10.01.2020 | 11:23
Плевнелиев: АЕЦ „Белене“ е нужен, ако не е изцяло руски
Той каза още, че ако проектът се извършва на непазарен принцип, не бива да се наливат пари в него

Росен Плевнелиев, президент на Републиката в периода от 2012-та до 2017-та, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Със зрелищна церемония, изградена така, че да показва мощта на две империи и с участието на президентите на Турция, Русия и Сърбия и на българския министър-председател бе открита първата тръба от газопровода „Турски поток“. Преди нея Бойко Борисов участва в Първата сесия на стратегическия диалог България-САЩ. Акцентът от двете събития е един и същ, но с различен знак: САЩ предлагат на България енергийна сигурност без монополисти, стремежът на Русия е монополно присъствие на енергийния пазар. Възможен ли е в геополитиката знак за равенство между две противоположни тенденции? И на коя от тях ще има успеха да заложи българската позиция? Обърнах се за анализ към Росен Плевнелиев, президент на Републиката в периода от 2012-та до 2017-та. Господин Президент, успява ли премиерът Борисов да балансира между противоположните стратегически интереси на Русия и САЩ? Или не трябва да използваме като квалификация думата „противоположни“?
Росен Плевнелиев: Аз мисля, че тук е важно да погледнем къде е стратегическият интерес и на България. И съм убеден, че диверсификацията и либерализацията на енергийния сектор в България като цяло, включително на газовия и на електропазара, са от стратегическа важност за България, за да можем ние да забогатяваме, да растем, да просперираме, да има по-високи заплати и доходи. Нека никога не забравяме от къде тръгнахме преди 10 години. Тогава, когато, знаете много добре, България имаше един монополен доставчик на газ с монополно налагани от него цени, с арогантно налагани от него посредници, които увеличаваха цената още със стотици милиони за бедната българска икономика и държава. Нека също така никога не забравяме, когато в най-студената зима на 2008 г. спор между Украйна и Русия остави България без газ и това беше научен урок за всички нас. Затова и аз като държавен глава промених изцяло приоритетите в българската енергетика. От големия шлем на президента Първанов с три изцяло руски проекта, които отпаднаха, към три смислени приоритета: енергийна ефективност, диверсификация и либерализация. Аз считам, че това, което се случи в сряда, е голямо постижение за България, приветствам посветеността на министър-председателя на България Бойко Борисов да допринесе с конкретни резултати за диверсификацията и либерализацията на газовия пазар в България – това е единственият път, за да привлечем и стратегически инвеститори. Например, преговаряйки с „Фолксваген“, един от първите въпроси беше имате ли диверсифицирани доставчици на газ. Или вие сте само от един монополен и една монополна тръба, която ако някой ден пресъхне, какво правим? Именно считам, че това, което се случи в сряда във всички аспекти в стратегически диалог със САЩ и присъствието в Истанбул на важен момент от откриването на един нов проект за пренос на газ към Европа и Близкия изток е от гледна точка на българския национален интерес позитивно и разбира се можем да влезем и в детайлите, за да обясним защо.
Водещ: Господин Президент, защо ситуацията изглежда така, че сякаш трябва да избираме между Русия и САЩ? Коя е полезната външнополитическа тактика? И защо това, което се случи в сряда е позитивно?
