Posts Tagged ‘георги димов’

ДАНС и МВР разследват дясната ръка на Румен Спецов за корупция и рекет

Posted on: септември 18th, 2022 by МИГ No Comments

Зам.-шефът на НАП Георги Димов и назначени от него служители от Главна дирекция „Фискален контрол“ са обект на разследване от страна на ДАНС, МВР и прокуратурата заради десетки подадени сигнали за корупция и рекет в особено големи размери, научи сензационната новина „Уикенд“.

Информацията за стартиралото разследване срещу Димов, доскорошна дясна ръка на уволнения от служебното правителство директор на НАП Румен Спецов, беше потвърдена както от полицейски източник, така и от служители в приходната агенция. Според информаторите ни, срещу Георги Димов има подадени над 10 сигнала в прокуратурата, в ДАНС и в МВР, че стои зад стройна схема за рекет, свързана с неправомерно възстановяване на ДДС на кухи фирми. Само от началото на 2022 г. Георги Димов е разписал връщането на ДДС на фирми със съмнителна дейност и документация в размер на 2,2 милиарда лева. Засега остава загадка каква част от тези средства са възстановени поради некомпетентност. Има обаче данни, че немалка част от възстановеното неправомерно ДДС е вследствие на корупционна схема, в която участват Георги Димов и поне трима служители от „Фискален контрол“.

„Сред жалващите се от корупционните действия на върха в НАП са и няколко крупни български бизнесмени с интереси в петролния бизнес, земеделието и химическата индустрия. Те твърдят, че са станали обект на рекет от страна на Георги Димов – изпращал им емисари, които предлагали да прибират 50% от възстановеното ДДС чрез създаването на нови фирми-двойници и бушоии“, разкрива служител в приходната агенция.
Според думите му, срещу заместник-директорът на НАП има дадени писмени показания в ДАНС от двама доскорошни служители от приходната агенция, които описват с подробности корупционните схеми.
Повечето сигнали за корупция и рекет срещу Димов са подадени още преди няколко месеца, но разследващите действия в МВР и в ДАНС са стартирали едва преди 2 седмици след като служебното правителство на Румен Радев поде открита война срещу предишните управляващи от „Продължаваме промяната“.

Според полицейски източник на „Уикенд“, сигналите за корупция в НАП по отношение на неправомерното възстановяване на ДДС на кухи фирми съдържат конкретни имена, данни и факти, а скорошна проверка, извършена от ДАНС, установила, че те са достоверни. Неофициално се твърди, че службите дори подготвяли шумното задържане на Георги Димов и висши чиновници от „Фискален контрол“. Спрямо някои от замесените в корупционните схеми служители дори били приложени специални разузнавателни средства, като било обсъждано задържането на единия от тях с белязани 200 000 лв. от аграрен бизнесмен.

В последния момент обаче бил даден отбой на секретната операция поради съмнения за теч на информацията към разследваните. „Георги Димов спешно излезе в болничен, както и всички разследвани с него. Групата изхвърли и мобилните телефони с приложения, чрез които комуникираше помежду си“, твърди запознат с разследването.

По всяка вероятност Георги Димов ще бъде дисциплинарно уволнен от прекия си началник Борис Михайлов. Новия шеф на НАП беше назначен от Министерски съвет на мястото на уволнения Румен Спецов още на 5 август т.г., като това беше сред първите рокади, извършени от служебния кабинет на Гълъб Донев.
И макар Борис Михайлов да е информиран за грандиозния корупционен и рекетьорски скандал в НАП, той държал лично да уволни Георги Димов, но да не допусне показното му задържане в приходната агенция.

Според изразено мнение на Михайлов пред служебния премиер Гълъб Донев, съществувало риск от демобилизация в НАП при показни арести на Георги Димов и ръководни служители от „Фискален контрол“.
Заместник-директорът в НАП Георги Димов встъпи в длъжност през пролетта на 2021 г., малко след като културистът Румен Спецов изненадващо се озова на директорския пост в приходната агенция. Около Спецов също избухна скандал за данъчна нередност – че в миналото е продал своя фирма със задължения към бюджета на малоимотно лице. Иначе Георги Димов е дългогодишен служител на териториалната дирекция на НАП в София, където заемаше и длъжността началник на сектор „Ревизии“. В приходната агенция твърдят, че Георги Димов на практика е ръководил оперативно цялата дейност на НАП, тъй като имал много повече познания в работата от фаворита на Асен Василев.

