Тайни служби, тайни общества, тайни ордени, тайни договорки и една от най-ревностно пазените тайни на църквата – сватбата между Иисус Христос и Мария Магдалина. Горе долу в съществуването на всичко това се опитва да ни убеди в Дан Браун в книгата си „Шифърът на Леонардо“.

И макар в случая да говорим все пак за художествено произведение Браун много точно напипва пулса в съвременните страхове на глобалното общество – съществуването на измамна картина на първи план зад която аватарите разиграват истинския „дневен ред“.

Ако пренесем сюжетната линия на Браун в нашата действителност то някак непринудено преминаваме от теологичните манипулации до съществуването на политико-икономически зависимости. Зависимости, които се маскират, моделират и прекрояват. В опит на предна линия картината да изглежда подредена и цветна. Но усещането за това, че аватарите работят си остава.

И не само. От вчера за това усещане вече има и емпирични доказателства. Оставката на вътрешния министър Веселин Вучков и най-вече поводът за нея показаха, че очакванията на аватарите и обществото са в категоричен конфликт.

„Държат ме за…шлифера да речем“. Така премиерът Борисов „отговори“, видимо изнервен и откровено бесен, на коментарите, че не смее да направи промени в службите, за които Вучков (а и не само той) настоява, защото е „държан“ с нещо. Миналото на Борисов е дотолкова изпълнено със случки близо до криминалния сюжет, че е човек трудно може да приеме, че не е „кривнал“ някъде. И това кривване да не се води на отчет. Проблемът идва от там, че вече не се знае къде са тези отчети. Защото вече излязоха достатъчно данни, че ДАНС реално се е превърнала в една изпразнена „библиотека“. А самата библиотека е пренесена за съхранение на по-подходящо място.

Всъщност основният проблем пред Борисов е, че той видимо има икономически интереси, които са преплетени с ДПС. Вече имах възможността да опиша действията на коалицията „Булгартабак“, която не само, че не е замряла, но и се възражда с пълна сила.

-назначаването за финансов министър на близкия до Пеевски Владислав Горанов

– осигуряването на финансов чадър над контролирани от Пеевски фирми, чрез промени в работата на Българската банка за развитие

– натискът от премиер и финансов министър към съда за бързото фалиране на КТБ

– пълният институционално-административен комфорт, който Пеевски и компания получава в опитите си да овладее активи на КТБ

Всичко това са примери за общият интерес, или поне демонстрирания общ интерес на Борисов и ДПС. А работата на икономическия фронт няма как да не преминава през политическа зависимост.

Това, че Борисов е „държан“ е повече от ясно. Това, че самият въпрос дали е зависим изнервя Борисов до нивото да изкара извън нерви е достатъчно показателен. Показателен е, че страхът на Борисов няма да позволи в България да има реформи. Поне докато той е премиер.

А това, както личи по реакциите не на аватарите, но на обикновените хора, едва ли ще е още дълго.

Мирослав Иванов