Вече 48 часа медийни лобисти и агенти на Банкя и хотел „Берлин“ ни облъчват с една мантра: президентът да не се яви на предсрочния парламентарен вот през 2026 година.

И упорито ни внушават: Радев не трябва да стъпва на политическия терен, тъй като „няма време да конструира собствен политически проект и е по-добре да изчака лятото или есента…“

Сякаш Радев е някаква случайна особа, появила се вчера, без биография, без обществен капитал, без натрупано доверие и без ясно разпознаваема позиция в последните години. Това внушение е не просто несъстоятелно, то е паническо.

Истината е точно обратната: Радев няма нужда да конструира проект в смисъла, в който Пеевски и неговите политически франчайзи разбират думата.

Той вече е политически фактор. Проектът му не е в учредителен конгрес, а в натрупаното обществено усещане, че държавата може да има и друг център на легитимност, различен от задкулисието, корпоративните медии и партийните търговци на власт. Когато пеевските рупори тръбят, че „няма време“, всъщност те ни казват, че няма време за тях.

Няма време да бъде неутрализиран Радев. Няма време да бъде омаломощен с компромати, преговори, сделки и зависимости. Няма време да бъде превърнат в част от блатото. И нека го кажем ясно: страхът им не е от това, че Радев ще загуби, а че може да спечели.

Тази мантра не е съвет към Радев. Тя е заклинание за самосъхранение. Последен опит да бъде държан далеч от терена, защото на този терен те знаят как се играе само когато са сами. Затова шумът им е толкова оглушителен – защото знаят, че ако той стъпи на терена, играта вече няма да е по техните правила.

Велизар Енчев