След уволнението на Румен Спецов обаче Георги Димов запази поста си и това породи мълва, че дясната ръка на бившия началник е договорил оставането си с приближения до Румен Радев Николай Копринков. Стартиралото мащабно разследване в ДАНС и в МВР срещу Димов обаче опровергава този слух.

Георги Димов: С изказването на турския посланик се прави опит за промяна и моделиране на нашия цивилизационен код

Posted on: май 13th, 2019 by МИГ No Comments

На 11 май, деня, в който почетохме паметта на светите братя Кирил и Методий в Кърджали турският посланик Хасан Улсой заяви, че разчита на българските власти за по-ефективно изучаване на турски език в училищата. Посланикът обяви готовността на Турция да съдейства в тази посока. Според него колкото повече нараства броят на българите, които освен български владеят и добър устен и писмен турски език, толкова повече ще се увеличат турските инвестиции в страната ни. Министър-председателят Бойко Борисов коментира, че ще поиска веднага турският посланик да изясни думите си за изучаването на турски език в българските училища, за да няма спекулации. По думите му не е работа на посланика да дава съвети за изучаване на езика. По разпореждане на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева посланикът на Турция ще бъде извикан във външното ни министерство днес. От Министерството на външните работи обявиха, че думите на посланика за изучаване на турски език в България звучат смущаващо, тъй като правителството никога не е възпрепятствало свободното чуждоезиково обучение у нас. От посолството на Турция в София пък обясниха, че изопачаването на частта от изказването на посланик Хасан Улсой за владеенето на турски език и последвалият отзвук са причина за разочарование. Темата коментираме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин.

Водещ: Г-н Димов, вие как приехте думите на турския посланик Хасан Улсой за ефективно и задължително изучаване на турски език у нас?
Георги Димов: Аз ще допълня вашия анонс с позицията на външното ни министерство, че подобно изявление от страна на посланик на съседна и партньорска по линия на НАТО държава, каквато все още е Турция, и ние се надяваме тя все пак да остане такава, категорично не съответства на очакванията на София. А именно по отношение на начина, чрез който следва да се градят и развиват нашите отношения. И искам още един път категорично да подчертая, че ние сме работили и ще продължим да се стремим към добросъседство, а ако е възможно и за изграждане на здрава основа за приятелски отношения. Това е едното, а другото са думите на Негово превъзходителство, които драстично се разминават с виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения от 1961 г. И аз само ще фиксирам член 3-ти, в който се посочват функциите на дипломатическото представителство и преди всичко на неговия шеф. И там са изброени: представителна, защитна, водене на преговори и т.н. Но най-важната от тях е насърчаване на приятелските отношения. И дори ако има някакви противоречия, разминавания, търкания, случват се такива неща, именно той е лицето, което е призовано да работи за тяхното взаимноизгодно изглаждане, уреждане и т.н.
Водещ: Какво цели Турция с подобен тон на дипломацията обаче, какъвто очевидно не се понрави на нас българите, на нашите политици?
Георги Димов: Точно така. Вие казахте за изявленията на нашия премиер, също така политици наши се изказаха, много правилно. И затова нека да кажем всъщност за какво става дума и, разбира се, и с това и да опровергаем поредните опити за усукване от страна на турското посолство в София, че пак нещо не бил разбран. Както не беше разбрано изявлението и на турския външен министър.
Водещ: Мевлют Чавушоглу, да.
Георги Димов: Именно. И то беше точно преди месец и половина. И по този повод турският посланик Негово превъзходителство Хасан Улсой също беше викан в нашето външно министерство. Спомняте си, нали?
Водещ: Да.
Георги Димов: Така. Но ето вижте за какво става дума, какво се има предвид и какво иска той да ни каже. Цитатът е, че Анкара има желание за по-ефективно изучаване на турски език. Тоест, това изучаване да стане задължително. Тоест, насила, понеже не се търси, не се котира турският език, не е на мода. Съжалявам, но е факт. Примерно като английски, немски, френски, даже ако искате китайски, японски, не знам, руски, иврит и т.н. Тоест с това се прави опит за промяна и за моделиране на нашия цивилизационен код. Насила, под диктат. И, разбира се, под контрола на една външна сила.
Водещ: И получаваме този призив на 11 май, деня, в който отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий. А след Освобождението, да припомним на нашите слушатели, в 1878 г. това е един от първите официални празници на възродената ни държава.
Георги Димов: Точно така. С което ние с право сме се гордеели през годините и ще продължим да го правим. Също така нека да кажем, че това нещо се прави с очевидната провокация да се внушава и за съжаление у нас има и среди, които се поддават на тези внушения, че в България живеят турци. Аз много се извинявам, в България живеят, разбира се, те са български граждани, но само българи. Турците са в Турция. И по този повод се спекулира с т.нар. рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства. Вярно е, че тя е ратифицирана от нашето Народно събрание през февруари 1999 г., а пък преди това отново през февруари, но 1997 г. има едно тълкувателно решение на нашия Конституционен съд. И нека първо да уточним, че тази конвенция тя не е общоевропейска.

