05.03.2019 | 23:45
Лозан Панов: В завладяната ни държава уверено вървим към автокрация
Атаките очевидно целят да бъде достигнат моя предел, казва председателят на Върховния касационен съд пред "Сега"

Лозан Панов е председател на Върховния касационен съд (ВКС) от 10 февруари 2015 г. И макар и да беше издигнат и избран за поста от статуквото в съдебната власт, той се превърна в негов сериозен критик. Това му осигури постоянен конфликт с Висшия съдебен съвет и главния прокурор Сотир Цацаров, както и атака по всички фронтове от цялата държавна машина, подкрепена и от угодните на властта медии. Дори и във Филчевата ера, когато по върховете на съдебната власт се водеше война, тя не беше толкова ожесточена. Сега Панов може да стане първият отстранен от поста си председател на ВКС.

Срещу него текат няколко проверки, които могат да доведат до отстраняването му. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет поръча на инспектората към съвета да отговори дали Панов е накърнил престижа на съдебната власт, като е наредил проверка по делото „Иванчева“ в спецсъда. Проверката откри нарушения, но в крайна сметка на мушката се оказаха не нарушителите, а Панов. Ако инспекторатът даде положителен отговор, съветът може да започне процедура по импийчмънт на председателя на ВКС. За да се стигне до отстраняването му, срещу него ще трябва да гласуват 17 от членовете на съвета. Твърдото мнозинство има толкова.

След около 2 седмици освен доклада на инспектората се очаква да приключи и проверката на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) срещу Панов. Тя започна след две данъчни ревизии срещу него. Първата не откри проблеми, но втората приравни стойността на дървено бунгало с ресторант на морския бряг и изкара, че съдията не е платил достатъчно данъци. Ако прецени КПКОНПИ, може да даде Панов и на прокуратурата.

Пак тогава се очаква и окончателното решение на административния съд по делото, което Панов води срещу антикорупционната комисия. Поводът е, че беше глобен с 1000 лв. за това, че не е подал две идентични имотни декларации – пред Сметната палата и пред съдебния инспекторат.

– Г-н Панов, в Инспектората към Висшия съдебен съвет тече проверка срещу Вас, която може да даде основание за процедура по отстраняване. Поводът е, че искахте проверка в спецсъда по делото „Иванчева“, която разкри и нарушения. Каква е прогнозата Ви за изхода от инспекторската проверка. Тя знак ли е към магистратите и какъв?

– Ще отговоря с пример. Бях сезиран от медийни публикации и от писмо на главния прокурор да извърша проверка по движението на делото по мерките на Ценко Чоков. Участвах лично в нея, констатирахме нарушения при администрирането на това дело, а като резултат инициирах дисциплинарно производство. Но за мой „късмет“ прокуратурата очевидно бе удовлетворена от доклада на Комисията на ВКС и в този случай упражняването на законовите ми правомощия остана без последствия. В една друга проверка, в която се гледаха мерките за неотклонение на две подсъдими и бяха констатирани груби нарушения от страна на административния ръководител, резултатите не удовлетвориха прокуратурата и срещу мен започна проверка.

Не мисля, че някой би могъл да ме дисциплинира с подобна преса. Но си давам сметка какъв сигнал се изпраща към магистратите, които ще разглеждат наказателните дела, в които прокуратурата не е удовлетворена като страна в процеса. При положение че всичко това е възможно да се случи с председател на Върховен съд, който е разпоредил да се спази законът, то какво ли би станало с един редови съдия, който не изпълни повелите на обвинителите, които се опитват да доминират над другата страна в процеса?! Да не говорим, че това снижава стандарта пред разследващите, които развиват убеденост, че както и да е изработено едно дело, по-вероятно е да „мине“ успешно през съда. Не останах с впечатлението, че моите колеги от Съдийската колегия осъзнават това, предстои да видим как инспекторатът ще промотира този правен абсурд.

– Тази проверка на ИВСС част от координирана атака ли е и ако да – кой стои зад нея. И антикорупционната комисия Ви проверява, има ли резултат от тази проверка?

– По едно странно съвпадение приблизително към 20 март се очаква да се произнесе инспекторатът по проверката, НАП – по ревизионния акт, административният съд – по глобата на Сметната палата. КПКОНПИ засега е на „стендбай“ режим. Учудващото за мен е, че няколко институции, които не са свързани, действат в удивителен синхрон. Иска ми се да вярвам, че нямат общ координатор, но ми е трудно. Буквално обаче се стряскам при мисълта, че е възможно всичкото да има един пулт на управление, което означава, че държавата ни е напълно завладяна.

– Висшият съдебен съвет обаче не откри проблем с това, че четирима прокурори призоваваха съдиите да се противопоставят на проверка на делото „Иванчева“. Щом се опасяват от намеса по вертикала в съда, значи ли това, че в прокуратурата има такава?