Росен Плевнелиев: Ако погледнем точно това, което се случва в сряда, наистина би следвало да бъдем обективни и да кажем, че случващото се е позитивно. Защо? Защото от една страна България защити своя проект да бъде регионален газов център. Това е важно за България, за да можем да спим спокойно, че имаме възможности да доставяме газ от различни точки, от различни доставчици и на пазарно, а не монополно определяни цени. Какво се случи в сряда? Точно в рамките на ден от една страна правителството на България договори в рамките на стратегическия диалог със САЩ това да се изгради ускорено газовия интерконектор на България и Гърция. Същевременно Министерският съвет взе историческо за мен решение – не по-малко важно от откриването на проекта „Турски поток“ в Истанбул, дори много по-важно. А именно – Министерският съвет в сряда взе решение българската компания държавна „Булгартрансгаз“ да закупи 20% от новата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис, която ще отвори пътя към свободата, независимостта и диверсификацията. Нещо, което „Турски поток“ не прави за нас, но с газовия интерконектор с Гърция и същевременно платформата в Александруполис, на която ние можем да купуваме газ от Катар, от Щатите, от всеки производител в света, ако щете от Австралия, ще се случат. Това не противоречи на посещението на министър-председателя в същия този ден в Истанбул, където пък се откри проекта „Турски поток“, от който вече България купува газ. Това е една от възможностите България да играе ролята на регионален газов център и да диверсифицира източниците на доставки. Само след една година ние ще купуваме и от Азербайджан, където има сключен договор за 1 млрд. кубични метра газ, който аз имах гордостта да обявя стратегическото партньорство за Азербайджан и да се подпише този договор. Малко по-късно също през следващата 2021 г., когато е готов газовия интерконектор с Гърция, ние ще можем да имаме газ и от плаващата платформа в Александруполис. Така че България подрежда пъзела по свой собствен начин. Да, вярно е, че има натиск и от САЩ, вярно е че има натиск от Русия, но в този случай ние можем да кажем, че това е изцяло в интереса и на България да продължи да бъде фактор за търговия на газ, за дистрибуция на газ за държави като Гърция, Сърбия, Македония, защо не и Румъния. И разбира се, нека не забравяме, че този „Балкански поток“, който се строи на територията на България, ще мине през Сърбия и ще продължи и към държави като Словакия и Унгария, които също са заявили вече своя интерес от 2021 г. също да купуват газ, който ще бъде транзитиран през България. България изпълнява своята стратегия да бъде регионален газов хъб – това е положително за нашата икономика. Последно, но може би най-важно – хората като че ли пропускат, гледат само картинките, когато големи или велики сили и техните президенти извършват важни действия, както в сряда се събраха в Истанбул на специална церемония. Но за мен отново по-важен беше фактът, че само преди няколко дни с България започна да работи нашата регионална платформа за търговия с газ, борса за търговия с газ, на която ние вече можем да предоставяме газа на пазарни цени на компании, на държави. Тоест газовия хъб Балкан освен, че е регионален газов хъб с тръби, компресори, той е и борса за търговия с газ. И тогава, когато газа е стока, която се търгува на борсата, а не монополно оръжие в ръцете на една държава, ние можем да спим спокойно. Вече многостранната търговия на организирания борсов пазар в България, включително краткосрочни, дългосрочни елементи, брокерски услуги се случиха, те работят, така че пълната либерализация на пазара е в ход. И тя има своите компоненти – газови тръби, потоци в една или друга посока, газови интерконектори, компресори, с които да може газа да тече във всички възможни посоки и борса, на която да може да се търгува газа като стока.
Водещ: Господин Президент, въпросът е, че от изявленията в Истанбул стана ясно, че Русия, Турция и България гледат по различен начин на възможностите за този газопровод. Колко дълго ще оцелее във времето това различие?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, наистина много хора и в България могат да кажат – вие тук ни замазвате очите с някакъв газов хъб Балкан, всъщност това си е просто един елементарен геополитически ход на Путин, при който затваряме тръбата за транзит през Румъния, Украйна и България към съответно държави като Гърция, Турция и Македония, за да накажем Украйна, което е факт. Това се случва. И същевременно пускаме една нова тръба със същия капацитет, която да мине през Турция и да захрани тези същите държави България, Гърция, Македония и т.н., заобикаляйки и наказвайки Украйна.
Водещ: А не е ли така?
Росен Плевнелиев: Много хора биха погледнали по този начин и същевременно биха имали своите аргументи. Но отново – идеята на България не е да обслужва един или втори геополитически интерес и някой да я натиска така, че да взема решения в неговата посока. България Слава Богу като научен урок от всичко, което се е случвало ако щете през векове в нашата държави, този път заедно с Европейската комисия, ако щете заедно и със Съединените щати, които са наш стратегически партньор и в рамките на стратегическия диалог нека не забравяме, че САЩ признават правото на България да бъде регионален газов център. Нещо повече – това е заложено и в основополагащите решения, документи след срещата с президента Тръмп на министър-председателя Бойко Борисов, разбира се и след проведената в сряда среща в рамките на сътрудничество в областта на икономиката и търговията, и енергетиката със САЩ. Тоест и САЩ в самото комюнике признават, подкрепят България да бъде регионален газов хъб и да либерализира своят пазар. По същия начин ЕС застава на наша страна да бъдем регионален газов хъб, либерализация, енергийна ефективност и диверсификация се подкрепят и с европейски фондове, което е от стратегическа важност за България. Това обаче не противоречи и на руския интерес да пускат нови тръби, с които да захранват нови пазари. Нека не забравяме, че все пак „Турски поток“ основно е един проект, който търси нарастващите нужди на Турция от доставки на газ, но и не само. Трябва да си даваме сметка, че всъщност най-големият регионален газов пазар и център е Турция. С огромни амбиции Турция построи газопроводи към съседни държави, направи ТАП и ТАНАП, така че даде достъп на Азербайджан до европейския пазар. Турция се връзва директно с Русия, с Азербайджан, с Иран и с много други държави. Капацитетът на Турция да продава и препродава газ е в размер на стотици милиарди кубични метра, така че Турция е голяма сила. Има и възможности за LNG. От друга гледна точка Русия съвсем логично може да се насочи натам, България съвсем логично обгражда своята газова инфраструктура, така че във всички възможни направления да може във всяка една посока да купува, да продава, да доставя или да транзитира газ. Това е стратегически интерес на България и това, което се случва в сряда от една страна хората ще кажат – ами Русия ни натисна и ние направихме „Балкански поток“. От друга гледна точка Америка ни натисна и ЕС, и ние правим газовия интерконектор с Гърция и същевременно взимаме решения да закупим участие и да станем партньор в платформата за съхранение и регазификация в Александруполис. Но всеки един от тези проекти както и да го гледаме, в крайна сметка ни придвижва позитивно към крайната цел – България да не зависи от един монополен доставчик, неговата тръба единствена и единствена монополна цена. А България да бъде свободна да избира своите доставчици от къде и как да купува газ. Затова аз гледам на събитията в сряда като на многопластово измерение на амбицията на България да се превърне в регионален енергиен център. Нещо повече – ако погледнете и в енергетиката се случи подобно нещо. В сряда на срещата със САЩ в рамките на Стратегическата сесия в комюникето се признава правото на България да довърши своята атомна централа, като същевременно търси начини да диверсифицира доставките на ядрено гориво. Това е позитивно. Разбира се, всичко това трябва да бъде на пазарен принцип. Приветствам, че най-после в България цената на газта ще се определя на борсата, а не от един монополен доставчик.
Водещ: Исках да ви попитам – стоите ли още зад думите си „Да“ на „Южен поток“ и „Не“ на Белене и как с оглед на новите обстоятелства бихте ги интерпретирали?
Росен Плевнелиев: Категорично да. И нека да кажа много ясно, за да бъда разбран правилно. Че всъщност „Да“ на „Южен поток“, но вижте аз бях този или нека да кажем така – като държавен глава в един труден момент през 2014 г., вие си спомняте много добре, правителството на Орешарски, в последните му дни ускори издаването на строително разрешение за „Южен поток“. Те се опитваха, именно това правителство на България въпреки волята на Европейската комисия, погазвайки Третия енергиен пакет на ЕС, да направят този проект невъзвратим. Проверете, вижте много добре фактите как Министерството на регионалното развитие по време на министър-председателя Орешарски бързаше да издаде строителното разрешение, въпреки че противоречеше на европейските практики и стандарти, и закони. Това беше прекратено с второто служебно правителство, което аз назначих в първите му дни, така че може да се каже, че съдбата на „Южен поток“ беше решена в съвместните усилия на служебното правителство и на Европейската комисия, така че България най-после да не заобикаля и погазва европейското право да бъде достоен член на този съюз. Същевременно друга гледна точка – днес „Турски поток“ е нещо съвсем различно. Няма нищо общо с онзи „Южен поток“. Днес ние нямаме какъвто и да било сигнал от Европейската комисия, че проект за регионален газов хъб на България и като част от него Балкански поток противоречат на каквото и да било право на ЕС, директива или закон. Нещо повече – самите ЕС и ЕК подкрепят България в нейните усилия. Така че в прав текст – „Южен поток“ погазваше Третия либерализационен пакет, енергиен пакет и върховенството на правата в ЕС, по начина, по който беше структуриран. Балкански поток – не. А „Турски поток“ не ни интересува, защото той свършва в Турция. От друга гледна точка по отношение на Белене, това, което е важно за Белене, винаги съм бил против, продължавам да бъда против, ако българската държава по какъвто и да било начин продължава да влива пари или дава гаранции. Това е всяко мое изявление още от самото начало – ако този проект се прави на непазарен принцип, българската държава няма какво да прави там. Същевременно си даваме сметка, че като че ли попътен вятър за този проект има дори и в стратегическото партньорство на България със САЩ, то го потвърждава, ЕК също. Защо? Защото е възможно покрай новите електрически автомобили, мощности и т.н., закриването на ТЕЦ-овете, които са практически най-големият замърсител на въздуха на българите, замърсители и всякакви други въглищни централи, България има да затваря няколко хиляди мегавати мощности да се окажем в трудна ситуация. От друга гледна точка, като че ли има попътен вятър генерално подобни проекти вече да се случват изцяло на пазарен принцип. И ако това е така, то тогава този проект би имал своето бъдеще. Но, за да бъда съгласен с този проект и да го подкрепя, той трябва да допринесе за диверсификацията, да не бъде изцяло руски проект и същевременно да бъде на пазарен принцип.