Понеже не е подписана от всички държави, включително Франция, Белгия, нашите съседи Гърция, включително и Турция. Също така тази рамкова конвенция тя въобще не съдържа дефиниция за малцинство. И още повече за национално малцинство. А пък в нашето, българското право законно валидно определение за национално малцинство просто няма. Няма такова животно. Българският закон, включително и по линия на подписаната от нас рамкова конвенция за малцинствата, просто не дефинира понятие „национално малцинство“, няма такава правна фигура. И всъщност решението на нашия Конституционен съд с него просто се прави една констатация, че и в България, и в международното право липсва юридически задължително обвързващо дефиниране на термина „национално малцинство“ и всъщност това означава, че подобно позоваване на национални малцинства може да се стане, каквато е позицията на Франция, в държави, в които има такива. Но в България просто няма и никога не е имало. И също така искам да направя една препратка към Лозанския мирен договор от юли 1923 г., който касае повече отношенията на Турция с чужди държави, преди всичко Гърция и нас също ни касаят по линия да кажем на демаркацията на държавната граница. Но в Лозанския мирен договор е фиксирано, че на територията на Западна Тракия в Гърция живее мюсюлманско малцинство. Това го има. И сега желанието на днешна Анкара е да се промени Лозанският договор и от мюсюлманско да бъде определено като турско малцинство. Но това е по отношение на Гърция, ние въобще за означаване на малцинства въобще не може да става дума.
Водещ: Можем ли кратко да дадем отговор на въпроса какво цели Турция с подобен тон на дипломацията? Вашият кратък отговор какъв е?
Георги Димов: Турция в момента се намира в една изключително трудна ситуация, понеже досега тя беше известна като държавата, в която все още в условията на 21-и век има почва за извършване или опити на военни преврати, на опити за военни преврати. А пък сега се прочу по цял свят с това, че касира изборите.
Водещ: Преди това обаче ще си поговорим и за касирането на изборите. Вярвате ли, че подобни изказвания имат за цел да удовлетворят единствено и само нуждите на бизнеса?
Георги Димов: Не, съвсем очевидно е. Това е очевидна провокация. Търсят се такива провокации, за да може на тези проблеми, които са вътре в страната, да се търси международен отзвук.
Водещ: Президентът Радев се изказа, че всеки опит за намеса отвън в българската образователна система и семейство трябва да бъде пресичан, включително и безкомпромисно. Какви трябва да бъдат нашите действия, ако тук действително говорим за намеса във вътрешните работи на страната ни?
Георги Димов: Спор по това нещо няма и не може да има. Много е прав нашият президент. Това се случва за трети път. Казах преди месец и половина за привикването. Преди две години по време на нашите избори имаше един друг турски министър, който даваше указания за кого да се гласува, за коя партия. Ясно е коя е, нали? Която сега в момента е в политическото небитие. И ето го трети пореден опит. Това още един път трябва да ни бъде като една сигнална лампа наистина да вземем решителни действия, защото ако не го направим, много жалко за нас.
Водещ: Какви трябва да бъдат тези действия според вас?
Георги Димов: Първото, което се направи е извикването на посланика да даде обяснения. Това между другото става за втори път в рамките на месец и половина. Самото това, аз ще го кажа малко дипломатично, но в дипломацията се използват такива прийоми – идва да подскаже и да покаже, че този посланик вече не е желан у нас. Аз не казвам, че трябва да бъде изгонен. Може и дотам да се стигне. Но самият този факт и тези изявления идват да покажат, че не е желан така, както не е желан в момента и турският външен министър, и надали той скоро ще дойде у нас, и надали скоро пък наш външен министър ще отиде там. Това също трябва да се знае от нашата общественост. Следващото, което е, ние сега в момента сме в една предизборна обстановка, това е обяснимо, но ние си имаме едно голямо семейство. И аз се надявам, че нашите бъдещи евродепутати няма да изоставят тази тема, защото всъщност ние в ЕС сме една държава. Зад нас стоят, членството в НАТО – това е ясно, зад нас стоят 500 милиона приятели.
