01.02.2019 | 13:46
Сметките за изграждане на продължение на Турски поток през България не излизат

Третата фаза на пазарния тест за резервиране на капацитет от българското разширение на „Турски поток“ е приключила успешно, съобщи „Булгартрансгаз“. Първите два пазарни теста бяха неуспешни. За успешния трети тест цените бяха намалени. Реализацията на проекта, който на този етап е по-скоро на идейна фаза се оценява на около 2.8 млрд. лв. В последствие тези средства трябва да се възстановят от транзитни такси в следващите 20 г.
От официалната информация става ясно, че ангажиращи оферти за участие във Фаза 3 на икономическия тест са подадени от трима кандидати. По неофициална информация на Economic.bg интересът идва от руската „Газпром“ и други две нейни дъщерни фирми. Тоест играчът отново е само един.

На вашето внимание представяме и мнението на енергийния експерт Васко Начев, според който диверсификацията на доставките на газ за България може би ще се отложат, защото въпреки политическото говорене се прави така, че играчът да остане по-дълго само един. 

 

  • Как виждате България на Енергийната карта на Европа през 2030 година?

Това е труден въпрос, на който не може да се даде прогностичен отговор. Технологиите толкова бързо се развиват, политиките се менят. В динамиките на глобалния свят е толкова рискова да каже човек какво ще се случи след 5 г., а камо ли след 10. В този ред на мисли ние трябва да бъдем внимателни, когато на база прогнози се прави сериозна стратегия в енергетиката. Такива стратегии трябва да са принципа минимолизиране на грешката. Това за мен е основния слоган, който трябва да бъде поставян при всички видове стратегии в областта на енергетиката, ако някой се изкушава да ги прави.

Ние в България трябва да развиваме нещата, които най-добре можем да правим и в същото време да следваме тенденциите на глобалния пазар. Знаем свръхамбициозната програма на Европа до 2050 г. Ние най-пестеливо трябва да се съобразяваме с този каприз, бих го нарекъл. Всички усилия са насочени в тази посока. Давам веднага един пример- опитите всячески за ликвидиране на енергията от въглища. Колкото и да са сериозни опитите в тази насока до 2030 г. въглищата ще продължават да играят основна роля като ресурс за добиване на енергия, както в глобален аспект, така и у нас. До 2030 г. аз не смятам, че е възможно да бъде ликвидиран този бранш. Ще се прави всичко възможно да се ограничава.

  • Въпреки предписанията от Брюксел до тази година да се закрие въглищната енергетика?

Европа предписва, но виждате как тя отлага нещата. Програмата начертана за до 2020 виждане не може да бъде изпълнена, отидохме на вариант 2025 и 2030-та. Това потвърждава тезата ми, че желание и възможности са две различни неща. Въпреки че драстично ще бъде намален ефектът от въглищата, но след 10 години те ще продължат да формират до 25 % от енергийния микс. В това съм абсолютно убеден.Докато не бъде решен проблемът със съхраняването на енергията въглищата ще играят ключова роля.

  • Има ли шанс България сама или заедно с Полша например да се пребори за емисионен неутралитет?

Чак такива силни позиции и кардинално да поставяме нещата не мисля, че ще се случи.  Ние най-вероятно ще получим някаква отсрочка, защото не можем да ги плащаме тези емисии. Няма пазар на реален емисии. Той е изкуствено създаден. Някой решава, че от 10 евро на тон трябва да се вдигне на 25 евро. Това сега е основния проблем у нас, защото с рязкото поскъпване на емисиите енергетиката ни е изправена почти пред колапс. Най-тежки са нещата за ТЕЦ-2 на „Марица-Изток“. Проблеми има и за тецовете на газ, защото там също има определени емисии, които трябва да покриват. Христоматиен пример е с Топлофикация София, която е с 600 млн на червено, а активите са за 740 млн и скоро тя може да струва 0 стотинки.

  • Твърдите, че АЕЦ Белене никога няма да се случи, Защо?

Защото е обречен проект. Ако беше достатъчно смислен щеше досега да бъде построен. Винаги разумът надделява над емоцията. До момента колко пъти, мисля, че бяха 6 и винаги след това разумът надделява и се казва, че не можем да построим „Белене“. Убеден съм, че тези, които най.много искат да бъде рестартиран отново, също знаят, че няма да бъде построен, но тях основно ги интересува разходната част.

  • Представяме си 2030 г. Какъв, според вас, тогава ще бъде електроенергийния микс на България?