Водещ: Вчера фактически беше даден старта на 10-годишен план за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ, господин Президент. Можем ли да говорим вече за геополитическа нова роля на България?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, България трябва да играе една роля и това трябваше да се случи още от 2005-та, същевременно 2004-та, същевременно 2007-ма година, когато България стана пълноправен член на НАТО, най-силният и достоен съюз на демократични държави, изцяло отбранителен съюз и на ЕС съответно от 2007-ма година. Това са безспорно исторически постижения на българската държавност, с които и аз като президент, който по-късно застъпи в мандат, много се гордея и съм благодарил не веднъж на всички, които са допринесли това да се случи. От 2004 г. и съответно 2007 г. ние трябваше да се държим като достоен член на НАТО и ЕС. Но да си кажем в прав текст – това не беше така. Нека никога не забравяме, че и до преди няколко месеца България беше монополно зависима например от руски военни технологии, ние не правихме нищо, за да намалим зависимостта си в тази сфера. Нещо повече – същото се отнасяше за газа, за тока и всичко останало. Но ето виждате как днес нещата се променят. България вече най-после започва да се държи като достоен и бих казал осъзнал своята регионална стратегическа важност член на ЕС и НАТО. Ние имахме едно достойно и успешно членство, а и председателство на България на ЕС, отчетоха го всички, с изключение на президента Радев и госпожа Нинова. Това е голям успех, България получи заслужена похвала и заслужено признание за това. Подкрепата на ЕС за проекти на България, ако щете и в сферата на енергетиката, са също доказателство за това. Ако щете и това, че България вече има смелостта да купи 20% от платформа за доставка на течен газ в Гърция. Това е историческо решение. Много по-важно за мен, отколкото Балкански поток. Повтарям и отново казвам – по-важно. Защото свободата на България се случва не на изток към Русия и империи с бившите си и сегашни амбиции на геополитическата сцена, а на юг и на запад. Там е и завета на дедите ни. Ако щете не един и двама български царе са се опитали да разширят на юг, защото това е свободното море, там където има всичко, има свободен газ, има свободни транспортни коридори, а не Черно море за съжаление, което е в геополитическия сандвич на Турция и Русия. Затова се радвам от всичко, което се случва най-после, че България започва да се държи като достоен член, на когото може да се има доверие в ЕС и НАТО. Приветствам и покупката на самолетите F-16 в най-модерното им изпълнение. Ще се радвам много скоро да бъдат заменени старите руски радари, които са изключително важна част от националната сигурност с модерни триизмерни системи, изцяло съвместими с НАТО, за да можем да спим окончателно спокойно, че НАТО ще ни има доверие и ще се ползваме със своята позиция на достоен и доверен член.
Водещ: Сервантес казва в своя роман „Дон Кихот“, че свободата е на върха на копието. Кое е копието на България днес?
Росен Плевнелиев: Достойното членство на България в ЕС и НАТО. Това е изпълнен завет на дедите, това е това, което ако щете Апостола на свободата ни завеща – да бъдем равни на другите европейски народи и да изградим чиста и свята република. Чиста и свята република означава модерна демокрация от европейски тип. В не олигархична, каквато е в Русия или в Турция икономика, а социално отговорна икономика. Такава каквато още между другото все още не сме изградили. Можем да я изградим, шансът ни е да вървим да се интегрираме на запад, а не към автократичните режими на изток. Затова достойното членство на България с ЕС и НАТО, най-добрите практики, това, което виждаме от най-богатите държави, ще ни помогнат да вървим напред. Аз бих се радвал извън всичките тези дебати, които водим днес по енергийните въпроси, да дойде по-големия дебат за ако щете борбата с корупцията в България, защото българският народ винаги е очаквал от своите политици три елементарни неща – да не го лъжат, да не го крадат, да не се правят на много важни…
Водещ: Да не се правят на тарикати.