Водещ: И в контекста на това, което казвате, сега ще ви препратя към едно изказване на Ердоган преди няколко дни, че ЕС се нуждае повече от Турция, отколкото Турция от Евросъюза.
Георги Димов: Това е поредната провокация, подобна на нашата. Без Западът – най-общо казано, ЕС, САЩ и така нататък, Турция – икономически загива. Експортната ориентираност и зависимост на Турция в износа е страшно голяма към западните страни. Примерно износът към Германия, тя е на първо място – с 10 %. След това за САЩ и Великобритания – там са 6 %. Италия 5 %, а Франция и Испания – по 4 %. Тоест близо над една трета износът на Турция е ориентиран към западните страни и САЩ. Просто без това нещо няма как самата държава да просъществува и неслучайно се разчита преди всичко на този износ и за вноса на технологии и стоки, които Турция не може да произведе сама. Примерно, ако може, нека Анкара да си произвежда „Мерцедес“. Ако желае, да иде да ги купи от Русия, от Иран, от Китай, ако иска. Но няма да може да ги направи. Така че за това става въпрос. И освен това тази зависимост е твърде голяма и поради страшното задлъжняване на страната. Има външни дългове близо 500 милиарда щатски долара, които трябва да се връщат и парите, за които трябва да дойдат от износ. Те нещата са много тясно свързани. И точно затова е това озлобление, което в момента става, понеже за изборите, ние започнахме, казахме две думи, това касиране на изборите – то никак не е случайно. Понеже опозицията успя да спечели пет от шестте супер градове – най-големите градове в Турция: Анкара, Истанбул, Измир, където живее половината от населението и в които градове се намират центровете, от които се ръководи 70 % от икономиката на страната.
Водещ: Касирането на изборите в Турция според вас ще донесе ли на Ердоган желания резултат?
Георги Димов: Това, което той желае, аз предполагам, че ще се случи, защото ако още един път загуби, аз просто не си го представям как може да си го позволи.
Водещ: Какви очаквате да бъдат последиците от решението на Върховната избирателна комисия в Турция в политически и икономически аспект, предвид и критиките на ЕС, които получи Турция?
Георги Димов: Критиките – те са съвсем ясни, те са точни. Всъщност това просто противоречи на самата идея за демократичен избирателен процес да се касират изборите. И също така за западните разбирания и ценности това е неразбираемо и непонятно. Пък самата Висша избирателна комисия очевидно, че тя е подложена на политически натиск и самото основание за касиране на изборите, само да напомня, че това беше една цяла каскада от жалби и оспорване на резултатите от управляващата партия, за Истанбул конкретно говоря. Там имаше няколко пъти повторно преброяване на отделни секции, също така повторно броене на недействителни и невалидни бюлетини. Също така на два пъти имаше искане, все пак Комисията го отхвърли, но то наистина е страшно непонятно: лица, които са гласоподаватели, които са гласували, които са уволнени по време на извънредното положение с президентски укази, но те не са съдени, те не са с ограничени права, да не могат да гласуват и поради това да се касират изборите. И всъщност основанието, което в понеделник, точно преди седмицата бе решението на Комисията, е, че в секционните избирателни комисии 43 председатели или членове на тези комисии всъщност не са били държавни служители, каквото е изискването на закона. Те са да кажем учители, свободни професии и така нататък, но въпросът е, че тези комисии се назначават от управляващите. Правителството прави изборите. Тоест аз не бих изключил, че това умишлено е било допуснато, за да има евентуално основание да се извърши това касиране на изборите.
Водещ: Г-н Димов, финални думи, защото напреднахме много във времето.
Георги Димов: Финалните ми думи са, че подобни скандали, както с турския посланик и касирането на изборите показват, че Турция в момента се намира в една много сложна ситуация и ние трябва да бъдем изключително внимателни. Пак казвам – добросъседство, но твърдо да отстояваме нашите интереси и категорично да не допускаме никаква намеса в нашите вътрешни работи, с което се застрашава и нашата национална сигурност. Трябва твърдо да си отстояваме позициите – приятелски, но твърдо.

