Проследявам хрониката около спорните дипломи и безспорните плагиатства на този или онзи от героите на новото време и си мисля до каква степен са ни зомбирали и профанизирали. А, бе, братя българи, такива като консула на Барбадос, Шнорхела или някой от същата карикатура въобще не го хващаше кантара до 10 ноември 1989-та, когато селекцията на Партията бе желязна и безпощадна.

Да, на върха на Пирамидата имаше висша номенклатура с нейните лигави изтърсаци по „Член 16“ (привилегията за децата на активните борци против фашизма и капитализма), но надолу бяха подбирани способни, талантливи и образовани люде, допринесли за просперитета на родината в различни области на знанието, науката, техниката, производството, медицината, културата, военното дело, спорта и т.н. Именно тази кохорта „отличници“ създаде материалните и духовните активи, от които все още се храним…

Бръснарският дюкян е широко отворен

Вероятно ви е направило впечатление, че новоизлюпените фаворити на Конюнктурата обичат да се кичат и хвалят със своите дипломи, магистратури, докторати, специализации, курсове и програми ала Фулбрайт, Аденауер, Рокфелер, Кисинджър, Клинтън, Сорос и други подобни „масонски паяжини“ за производство на агенти за влияние.

Наред с това рояци по-големи и по-малки „юпита“, „мисирки“ и „тулупи“, някои от които даже министри или депутати, гордо позират с всевъзможни тапии от Харвард, Колумбийския университет или Кеймбридж, макар че в повечето случаи става дума за краткосрочни лекции на свободен прием без никаква формална хабилитация от тази импровизация. Или за сертификати от „бензиностанции“ в Оклахома или Невада.

Все едно моя милост да си пише в актива 40-дневното гостуване в редакциите на световните спортни медии, френските „Екип“ и „Франс футбол“, по програмата „Преса и солидарност“ в началото на 90-те. За какво – бях, видях, оцених, благодарих и разбрах, че 99% от колегите там не могат да се хванат на малкия ми пръст! И не само на моя, но и на много други български журналисти…

Добре, хубаво е да има отворено общество за обмяна на идеи и опит между хората, но културната агресия на системата „Сорос и Ко“, за която става дума, превръща тази тенденция в еднопланова диктатура. А нейните манекени яко досаждат на околните със своите фалшиви тапии, като кухите дипломи и менте докторати, развявани от нашенските плагиати.

Впрочем, тази мания тръгва от евро-атлантическата селекция на агенти за влияние, номинирани за инфлуенсъри, разбирай манипулатори на масовите нагласи. Естествено, в полза на местната и глобалната Олигархия.

От „капо ди тути капи“ – Луканов, през Филип Димитров, Стоян Ганев, Георги Първанов, Сергей Станишев, „юпитата“ на Кобурга, Меглена Кунева, Кри(Сталина) Георгиева, Ивайло Калфин, и така към Николай Младенов, Даниел Митов, брюкселските снахи Габриел и Майдел, Малинов, Ковачев, без да броим по-дребните риби, изплували от локвата на Слави Трифонов.   

И едно носталгично отклонение. Цялата работа ми напомня за моето детство преди повече от половин век, когато дядо ми ме водеше при един свой приятел – бръснар, който бе окичил цялата стена на скромното си дюкянче с всевъзможни занаятчийски тапии, доказващи неговата значимост в съответния бранш на ножицата, бръснача, четката и лавандулата.

Именно този спомен мил изскочи от магическия цилиндър на Времето, отключен от бутафорната сценография зад гърба на нашенските парвенюта от политиката и бизнеса. Хайде, стига – където копнеш изскачат като скакалци „магистрати“ и „доктори“, позиращи пред своята виртуална хералдика.

Очевидно бръснарският дюкян е широко отворен и всеки по-ловък тарикат спокойно може да си откачи и закачи някаква тапия, чрез която да компенсира собствените си комплекси. Защо обаче обществото е длъжно да се занимава с този онанизъм и да губи ценно време в догадки коя дисертация е истинска и коя е преписана? А и що за самодейци са изскочилите от нищото Николов, Илиев И Т.Н.? Пардон, ние сме глупаци след като ги вземаме на сериозно…

Менюто на парвенюто

Манията за кухи тапии логично следва тенденцията за обезличаване на българската духовност от три десетилетия насам. Процесът върви в два противоположни коловоза – по единия маргинализират и чалгализират нацията, а по другия стимулират новия пишман елит.

И така в менюто на парвенюто след 10 ноември 1989-та се появиха офертите за пригодност според критериите на новия „Голям брат“. Без значение от качествата, решаваща се оказва принадлежността към евро-атлантическата Догма, от която се нароиха две поколения производни на Матрицата, трупащи актив от „партийни школи“ и „рабфаци“ от двете страни на Атлантика. А тези работилници за верноподаници по нищо не се различават от съответните идеологически кръжоци на Съветската система.