Представям си двата блока на „Козлодуй“ да продължават да работят и да са с още по-голям удължен ресурс, Мариците и трите, ако „Марица-2“ е оцеляла дотогава, ВЕИ сектор с малко над 20 %.   И политическото решение за развитие на газова енергеника.

  • Да говорим тогава за България на газовата карта на Европа?

Газовата карта на Европа е толкова точно куха амбиция, колкото тази за 0 въглеродни амбиции до 2050 г.

Последният проект, който у нас беше обявен е за разширение на газопреносната ни система от турската граница до сръбската, минавайки през Провадия до Видин, около 450 км, като се използва и част от трасето на Трансбалканския газопровод от Украйна към Турция с реверсивна възможност. Това е въпрос. Кому е нужно едно такова нещо, струва ли си и какъв ще бъде икономическия ефект. Мотивът да останем на газовата карта на Европа е изключително несериозен. Това е някаква самоцел. Ако погледнем сегашната картина – ние имаме договор за сегашния транзит до 2029 г., от което ще получим 1.2 млрд долара. Ако не се използва този транзит, неустойката от страна на „Газпромекспорт“ ще бъде милиард и 90 млн долара. За да построим този нов участък от Провадия до сръбската граница трябва да изхарчим близо 3 млрд лева. И за 20 години след като го построим този участък ще получим 4.3 млрд лева от транзитни такси. Ако разделим този период на две това прави по 2.15 млрд лева. Съпоставете го с другите цифри. Неустойката, ако „Газпром“ спре да транзитира, получаваме 1.8 млрд лева за 10 г. Разликата е 350 млн.  За 350 милиона ние трябва да изхарчим минимум 2.8 млрд лева при това за кратък период, за да построим ново трасе. Разбирате ли защо за мен е някаква самоцел. Кому е нужно да бъде направено това нещо, от което ще бъдем на червено. Ако обаче ние при заявени търгове за заявяване на капацитети имаме повече от един играч от  „Газпромекспорт“, тогава нещата придобиват друг характер. Огромен интерес имаше на първия етап от изграждането на плаващия терминал за втечнен газ на Александруполис. Този терминал за втечнен газ е с капацитет 5.5 млрд кубечески метра газ на година, желаещи са 20 компании, от които тези в ТОП 10 на газовия пазар и са заявили капацитет за 12 млрд. А ние тук искаме да направим нещо за 15 млрд. куб. метра, където не е ясно има ли желаещи. Няма нужда човек да разбира от транспорт и съхранение на нефт и газ, за да си направи извод, че нещата са доста по-различни при единия и при другия вариант.

Защо за нашето трасе няма желаещи, а за терминала има. Защото, за да дойде този газ от този терминал, да влезе и излезе от България той трябва да мине през интерконектора Гърция-България. Този интерконектор обаче няма още връзка с транзитната газопреносна система. Той е предвиден да влезе в националната газапреносна система, а „Булгартрансгаз“ трябва да я направи, но още не е. И когато нямаш връзка няма интерес и за транзит. Нашата консумация е не особено интересна – тя е в обем от 3 млрд куб. метра за година, доставяни от един играч. Няма как да се бориш с такива и затова няма интерес към това транзитно трасе.

  • А предвидения и одобрен от ЕС газов хъб „Балкан“, ако се изгради откъде ще се захранва?

Ако този един играч остане, първо Европа ще ни глоби и ще си поиска парите, които бяха дадени за предпроектното проучване. От Брюксел няма да дадат зелена светлина за каквото и да е съоръжение у нас. В случая той е „Газпромекспорт“ но с един играч на пазара няма да стане. Твърденията, че там ще постъпват количества поне от 3 източника засега са несъстоятелни. Единия източник е местен добив, който засега близко до нулата -с незначителни количества газ, добивани около Каварна. Щяхме да добиваме големи количества газ от блок „Хан Аспарух“, засега такива неща не се случват. Сондажите, прокарани досега са значително под очакванията. Към днешна дата нямаме реална перспектива за добив от Черно море, нямаме доказани запаси. Без да има доказани запаси да се включва в газовия микс местен добив звучи като „Нероден Петко“.

Оптимистичната прогноза, е че ако няма само един играч до две три години ще има значителен интерес за пренос на газ през България. В това съм убеден. Втечненият природен газ само през тази година ще получи голяма роля на пазара. И ако не толкова с количества, то с роля в ценообразуването. Като потенциал са добивите в Източното Средиземноморие, което в следващи години ще започне да има огромно влияние в южната част на Европа.

Интервюто е на Велислав Русев и е публикувано в сп. „Бизнес Клуб“


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране