Турският състезател по стрелба Юсуф Дикеч стана хит в социалните мрежи с небрежния си външен вид и желязно спокойствие, с които спечели сребърен медал на Олимпийски игри в Париж.
Дикеч се класира на второ място в отборното състезание в смесената дисциплина 10 м въздушен пистолет с партньорката си Севал Тархан.
Турският състезател се отличаваше с това, че не използва високотехнологично оборудване, с което се състезаваха всички останали в тази дисциплина.
Той беше с обикновена жълта тапа за уши и обикновени очила и стреля с една ръка в джоба на панталона.
Със сребърния медалист от Олимпийските игри в Париж Юсуф Дикеч разговаря Виктория Петрова:
– Спокойно и сякаш „на уж“. Побъркахте мнозина с представянето си на Олимпийските игри. Какво обаче стои зад това?
– Макар и да изглежда, че стоя спокойно, там вътре в мене се развихряха бури. Бях много развълнуван, имаше голямо напрежение. Но това, че изглеждам спокоен се дължи на факта, че се занимавам с този спорт от години. Близо 24 години. Това са ми 5-ите Олимпийски игри. И заедно с всяко участие в предишни състезания се научавам да потискам притеснението.
– Едно от впечатляващите неща беше освен аурата Ви, стойката Ви на стрелец с ръка в джоба. Медал с ръка в джоба, защо?
– Да, държа ръката си в джоба. Не беше обичайно поведение за това състезание. И в социалните медии някои приятели коментираха, че ръката ми е в джоба. Така беше и преди 11, 12 години когато станах първи. На световното също бях в същата стойка. В тази позиция съм, откакто съм започнал да стрелям. Причината е, че така тялото ми е по стабилно. За да запазя равновесие, затова така го правя.
– Много се изписа за Вас. От семейното Ви положение, до това, че си искате кучето. Имате ли куче въобще, каква е истината?
– За съжаление тези коментари са фалшиви. Нямам куче, няма и такава тема. Аз имам само една котка и затова другите неща, които са изписани са фалшиви или от фалшиви профили, открити на мое име.
– А как избрахте стрелбата?
– Защо избрах стрелбата? Аз първо се занимавах с борба 6 години, но поради причини, които не зависеха от мен, се наложи да оставя борбата. Да се занимавам със стрелба е изцяло случайно нещо, после разбрах че имам талант, но даже понякога и талантът не върши работа. Много усилено работих и след 2 години станах шампион на Турция. След като станах шампион разбрах, че ако се постарая повече и работя повече, мога да стана по успешен и продължих по този път.
– Доволен ли сте от представянето си на Олимпийските игри?
– Да, това, както казах, са 5-ите ми Олимпийски игри, също така за Турция е първият медал в този спорт. Много съм щастлив, че аз можах да спечеля този първи медал за страната ми. По принцип се бяхме подготвили много добре. Тръгнахме с идеята, че ще вземем златния медал.
Миналата година, когато се проведе световния шампионат, бях на второ място. Тази година на световната купа в Бразилия бях на първо място, а преди два месеца в Германия взех първото място… Като цяло бяхме се подготвили много добре. Целта ни беше златния медал, дори успяхме да стигнем до финалите с рекорд, но да кажем че имахме не толкова добър късмет и затова изпуснахме златния медал.
– Къде Ви беше по-лесно в индивидуалната стрелба или в микс?
– В микса ми беше по лесно. В индивидуалната стрелба изпуснах финала с една точка, а и бях по-развълнуван, а в микса бях по-спокоен, самоконтролът беше по-добър и така постигнахме целта си.
– Хората, които са вещи във Вашия спорт, коментират, че разчитате единствено на собствените си очила и тапи за уши. Това прави впечатление, особено на фона на добре оборудваните стрелци, които изглеждат като киборги.
– Аз по принцип, когато стрелям, съм с две отворени очи. Не че ние нямаме нужното оборудване, с което другите участваха на Олимпийските игри. Просто аз не искам да ги използвам. Слушалки или специални очила не използвам. Имам си само моите очила, които са с диоптър.
– Каква е следващата Ви цел?
– Следващата ни цел е 2028 г. – Олимпийските игри в Лос Анджелис, живот и здраве там ще вземем златния медал и ще сложа точка на този спорт.
– А мислил ли сте какво ще правите, след като приключите със стрелбата?
– Живи и здрави, по волята на Господ, ще предам знанието и опита, който имам на хората, които искат да се занимават с този спорт. После ще живея по-спокоен, пенсионерски живот, така да се каже.
– А как възприемате реакцията на хората след участието Ви?
– Коментарите по цял свят са много позитивни и това ни кара да се чувстваме много щастливи. Аз възприемам тази реакция в духа на Олимпийските игри – няма допинг, не използвам излишни подръчни средства като очила и допълнителни уреди. Това е състезание, в което показваш и хората са оценили таланта на състезателя. Хората видяха естественост, чистотата, яснотата. Мисля, че това е причината да го приемат така моето участие.
– Имате ли си любимо меме, колаж?
– Всички са много хубави, но едното ми направи много голямо впечатление и ми хареса, беше с надпис „Тука разбрахме, че среброто е по ценно от златото“.
– А какъв човек сте в живота?
– Главно съм спокоен и позитивен човек, обичам да споделям с приятели, в разговори изслушвам проблемите на хората.
– Как разбирате и използвате ли израза „на всяка цена“?
– Както казах този успех е в следствие на 24 години, а не след първата, втората, третата, четвъртата, а чак на петите Олимпийски игри. Хората трябва да убедят първо себе си, че ще спечелят и след като го направят това. Трябва да работят усилено и резултатът идва.
– Ако на Олимпийските игри изглежда, че все едно си почивате, когато си почивате какво правите?
– Аз съм спокойна личност, макар и там да изглеждам, че съм спокоен, вътре в моя свят бях развълнуван.
– А имате ли рецепта за това как да се овладее човек?
– Няма рецепта, след 24 години усилия човек се научава как да се самоконтролира. Това е опитът от спорта.
– Имате ли съвет към младите спортисти?
– Младите, малко… така непременно искат да стигнат до резултата. Аз съм конкретен пример, че съм дал 24 години на този спорт, станах на 51 г. и сега спечелих медал, на петата тата си олимпиада. Младите трябва да вярват в себе си си и да работят усилено.
Download video
