997 г. Отвъд очакванията на българите към самия него обаче – професор Стив Х. Ханке е световноизвестен приложен икономист от университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор, Мериленд. Известен е с работата си по валутните системи на редица държави. През годините е бил и старши икономически сътрудник в Съвета при президента Роналд Рейгън.

Да се върнем обаче в България. Страната е на прага към присъединяването си към т.нар. чакалня на Еврозоната или ERM II. Дебатът за приемането на еврото беше подхванат типично за тези географски ширини – скрито, тайно и неособено аргументирано. Политиците в София повеждат страната към едно от най-важните решения в новата й история без да се опитат дори да обяснят действията си.

Говори професор Стив Ханке:

– Проф. Ханке, в статия за списание „Форбс“ от миналата година пишете, че левът и в момента е клонинг на еврото и че България де факто вече е част от Еврозоната. Защо тогава, според вас, България трябва да се откаже от пълното членство в нея?

Така е. Благодарение на валутния борд левът вече е практически клонинг на еврото. Накратко – левът е толкова добър, колкото и еврото. Но важното е, че левът, издаден от валутния борд (отдел за емисии на Българската народна банка), дава на България предимства, от които тя би трябвало да се откаже, ако получи пълноправно членство в еврозоната. Първо – с валутния борд България запазва пълен суверенитет над паричната си система. Ако нещо все пак се обърка с еврото, България лесно може да промени левовата котва от еврото към щатския долар, златото или някаква друга котва по избор на страната. Ако България беше официален член на Еврозоната – щеше да загуби своя суверенитет над паричната си система. Всъщност той ще бъде хванат в „капана“ на Европейската централна банка (ЕЦБ) с почти никакъв глас и никакъв начин да да се спаси от хватката.

Второ – валутният борд е практическо бюджетно ограничение, тоест на политиците е поставена „усмирителна риза“. Тази риза държи под пряк контрол българския бюджет. Това е и причината фискалните баланси на страната да са отлични още от 1997 г., когато всъщност валутният борд беше въведен. Това е и причината, поради която нивата на дълга на България са по-добри от практически всички страни в ЕС. Без тази „усмирителна риза“ – българските политици биха били склонни да се държат така, както го направиха гръцките политици. Което ясно до води до икономическа и политическа нестабилност. Трябва да помните, че – ако стабилността не е всичко, то всичкото е нищо без стабилност.

– Казвате също, че ако България приеме еврото, ще се откаже от суверинитета над собствената си парична система. Режимът на валутен борд не коства ли същото? Каква би била разликата в работата на централната банка?

Не. С валутен борд вие сами можете да промените котвата си от еврото. Сега наистина левът е клонинг на еврото, но с борд вие имате суверенното право да сменяте тази котва. След като стане част от Еврозоната, Българтия ще има твърде слаб глас при взимането на решенията и няма да има почти никаква възможност за изход.

– Защо наричате валутния борд „усмирителна риза“ за някои български политици? Възможно ли е отстъплението на ЕЦБ от здравословното централно банкиране да коства на България повтаряне на сценария с Гърция? 

Вижте, бордът не позволява на правителството да заема пари от себе си. Това не беше така преди 1997 г. Без борда правителството заемаше пари от БНБ като един обикновен пиян моряк. В резултат на всичко това България стана една от 58-те страни с хиперинфлация. В своя пик тя беше 242% през месец февруари.

Иначе – що се отнася до банковия надзор – България не може и не трябва да разчита на Брюксел, нито на Франкфурт. Точно това направиха гърците и не е нужно да ви казвам как се отрази този „здравословен централизиран банков надзор“, както го наричате. Чрез изместването на банковия надзор към ЕС, българските политици си позволяват да съблекат още една „усмирителна риза“ и да прехвърлят топката. Българите трябва да са отговорни за това, какво се случва в България.

– Според договорите за присъединяване на България към ЕС, страната се задължава в един момент все пак да приеме еврото като валута. Смятате ли, че това е лош ход само в момента, или членството на България в зоната би било недобро политическо решение по принцип?

Присъединяването на България към Еврозоната е принципно лоша идея. Освен това – като практически политически въпрос, такова действие ще бъде самоубийствено за политиците, отговорни за него, защото е ясно, че българите обичат борда и лева. И обществото има причини да ги обича – бордът уби хиперинфлацията. Резултатите бяха незабавни и драстични. Годишният темп на инфлацията се срина до само 13% в средата на 1998 г. Сринаха се и лихвените проценти, като основният такъв на БНБ спадна от 200% в началото на 97-а до 5,4% през октомври 98-а. И това съвсем не е всичко. Търсенето на лева, издаван през борд, скочи веднага. Чуждестранните резерви на БНБ също скочиха мигновено. В крайна сметка – единственият начин да се получи това беше обменът на германските марки за лев при посочения фиксиран обменен курс. Чуждестранните резерви на БНБ – от 864,25 милиона долара в края на 1996 г. се увеличиха до 2485,36 милиона долара в края на 1997 г. Бордът позволи на България да преодолее всички външни финансови кризи след 1997 г. – включително срива на руската рубла година след това, гръцката финансова криза през 2009 г. и Голямата рецесия от 2009 г.

Освен това – само валутният борд позволи на България да устои и на банковия срив на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. Това е важното – бордът налага фискална дисциплина на българските власти, тъй като правителството не може да заема пари от БНБ.

Както бившият президент Петър Стоянов веднъж ми довери: „България би имала много по-големи трудности да влезе в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през 2004 г. и в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., ако не беше доверието и стабилността, създадени от валутния борд.“

Така че – уважението и подкрепата към борда от страна на населението не са никак изненадващи. Българите с право се гордеят със своя лев и с това, което е на практика най-важната посткомунистическа българска институция – системата на валутен борд.

Всеки български политик, който тръгне срещу общественото мнение, ще започне игра с огъня и много скоро след това ще изглежда просто като парче изгорен тост.

– Накрая – можете ли да обясните накратко – какво могат да загубят българските граждани, ако прогнозите за рецесия в Еврозоната се осъществят, а България вече е член?

Да. Огромен разход за страната ще бъде самата цена по присъединяването към еврозоната. Пример – когато Литва изостави своята лита – преведе 43 051 594 евро като част от своя принос към капитала на ЕЦБ. Освен това тя преведе 338 656 531 евро в чуждестранните активи на ЕЦБ и 162 454 493 евро в резервите и резервите на ЕЦБ. Подобни трансфери, като тези, изисквани за Литва, биха представлявали разход, тъй като тези средства – веднъж прехвърлени на ЕЦБ – въпреки че все още ще се водят като български активи, ще бъдат заплетени в мрежа от правила и политики на ЕЦБ и ЕС. Така че сметката е ясна – освен загуба на свобода и гъвкавост, присъединяването ще коства и средства, необходими за официалното влизане в Еврозоната.

clubz.bg

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране