28.03.2021 | 21:23
Смяната на часовото време не носи драматични влияния върху психиката ни за разлика от сезонните промени
Смяната на сезоните е нещото, което ни тормози и ни създава дискомфорт, казва Михайлина Абрашева

Психологът Михайлина Абрашева в интервю за Агенция „Фокус“ за психологичното отражение от смяната на часовото време.

Фокус: Г-жо Абрашева, от днес вече сме на лятно часово време. Как това ще ни се отрази от психологическа гледна точка, като вземем предвид, че в момента страната ни е в частичен локдаун заради нарастващия брой на заразените с коронавирусна инфекция?
Михайлина Абрашева: Процесът на адаптация при смяната на времето от зимно към лятно часово време е много индивидуален. Пренастройването на организма е наистина процес, който се възприема по различен начин. Като цяло в годините досега това, което психолозите наблюдават е, че за около седмица дискомфортът на хората и на физиологично ниво, и на психически, преминава. Не са тревожни и драматични последиците от смяната на времето. Още повече, че в нашата страна този процес продължава вече 42 години. От 1979 г. е започнала смяната на времето и това вече е навик – да очакваме съзнателно или неосъзнато смяната на времето. През лятото получаваме 1 час повече време за активност навън. Всъщност не знаем дали, ако ни отнемат това време при евентуално прекратяване на процеса, няма да ни се отрази по-неприятно и за по-дълъг период, отколкото самата адаптация към ставането 1 час по-рано. В състояние на извънредна ситуация сме. Имаме различни условия на работа и на живот. Те са по-гъвкави като работно време. На голяма част от хората не им се налага да стават рано, за да имат време да пътуват от вкъщи. Работят от дома си, могат също така да определят кога да започнат да работа. Това се отнася най-вече за професиите, които не са свързани с график и директна работа с други хора. Смятам, че в ситуацията на пандемия и с това, че хората са поставени в по-гъвкави условия на работа и почивка от една година насам, адаптирането при смяната на часа тази година, може би ще стане малко по-леко и елегантно като отражение върху психиката ни. Не можем да кажем със сигурност, защото няма изследвания по темата. Така или иначе нашата психика очаква лятото слънцето да залязва в 21.00 ч., а не в 20.00 часа, както ще бъде, ако не сменяме времето. Този един час повече светлина го очакваме с по-голямо желание и можем да си дадем едно такова логично обяснение, за да приемем по-лесно смяната на часовника сега.

Фокус: Какви са разликите в психологичното ни състояние при лятното и при зимното часово време?
Михайлина Абрашева: Първото нещо, което се обърква, е нашият биологичен часовник. Биологичен режим наричаме редуването на активност с покой и той се регулира от различни хормони, които тялото ни произвежда. Хормонът мелатонин се грижи за този биологичен часовник за преминаването на състояние от активност към покой и обратното – по-лесното заспиване, качеството на съня и адаптирането към различните сезони. Тук е хубаво да се отбележи, че смяната на времето без значение в каква посока, се случва при преходните сезони през пролетта и есента. Много е трудно да се отсее кое влияние е по-силно – дали сезонните натоварвания върху психиката, защото такива със сигурност има, или просто превъртането на часовника с един час напред или назад. Няма особена разлика при адаптирането на нормалната човешка психика в едната или в другата посока. Смяната към лятно време ни тормози с това, че заспиваме по-трудно вечер и по-трудно ставаме сутрин. Това всъщност ни натоварва като психика и като тяло. Производството на хормона мелатонин фактически се намалява и затова се получават тези процеси. Можем да го наваксаме с разнообразни дейности.

Фокус: Лятното или зимното часово време ни се отразява по-благоприятно от гледна точка на адаптация?
Михайлина Абрашева: Смяната на времената е изцяло съобразена с движенията на слънцето. Не може да се каже, че лятното часово време се отразява по-лесно, защото пък ставането по-рано е затормозяващ процес. Предполагам, че тази година ще ни е малко по-лесно, защото децата учат от вкъщи, голяма част от хората също работят от домовете си. За хората от лекарската професия например, няма да е лесна адаптацията, но и тяхната професия по принцип не е лека. Те си знаят как да наваксат дискомфорта си. Въпросът е кое време е по-подходящо за нас. В ЕС се обсъжда темата да се премахне смяната на времето, защото икономически не е ефективна. От 3 години се говори за това много активно. Даже бяха приели от 2021 г. повече да не се сменя времето.

Фокус: Според Вас трябва ли да бъде премахнато и респективно зимното или лятното часово време да остане?
Михайлина Абрашева: Това е проблемът – всъщност европейските държави не могат да се разберат кое време да се остави. Затова не сме го премахнали като явление. Нещата освен като влияние на психиката, имат и много други аспекти. Най-важното е, че този час светлина, който получаваме през лятото във втората част на деня е удобен за хората, които живеят в южната и централната част на Европа. Има райони, в които лятното часово време не е удобно. Няма как едни европейски страни да приемат лятното, а други зимното.

Фокус: Какви съвети бихте ни дали, за да се адаптираме по-лесно и съответно да сме по-продуктивни на работното си място?
Михайлина Абрашева: Бих отсяла няколко съвета, които може би ще облекчат тази една седмица, през която не се чувстваме добре заради по-ранното ставане. Например, хубаво е да не се натоварваме повече с физическа работа или със спорт. Първите дни трябва да получим една реална физическа умора, която да ни накара да си легнем и да заспим без усилие. Вечер можем да прилагаме някакви техники, които отпускат тялото, водещи до по-бърз сън – топла вана, чаша топло мляко. Хубаво е да хапваме повече ядки, хранителни добавки, които набавят хормона мелатонин. Има и нещо друго, което освен за тялото като грижа можем да направим и да се погрижим – това е сугестията. Психиката много реагира на собствените ни внушения. Затова можем предварително да не се настройваме колко ще ни е зле при смяната на часа, а да си кажем колко ще е хубаво, че ще получим един час повече светлина, когато времето е хубаво. Въпрос на мотивация е.

Фокус: За пролетния сезон е характерна и т.нар. пролетна умора. Възможна ли е появата на депресия, когато тя е в комбинация и със смяната на часовото време?
Михайлина Абрашева: За разлика от смяната на часовото време, което не носи драматични влияния върху психиката на хората, изключвам хронично болните, хората, работещи на смени и децата, смяната на сезоните влияе доста по-активно и на дълбоко ниво. Доста по-интензивни са състоянията на депресии при смяната на сезоните. Много повече хората се отдават на негативни емоции, защото природата и климатичните промени ни влияят много повече отколкото при смяната на часа. Смяната на сезоните е нещото, което ни тормози и ни създава дискомфорт. Хубаво е наистина да си дадем сметка, че сме свикнали за тези 42 години на смяната. Ако ни се даде възможност да живеем без нея, не знаем дали ще ни е по-добре всъщност. Нямаме опит в тази посока. Тук също има изграден навик. Цялата съпротива на психическо ниво идва заради промяната на навиците. Психиката не се чувства в баланс, когато има промени. Без значение дали те са в нейна полза, или не, тя не прави разграничение. Смяната на времето е минимален фактор за промяната на този навик.

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране