20 години по-късно България отново има олимпийски шампион по вдигане на тежести. Карлос Насар унищожи всичките си конкуренти в кат. 89 кг с величествени опити и грабна златния медал с два нови световни рекорда – в изтласкването и двубоя. Той стана пръвият щангист в тази категория, преминал границата от 400 кг с 404 (180 и 224.

Карлос, който е роден в Париж само 3 месеца и половина преди Милен Добрев да стане последния ни златен олимпийски медалист в щангите (кат. 94 кг в Атина`04), показа изключителна стабилност. Той стартира със 173 кг, премина без проблем на 177, а в последния опит изхвърли 180 кг, с което постави олимпийски рекорд, изравнявайки стандарта, поставен от световната федерация IWF.

Равностоен му бе единствено световният рекордьор в изхвърлянето (182 кг) Йейсон Лопес (Кол), който също завърши със 180 кг (понеже ги постигна втори, рекордьор е българинът), а с 5 кг по-малко молдовецът Марин Робу остана на трета позиция. Същевременно световният шампион за 2023 г. Мир Мостафа Джавади (Иран) приключи със само 168 кг, а най-сериозният европейски конкурент на Насар – двукратният еврошампион и бронзов медалист от Токио 2020 Антонино Пицолато направи само един успешен опит – на 172 кг.

В изтласкването конкурентите на Карлос се бореха единствено за разпределението на сребърния и бронзовия медали, след като българинът още с първия си опит от 213 кг подобри с 3 кг олимпийския рекорд. А когато всички под него приключиха битката той излезе за 224 кг – с 1 повече от досегашния му световен рекорд, което означаваше и двубой от 404 кг – с 8 повече от другото постижение, което пак той държеше. И след като покори и тази тежест, влезе в историята…

Топ 3 допълниха Йейсон Лопес с 390 (180 и 210) и Антонино Пицолато с 384 (172 и 212).

“Големите очаквания наистина тежат на всеки човек и сега определено ми олекна, че мина това състезание и успях да си застана зад думите. Както виждате – казвам, правя това, което казвам и се прибирам с гордо вдигната глава. Ние трябва да разберем, че сме българи и трябва да говорим със самочувствие. Смазах конкуренцията с това, че съм българин, че съм уверен, че съм силен и че цяла страна стои зад гърба ми и ме подкрепя – заяви веднага след награждаването шампионът Насар. – Беше много хубаво, че състезанието е на мястото, където съм роден и наистина – да бях аз си го наредил така, нямаше така перфектно да го направя. Не съм очаквал нещо повече от конкурентите си. Сега ще се сменят категориите и ще се ориентирам към по-интересна категория и вдигането на тежести ще стане все по-интересно – може би ще съм вече в кат. 94 кг. Можеше и още да постигна, но мисля, че засега това бе предостатъчно. Този медал е за моя треньор (б.р. – личният наставник на Карлос – Илиян Илиев), който почина преди две години и искам да кажа на цяла България, че наистина той успя, а не аз”.

След големия си триумф Карлос Насар вече е притежател на пълен комплект златни медали от всички големи първенства – две европейски (2023, 2024), световна (2021) и олимпийска.

А България има своя 13-и олимпийски шампион по вдигане на тежести и едва трети през XXI век (след Гълъбин Боевски в Сидни 2000 и Милен Добрев в Атина 2004).

Носители на останалите златни отличия са легендарният Норайр Нурикян (2 пъти – 1972, 1976), Йордан Биков и Антон Николов (1972), Йордан Митков (1976), Янко Русев и Асен Златев (1980), Севдалин Маринов и Борислав Гидиков (1988) и настоящият треньор на националния отбор Иван Иванов (1992).

Медалът на Карлос е и втори за българските щанги на игрите в Париж 2024 след вчерашния бронз на Божидар Андреев в кат. 73 кг и общо 39-и в този спорт за нашата страна (13 златни, 17 сребърни, 9 бронзови). Само Китай (65 медала), бившият СССР (62) и САЩ (47) имат повече.