– Прокуратурата е изградена на принципите на единство, централизация и субординация, така че в този смисъл натискът е предпоставен. Пълната подкрепа, която получиха четиримата прокурори от страна на Прокурорската колегия, означава, че те най-вероятно са съблюдавали тези принципи.

– Съветът отхвърли искането Ви да образува дисциплинарно дело срещу председателя на апелативния спецсъд Георги Ушев, който беше ходил при съдия от долната инстанция, за да придвижи по-бързо делото „Иванчева“. Има ли двоен стандарт, още повече че името на Ушев се спряга за главен прокурор?

– След това решение на Съдийската колегия на ВСС всеки административен ръководител в по-горестоящ съд, включително и председателят на ВКС, може да се меси в работата на съдия от по-долустоящ съд, която не се основава на законови правомощия, включително такива, касаещи администрирането на делата и жалбите или протестите. Вече ще е допустимо да се образува въззивно производство, без да са спазени изискванията на процесуалния закон за проверка на редовност и размяна на книжата, и забележете, при липса на годен, подлежащ на спиране съдебен акт, без подписите на съдебните заседатели и съдебния секретар. Представете си само какво би последвало, ако административният ръководител, който прилага новата практика на Съдийската колегия, е Лозан Панов?!

– След позицията Ви по скандала „Цумгейт“ се превърнахте в мишена на хората, които Ви предложиха и избраха за председател на Върховния касационен съд. Как се случи тази метаморфоза?

– Не мисля, че позицията ми по „Цумгейт“ е поставила началото на атаките срещу мен, тъй като редица други събития предшестват този скандал. Но да речем, че тогава съм се превърнал в личен враг на най-овластения и най-безконтролен според българското законодателство човек в държавата в лицето на главния прокурор.

Що се касае до избора ми, не се сбъднаха очакванията както на тези, които ме избраха, така и на хората, които бяха против моята кандидатура. Струва ми се, че и двата лагера бяха прекалено привързани към резултата от избора, а това определено пречи на обективната преценка на ситуацията. В една такава обстановка изключително важна роля играят медиите, тъй като тяхно призвание е да търсят истината в полза на обществото. Но по-добре от мен разбирате обърканото положение, в което се намират медиите ни, и затова не ми оставаше нищо друго, освен да оставя времето да разкрие на публиката онова, което е останало скрито за нея.

– Критиците на главния прокурор Сотир Цацаров Ви смятаха за негов човек. Вие обаче се превърнахте в негов враг, а двамата със съпругата си станахте мишена за злостни удари в пресата, лоялна на управляващите. Виждате ли връзка между тези неща?

– Не бих искал да влизам в реториката на моя опонент и да се делим на врагове и приятели. Да ви припомня, че потърсих контакт с представители на останалите власти, тъй като вярвах, че ще срещна разбиране относно необходимостта да се промени моделът, по който работи прокуратурата, и да се потърсят възможности за отчетност и контрол на главния прокурор. Не защото е Сотир Цацаров, а защото наличието на неограничени и безконтролни правомощия на един субект на власт е огромна опасност за демокрацията ни. В тази връзка конфликти между председатели на ВКС и главни прокурори е имало и в миналото.

За съжаление г-н Цацаров приема принципните ни различия дотолкова лично, че по негова воля в нашата битка място намери и съпругата ми. Поводът за лъжите и клеветите, които разпространяваха по неин адрес определени медии, бе дошъл от прокуратурата. Когато обаче съпругата ми отиде в обвинението, за да изиска да се запознае с напълно неизвестната за нея информация, която се тиражира, тя получи копие от постановление за отказ от образуване на полицейско производство отпреди 14 години, в което не се съдържа дори името й. След като психоатаките не дадоха резултат, срещу нея започна проверка от НАП.

– Заведохте ли дела срещу медиите на Делян Пеевски?

– Съпругата ми води дело срещу „Телеграф“ и „Монитор“, а също така се опита да осъществи и контакт с г-н Пеевски чрез изпращането на едно открито писмо до него. В отговор получи ревизия от НАП. Още не е приключила, макар че са изтекли всички процесуални срокове, а не е и спряна, но започна нова ревизия. Този път на вестника, който издава.

– Предлагана ли Ви е сделка – край на тормоза срещу нещо, което да направите, или да не направите?

– Ясната и категорична позиция, която заемам, минира всякаква възможност за преговори с дилърите в съдебната власт. Но с нарастващата сила на атаките, която градира с всеки изминал ден, очевидно се цели да бъде достигнат моя предел. Към този момент на ход са няколко институции, като те имат една изключително важна задача – освен нокаутирането на председателя на ВКС, те трябва да постигнат ефекта на превенцията в магистратската общност и да предотвратят завинаги възможността в гилдията ни свободни хора да надигат глави.