Може да се каже и по друг начин – за да направиш политическа кариера сега у нас е задължително да си преминал през някоя от школите на НПО, Сорос и Ко, включително и през разните „образователни програми“ на държавно равнище, финансирани от САЩ, Великобритания, Германия и т.н. Като да речем Центъра на ЦРУ в германския курорт Гармиш Партенкирхен. Тоест, да бъдеш „наш човек“…

Не винаги храната прави борбата

И тъй като все още сме на олимпийска вълна ще използвам антитезата на един стар лаф, гласящ „храната прави борбата“. Уви, не е така! В контекста на нашия разговор тази изтъркана сентенция има контра, според която дипломата не прави човека. По този повод не е необходимо да прескачаме през девет земи в десетата. Достатъчно е да си спомним няколко христоматийни факти от българския национален опит.

Някои от най-големите ни писатели хич не са учили филология. Например – Димитър Димов е ветеринар, Николай Хайтов – лесовъд, а дипломите не са силната страна на Йордан Радичков. Необходимо ли е да отварям Космоса към Хемингуей или да се огранича с факта, че великата Невена Коканова никога не е дипломирана във ВИТИЗ, днешен НАФТИЗ?!

Защо обаче да безпокоя духовете на безсмъртните културни икони, след като имам собствения си скромен опит? По стечение на обстоятелствата завърших първата магистърска програма на Факултета по журналистика на Софийския университет преди близо 40 години.

И какво от това – ако не бяха стотиците ми публикации, книгите, телевизионните участия и най-вече – отношението на хората, за какво ми е кухата тапия с някакви подписи и печати? Впрочем, някои от моите състуденти отдавна приключиха с професията, преминаха в други браншове или присъстват почти анонимно за пенсия в една или друга медийна ведомост.

Просто и ясно – тапията не прави човека и твореца. Тук е моментът да отбележа, че познавам немалко журналисти, публицисти, писатели, преводачи без специално и дори без никакво висше образование, които са създали прекрасни неща. По елементарната причина, че са надарени с талант, независещ от формалната легитимация на бюрокрацията.

Браво на Иво Инджев и Евгений Михайлов!

И като стана дума, че тапията не прави човека, твореца, а още по-малко политика, струва си да отдадем дължимото на журналиста Иво Инджев и на режисьора Евгений Михайлов, които скромно премълчават своите червени дипломи от Москва.

Комплименти за тези достойни евро-атлантици, някогашни „сини кинжали“, забравили откъде са тръгнали в името на новата ведомост. Браво, сто пъти браво и пример за всички, които искат да сменят родата и боята след 30-годишна възраст. Наистина, всеки индивид има право да потърси нов работодател и следваща кариера.

Извън тази невинна закачка си струва да си дадем сметка, че формалните тапии, звания и хабилитации нищо не струват в реалния живот и особено в политиката. Още повече на наш терен, където всяка старлетка, да не кажа проститутка, богаташка съпруга, дъщеря или любовница без особени усилия може да се сдобие с „престижно CV“ докато паркира джипа в  полите на Люлин, разбирай край НБУ. А какво остава за новоизлюпените депутати, „държавници“ и „магистрати“?!

Вероятно сте забелязали в каква мода се превърнаха номинациите от знайни и незнайни вузове, всъщност комерсиални „рабфаци“. Накъдето и да се обърнеш – рояци магистри, доктори, дори професори… И, забележете, най-вече от странни провинциални катедри, да не говорим за милиционерската Школа край Околовръстното в София. А беше време, когато се знаеше, че съдия, прокурор или адвокат можеш да бъдеш, само ако си излязъл от Юридическия факултет на Алма Матер!

Този странен панаир на суетата се дължи най-вече на тенденцията за промотиране на нов псевдо елит от полуинтелигенти, заместващ старите соц-кадри, както и на повсеместната академична корупция, маскирана като „пазарна икономика“. Дали е случайно, че някои от ректорите и деканите на университетските фирми гонят по доходи босовете от медицинския бизнес и даже догонват банкерите?

Е, как при това положение да се чудим, че ИТН следва примера на ГЕРБ, като лансира странни парвенюта със съмнителни дипломи. В тази насока има и още едно обяснение по Фройд – еднокнижни лидери от типа на Бойко Борисов и Слави Трифонов носят примитивно, провинциално преклонение пред чуждите езици, които са им недостъпни, и пред дипломите.

Без значение от тяхната стойност и от хората зад тях. Или както казва класиката – пази Боже сляпо да прогледа…

Георги Атанасов, Уикенд