Димов: Турският премиер ни разграничи от Европа, сложи ни в друг кюп

Posted on: юни 14th, 2017 by МИГ No Comments

Турският премиер ни разграничи от Европа. Ние сме подкрепили Ердоган за разлика от Европа. Ние сме в друг кюп от Европа. Това заяви бившият ни консул в Одрин Георги Димов, коментирайки посещението на премиера Бойко Борисов в Турция.

Що се отнася до визите – към Турция има 5 условя. Не е изпълнено едно – регулацията на антитерористичното законодателство, кето бе усложнена заради кризата. След като не се изпълняват условията не виждам как ще стане това с визите. И тези условия не важат само за Анкара.

Премиерът Борисов  останал опитимист, защото чул оптимистични неща и щял да оптимизира отношенията нии. Не мога да си обясня какво значи това, посочи Димов. Георги Димов коментира и „личните причини“, поради което посланик Сюлейман Гьокче не присъства на разговорите в Истанбул. Трябва да се знае, че този „лов на вещици“ на Анкара обхваща все повече дипломати в чужбина, включително и турският военен аташе у нас. Заподозрян е като гюленист. И посланикът трябва да дава обяснения, обясни той.

По думите му прави се едно жонглиране с терминологии, включително с реадмисията. Ние загърбихме приципи, заради които се намира и в ЕС и в НАТО, връщайки на Турция хора, които са потърсили убежище у нас. Не е работа на Турция да дава акъл на нашия премиер, защото ние сме в коалиционно правителство, заяви Георги Димов по повод на това, че турският премиер е благодарил на Борисов, че усмирява националистите.

Гаранция не може да има, че Турция няма да пусне тези 3 млн. бежанци, каза още бившият консул. Те няма масово да бъдат пуснати. Това ще бъде коз в ръцете на Анкара. Всичко се върти около парите и тези бежанци. Възможно е Брюксел да направи отстъпк за средствата за бежанците, допълни той.