Росен Плевнелиев: Да. Затова ако може, моля – обръщам се с апел и към Народното събрание, и към правителството – газов хъб добре, ама дайте го най-после електронното правителство. Електронни услуги за българските граждани, за да се знае какво се случва в болниците и да не се краде повече, там се източват милиарди. За да се знае какво се случва в социалния сектор, за да се знае какви услуги дават държавните и общински организации на хората, за да има пълна прозрачност. Истинска катастрофа е, че днес, когато един обикновен българин се опита да вземе строително разрешение за своята къща или апартамент, той трябва да отиде и да се моли на бюрократи в 16 институции от полицията, до пожарната, до хигиенните власти, до главния архитект, до кмета, до където се сетите и навсякъде се създава корупционна предпоставка. Това са по-важните неща, отколкото една или друга тръба на ляво и на дясно. Пълна прозрачност – който управлява обществените пари, няма какво да крие. Електронно правителство. Всичко на сайтовете на правителството, всичко да е прозрачно, да се знае, да има граждански контрол. Тогава и нашата демокрация ще дръпне напред. Затова либерализацията в газовия пазар, която коментираме с вас и в енергийния пазар като цяло, което е нещо хубаво, трябва да настъпи и в сферата на държавните и общински услуги, където най-после да дойдат електронните услуги, дистанционните услуги, така че българите да не задръстват градовете, да не се молят на бюрократите за тази или онази услуга, а по електронен вид, по правилата да се случват. Държави, които направиха това нещо като Естония преди 15 години, днес цъфтят. И са за пример на всички по света. Държави, които направиха това преди 30 г., каквато е например Финландия или Австрия, днес са за пример и едни от най-богатите в света. Моят апел е: като сте тръгнали да правите либерализация, стигнете и до електронното правителство като висша форма на откритост и доверие между гражданина и политика.
Водещ: Да се либерализира и управлението, и да се отчитат институциите. Така да разбираме вашият призив?
Росен Плевнелиев: Точно така. Както вече става и с газа. Спомняте си, че преди време дойде шефът на „Газпром“ и назначи трима български олигарси за посредници. Вие виждате назад във времето, дали се казваха „Топ енерджи“ или се казваха „Овъргаз“, това е висша форма на несправедливост към българската икономика и към българина като цяло. Това време е минало в газа вече, Слава Богу постигаме стратегически успехи и напредък, на прав път сме, така че газа да се търгува на борсата, на пазарни цени, на справедливи цени, а не да бъде оръжие в ръцете на един или двама олигарси и един или двама монополисти. Същото трябва да се случи и с услугите на гражданите, електронно правителство, прозрачност, отчетност, България има много по-голям потенциал от този, който ние сами сме си отредили. За да го отпушим трябват мъдри решения.

Loading...

2 коментара

  1. Анонимен каза:

    Този бивш президент е много глупав, тази централа никога не може да бъде само Руска както я предстравя той. Само Реакторите и някои други части са руско производство. Мнозинството от компонентите са на западни компании и работата се извършва от тях като подизпълнители на проекта Ако финансирането в напълно руско, то този който финансира поема много голям риск да работи в такава корумпирана страна като България.

  2. plame каза:

    Saedinenite shtati sa ni dobri partniori .Nie kupihne voeni samoleta na hartiq, ste ni prodavat Amerikansko qdreno gorivo za ruskite centrali nizhto ce ne stava i ne raboti dobre.I da stane neshto Statite sa dalec.Podarinme in i 4 voenni bazi i na Varna oshte edna taka izkat te ne ce nasheto pravitelstvo e saglasno .Kato partniori nie trqbva da kopuvame ot tqh a te kakvo ne se seshtam nqkoi da me podceti ako znae.I nie sme nezavisima darjava i mislq sled bazite i sled 10 , 15 godini te xqkata teritoriq shte si vzenat ne se znae dali shte im Balgari na taka narecenata teritoriq Balgariq.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране