Измина година след бруталния инцидент, в който служител на охранителна фирма в банков клон в центъра на Сливен счупи ръката на онкоболния Валентин Димитров. Проверяваме случая към днешна дата и с тъга научаваме, че пострадалият от агресивното поведение на охранителя е починал. Резултатът от насилието е преградило извършването на животозависеща трансплантация на стволови клетки в резултат, на което същата не е осъществена и това е довело до леталния изход, пише БЛИЦ.

Задаваме си въпросите, че може би ще има известна справедливост и правораздавателните органи ще се намесят адекватно в ролята си на защитник на гражданите и обществото в подобни ситуации на безпричинна агресия и немотивирани действия. Това най–вероятно са очаквали и близките на пострадалия, но се оказва, че това не само не е така, но и въпросният охранител няма вина за извършеното от него злощастно деяние, което е поставило непреодолима преграда пред пострадалия и неговото семейство за продължаване на по-нататъшни действия в лечението му.

Въпреки, че работодателят на охранителя още тогава го уволни за действията му, никой от охранителната фирма до ден-днешен така и не се е свързал с вече покойния Валентин Димитров или някой от семейството му. Веднага след инцидента дори не са проявили интерес към здравето на пострадалия, който впоследствие почина.

По ирония на съдбата през последните два-три месеца, а може би и за още дълго време целият свят е в капана на пандемия. В момента има изрична забрана в почти всички държави да бъдат допускани граждани БЕЗ маски, за да се предпазят хората от евентуално заразяване с вируса, в това число и във всички банкови клонове. Именно от това се е опитвал да се предпази пострадалия Валентин Димитров, тъй като при пациенти с разклатена имунна система заразата с обикновен вирус би била фатална, а в случая фатален се оказва краят на тази случка за него и семейството му.

Районна прокуратура Сливен не е успяла да намери, разбира се, достатъчно доказателства за противоправното деяние на охранителя, който явно ще остане поредния ненаказан случай, в който пред лицето на обществеността се извършват тежки престъпление и никой не носи отговорност за своите действия и бездействия. Въпреки всичко близките на пострадалия не се отказват да се борят със статуквото в доказване на истината и понасянето на нужната отговорност, от когото трябва, но у тях завинаги остава горчивината от случилото се, от страха на предубеденост и липса на доверие в компетентните органи, за което алармират всички хора и институции да се събудят и отстояват своите права и задължения до край.