Инфлацията изпреварва ръста на икономиката. Административните мерки за ограничаване няма да помогнат. Представяме на вашето внимание една все още малко дискутирана и потискана тема. Инфлацията в България постигна таван от 3.7 % през втората половина на 2018 г. По-висока е само в Румъния. Предлагаме ви коментара на икономиста Румен Гълъбинов, публикуват в сп. „Бизнес Клуб“.

При инфлация над 4 % можем да забравим за ERM-2. Тази година инфлацията в България е на едни от най-високите си нива от 10 г. Инфлацията ограбва покупателната способност на хората, като се обезценяват доходите и спестяванията, а така населението обеднява. До края на 2018 г. инфлацията в България ще изпревари със сигурност ръста на икономиката и това не е добре, но може да се компенсира по различни начини, един от които е административно да се увеличават доходите. Така държавата монетарно инжектира доходите в икономиката и най-лесно е да се увеличат доходите на държавните чиновници и служители, тоест хората, които са в публичната сфера. Но тогава от ценова инфлация тя ще стане фискално испирирана инфлация.

Това увеличение още повече ще завърти спиралата за последващо увеличение на инфлацията и през следващата година . Изводът е че не може инфлацията да се бори само административно, а са необходими реформи. Иначе инфлацията ще продължи да изяжда доходите на хората и реално да намалява покупателната способност на всеки.
Умерена инфлация може да достигне 4-5%.

Над 5% годишна инфлация вече не е полезна за икономиката. Опитът от борбата с инфлацията в развитите страни показва, че е необходимо различните механизми и подходи да се съчетават, за да се постигнат високи и ефективни резултати. Опитът показва, че контролът върху цените е неефективно средство за борба с инфлацията, защото само я потиска, но не я премахва. Какъв избор от средства ще използва държавата зависи от нейните приоритети. Но замразяването на цени и механичното вдигане на доходи не го препоръчвам.

Инфлацията повишава изкуствено БВП, но намалява покупателната сила на парите и реалните доходи на населението. Затова трябва да се използва дефлатор, който отразява отношението на номиналния спрямо реалния БВП. Т.е. представлява превръщането на номиналните величини в реални, като по този начин се отчита инфлацията и инфлационното покачване на цените. Така номиналният прираст на БВП се разграничава на реален и инфлационен. Над 4% инфлация в България може да ни спре за Еврозоната, според финансови анализатори. Този процент е реално достижим до края на годината.

Според ЕЦБ, в съответната държава – кандидатка за ERM ІІ, е налице ценова стабилност, когато средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1.5 %. Инфлацията в еврозоната според на ЕЦБ сега е 2% на полугодието.

С нарастването на доходите и цените овладяването на инфлацията в България и до края на юли 2019-а започва да изглежда все по-трудно осъществимо. Това може да доведе до пpитecнeния зa зaбaвянe нa pacтeжa или пъĸ зa paзxлaбвaнe нa фиcĸaлнaтa диcциплинa. Така че рискът от продължаващо повишаване на цени и инфлация е против намеренията ни за членство в Еврозоната.