Истинският замисъл на Ердоган е неговата партия да остане вечно на власт

Posted on: април 8th, 2017 by МИГ No Comments

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Малко повече от седмица остава до референдума в Турция, на който страната трябва да реши дали да стане президентска република. По какъв път поема Турция, ако приеме или съответно отхвърли това решение. Това ще дискутираме с Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Господин Димов, това, което казват критиците на допитването, най-общо казано е, че ако то получи подкрепата властта на настоящия президент Реджеп Тайип Ердогна става еднолична. Нека обаче обясним какво на практика би означавало еднолична власт на Реджеп Ердоган?
Георги Димов: Точно така, затова ви предлагам да започнем с някои подробности и разяснения за същността на конституционните промени. Подложени са на одобрение корекции в общо 18 членове на основния закон. По-важните от тях: броят на депутатите се увеличава от 550 на 600 и при население на Турция към края на 2017 година от 80 милиона, това означава по 1 депутат на около 130-135 хиляди души, а при общ брои избиратели към днешна дата от над 58 милиона средно на един депутат се падат над 90 хиляди души с право на глас. Да уточним също така, че избирателите вътре в Турция са над 55 милиона, а останалите близо 3 милиона зад граница – половината от тях са в Германия. Минималната възраст на народните представители се предлага да се намали от 25 на 18 години. Звучи доста революционно, но на практика означава приемане на свежа кръв в Меджлиса и то точно от поколението, израснало в условията на управлението на Ердоган от 2002 година насам. Означава също така възможност на управляващата класа по-бързо да се възпроизведе и да се бетонира във властта със своите деца и внуци. Те повече няма чакат да навършат 25-годишна възраст. Следващата промяна е парламентарните и президентските избори да се провеждат веднъж на 5 години и то в един и същи ден. Това означава безспорно мотивиране и обединение на енергията на електората и мултиплициране на кампаниите за двата вида избори, нещо като 2 в 1. Също така веднъж избран президентът няма да преустановява връзките си с неговата партия и трябва да бъде единствено турски гражданин, а не както е досега, турски гражданин по рождение. Всъщност тук има две изключително съществени показателни поправки. Първата безспорно е със световен принос, следващите турски президенти няма да преустановяват или да замразяват членството си в издигналата кандидатурата им политическа формация, даже ще запазят лидерските си позиции в нея. Има един смущаващ момент, примерно, ако управляващата до вчера партия не спечели парламентарните избори и изпадне в опозиция, тогава какво прави избраният президент, който е и неин лидер. Това е и питанката, всъщност ето от тук прозира истинският замисъл – партията на Ердоган да остане вечно на власт, постоянно да печели изборите, за да няма никакви подобни недоразумения и проблеми.
Водещ: Господин Димов, искам да насоча вниманието ви към предложената промяна в чл.9, който предлага нова процедура, която на практика ще направи отстраняването на президента почти невъзможно, тъй като се изискват 3/5 от парламента за създаване на комисия, тя пък трябва да задвижи процеса, всъщност колко опасен може да бъде този член, освен бетонирането на партията и на самия президент?
Георги Димов: Да, всъщност тук мога да ви дам два вида отговор на този въпрос. Точно тази промяна всъщност визира това предсрочно прекратяване на правомощията, така наречения импийчмънт. Новото е, че вече двустранно се дават тези правомощия, едновременно и на Меджлиса, и на президента. Понеже очевидно властите са слети в едно и имаме една партия, един парламент, един президент, едно правителство и всъщност говорим за правителството на Ердоган, неговият първи вицепрезидент ще бъде и министър-председател, а отношенията между тях – нещо като султан и везир. Вторият отговор, аз започнах да говоря и за това, за тази втора поправка в Конституцията, която предвижда президентите да не бъдат задължително турски граждани по рождение, а само турски граждани и според мен вероятно се има нещо доста сериозно в предвид и предстои да видим. На прима виста прозират геополитически предизвикателства, както и самият етнически произход на Ердоган, той по майчина линия е лаз, представител на ислямизираната в по-голямата си част етническа група на грузинците в Турция, известни като лази. Също така аз искам да обърна внимание на една много важна промяна – на президента се дава право еднолично да въвежда извънредно положение, каквото в момента продължава да съществува в Турция, ще продължи до 17 април и самият референдум ще се случи в условията на извънредно положение. Срокът за одобряване на това негово решение в Меджлиса вече се удължава от 1 на 3 месеца, а в мотивите и инструментариумът на самото извънредно положение се добавя и обявяване на мобилизация и това е от особено значение за съседните на Турция държави и няма как да не го отчитаме и ние. Тази възможна мобилизация по нашите граници може да се появи изневиделица и да бъде решена еднолично. Апотеоз на всички промени е закованият избирателен хоризонт. Следващите президентски и парламентарни избори в Турция ще се проведат едновременно на 3 ноември 2019 година. Това е датата, на която Ердоган идва еднолично на власт през 2002 година. За да има възможност след 3 ноември 2019 година за нови два последователни президентски мандата, за да остане на власт чак до 2029 година. Тогава ще стане на 75 и ще е управлявал еднолично точно в продължение на 27 години.
Водещ: Не звучи оптимистично тази картина, която очертавате. Нека да ви върна към един друг наш разговор, в който казахте, че победата на президента на Турция Ердоган не е категорична и не се сигурна на този референдум. С днешна дата можем ли да кажем, че все още има колебания и съмнения, че той може да получи подкрепата за тези промени и любопитното тук, какво би се случило, ако референдумът не мине?
Георги Димов: Трудно е, наистина все още е трудно да се прогнозира какво ще излезе от избирателните урни в Турция на 16 април. Нека да си го кажем откровено, че при сегашното извънредно положение и страхова психоза едва ли сондажите на общественото мнение могат да бъдат меродавни и затова според мен са по-разумни паралелни оценки и изводи, в стил на дуовариантност, ако мине референдумът, както и в случай, че Ердоган се препъне. При успешен референдум промените и разсъжденията, които направихме преди малко са валидни в пълна сила, плюс окончателна разправа с всички инакомислещи и несъгласни с Ердоган.
Водещ: Което и сега се случва.
Георги Димов: Точно така, те и без това още отсега те са наричани терористи, предатели, чужди слуги, срам и позор за турската нация и т.н. Във външен план може да се очакват, всъщност и Ердоган вече открито ги лансира, две паралелни линии на поведение – замразяване на политическия и административен диалог с Европа, при запазване обаче на икономическите отношения с Европейския съюз (ЕС) и всъщност това означава на практика Анкара да продължи да разчита на икономическата и търговската си обвързаност от Брюксел, но да измести политическите акценти и усилия в друга плоскост реално тя го прави вече и то все по-открито и нагло. Видяхме го на нашите избори и на изборите в Нидерландия, а именно да организира свои политически формирования, турско-мюсюлмански, които да бъдат нейното оръжие, нейната пета колона в Европа, които и на базата на двойното гражданство умишлено да стопират интеграцията на нейните диаспори, за да ги мотивират и подстрекават към алтернативно поведение, завоалирано с някакви такива „крокодилски сълзи“ за опазване на тяхната идентичност, равнопоставеност, еквивалентност и т.н. Ще дам един конкретен пример, той е много показателен, абревиатурата на вкаралата трима депутати в нидерландския парламент, турска партия ДЕНК означава на турски език точно това – равнопоставен, еквивалентен, съпоставим, съотносим. Тоест турските политически формации в Европа вече искат равно третиране, но именно като различни, а не опити за интегриране, друго яче казано – те акцентират на другостта, а не на еднаквостта и то не само като философски поглед, а като житейски и поведенчески алгоритъм. При неуспешен референдум, което не е напълно невъзможно, независимо от ненадеждната ни в момента социологическа информация, опциите пред Турция също са две. Във вътрешен план – нови удължавания на извънредното положение с по 3 месеца и продължаващо преследване на противници на Ердоган. Не само на т.нар. „гюленисти”, но и още по-настървено на гласувалите с „Не”. Под всякаква форма – и като лов на вещици, и като търсене на врага с партиен билет, и като разцвет на доносничеството, и под формата на тотална и брутална полицейщина и параноя. А като реален резултат от всичко това – все по-голяма разделение и противопоставяне на турското общество. Допълнителни и все по-силни доводи за прогонване зад граница на несъгласните с Ердоган. Не само на кюрдите, а и на светски ориентираните среди, на прозападно настроения дребен, среден и едър бизнес, на интелигенцията в широкия и в прекия смисъл на думата, на останалите рехави НПО и защитници на човешките права. Във външен план – още по-агресивна риторика и безогледни практически действия. За брутална намеса във вършените ни работи. Виждаме го и у нас, и в Германия, и в Нидерландия, и в други страни от ЕС – наши приятели и партньори. Дано разюзданото поведение на Турция да не прерасне в нещо по-опасно; във физическа разправа. Нали Ердоган вече ни предупреди, че няма да можем да се разхождаме спокойно по улиците на Европа. По нашите улици, не по неговите. Предстои ни да видим какво точно е имал предвид. Това ще зависи и от резултатите от референдума. Съжалявам – не звучи оптимистично, но по-добре да си кажем истината в очите.
Водещ: У нас имаше призиви от една от политическите партии да се приеме специална декларация от страна на българските политически сили за референдума, даже въпросното изявление на партията завършва с „Бог да ни е на помощ“. Трябва ли България да вземе отношение за референдума в съседна Турция или напротив – нашите политици трябва да се пазят от това?
Георги Димов: Вижте, аз не мога да препоръчам да се дистанцираме, защото става въпрос все пак за наша съседна държава и нека наистина да не се изненадваме, че лидерите на турско-мюсюлманските партии в Европа, те вече станаха 11, повтарят като папагали всички тези на Ердоган и цитират неговите думи, буквално наизуст. Всъщност ние ги чухме от устата на лидер, на подкрепяна от Анкара и провалила се на нашите избори, турска етническа партия. Той ни нарече фашисти и обяви държавата ни за фашистка. Щом е така прав му път, да ходи при Ердоган, за да му приглася във фашистката реторика към целия ЕС, част от който сме и ние и да научи от първоизточника новата версия за турския президент за Европа, като цитирам „загниващ континент“, „център на подтисничество, насилие и нацизъм“. Така че, категорично ние трябва да вземем отношение и трябва да вземем правилното отношение. Това е общата консолидирана позиция на всички приятели и партньори в ЕС.