– ВСС иска да се криминализира намесата в работата на съдебната власт, както и нормативни гаранции за обективно медийно отразяване. Вие също гласувахте „за“. Давате ли си сметка, че тази наказателна репресия ще се стовари върху независимите и почтени медии?

– Давам си сметка, че с начина, по който у нас работят институциите, сме достигнали до положение, в което можем да извратим дори прилагането на десетте Божи заповеди. Виждам начина, по който например се транспонират европейски директиви в нашето законодателство. Но в хипотезата, когато с лични нападки се атакува съдия и неговото семейство с цел да бъде притиснат при постановяването на даден съдебен акт, притесненията са ми били, че не всеки колега е достатъчно дуракоустойчив и затова е добре да има все пак някакви правила. Иначе сте напълно права, ако изхождаме от опитностите, които имаме, че подобна мярка ще се насочи към медиите, които се придържат към журналистическите стандарти и етика, а не към системно злоупотребяващите със свободата на словото.

– Има ли още страх в съдебната система – през 2015 г. в знакова реч призовахте: „Не на страха!“ От кого се страхуват съдиите?

– Страхът в системата става все по-голям с всяко ново отстъпление. Силните на деня изискват от съда да работи избирателно, а това го сковава, защото просто не е възможно. Съдът или работи, или не. Сблъсъкът ни с останалите власти е този, който ни имунизира срещу автокрация. Тишината, която настъпва в съдебната власт, става все по-голяма. Тя е лош предвестник и се надявам съдиите да го осъзнават. Не могат да ни задушат всички, но за целта е нужно да сме единни. За съжаление, никой не може да каже със сигурност кога загива една демокрация, кога една правова държава деградира и се превръща само в празна опаковка. Няма определена мярка, но събитията в България от последните години ми напомнят историческия контекст, в който се е развил националсоциализмът, и затова считам, че ние уверено вървим към автокрация. Струва ми се, че е дошло времето да осъзнаем, че правовата държава не е състояние, което се постига, а идеал, който неотклонно трябва да се преследва. Съдиите са тези, които не бива да мълчат пред лицето на приближаващата опасност. Съпротивата от страна на съдебната власт вече е сведена до единични гласове, като целта е и те час по-скоро да бъдат заглушени.

– Във Висшия съдебен съвет се бяха настроили да Ви търсят отговорност заради речта Ви на съдийска конференция, в която говорите за заплахите за демокрацията и зависимостите, които тегнат в системата. Защо не повторихте тезите си и пред съвета?

– Въпросното изказване не съдържаше общи фрази, а редица конкретни примери, с което исках да дам знак на моите колеги, присъстващи на конференцията, че съм безсилен да се справя благодарение и на Съдийската колегия. Затова въпросникът, който мнозинството от колегията ми бяха подготвили, считам за една крайна форма на цинизъм. Да ме привиква някой и да ми държи сметка за това, че казвам, че „царят е гол“, няма да позволя! Това би означавало да отворя вратата да се саморазправят с всеки редови магистрат, който си е позволил да изрази мнение.

– Гражданският съвет към съвета също поде атака срещу Вас – сезира Брюксел заради тълкувателната дейност на ВКС, и по-специално заради делото за конфискацията.

– Като гледам какво се случва с румънската ми колежка Лаура Кьовеши, предполагам, че Брюксел би трябвало вече да е наясно с някои балкански особености.

– След доклада на Брюксел смятате ли, че мониторингът на съдебната власт и МВР трябва да отпадне?

– Какво според вас би се случило, ако страдате от тежко заболяване, което сериозно засяга ключови за жизнените ви функции органи, но когато отидете на лекар, той ви казва, че сте здрава? Ако хипотетично Брюксел обяви, че сме здрави, то това доколко би ни помогнало?! Приемаме, че това е истина и спираме борбата със заболяването, то продължава безпрепятствено да се развива, докато един ден осъзнаем, че благодарение на липсата на съпротива болестта напълно ни е победила и от правовата ни държава са останали само тленни останки.

– Красимир Влахов в мотивите за оставката си като Ваш заместник написа: „Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт, който възприема ВКС като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват“. Какво бихте му отговорили?

– За съжаление, колегата Влахов изрази тази своя оценка, след като му поисках оставката. Не ми се иска да допускам, че преценката и вътрешното убеждение на един върховен съдия се пречупват през нараненото му его. Но за сметка на това с тази своя „смела“ публична позиция, каквато не бях забелязвал до този момент, съдия Влахов безспорно заслужи доверието на законодателната власт, която му повери да пази българската конституция през следващите 9 години. Дано тези взаимоотношения на взаимно доверие да не са били изграждани назад във времето. Затова в Библията има една универсална истина, която гласи: „По делата им ще ги познаете“.


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране