Сарафов подаде оставка
Внесена е в Прокурорската колегия на ВСС

Posts Tagged ‘политико’

„Политико“: Европа може и да не преживее тази година

Posted on: януари 13th, 2026 by МИГ No Comments

Европейската година на екзистенциален риск. През идната година постепенната ерозия на нормите, на които Европа разчиташе досега, ще бъде допълнително задълбочена от нейното слабо лидерство. Европа страда както на вътрешния, така и на международния фронт, пише Муджтаба Рахман в европейското издание на Politico. Крайнодесните в западните столици гледат алчно към министерските постове, действащите правителства тънат в некомпетентност – и това е само върхът на айсберга.

2026 г. е и Европа е под обсада.

В Украйна руските атаки се засилват, Китай подкопава индустриалната база на ЕС, а САЩ заплашват с анексиране съюзник от НАТО и подкопават правилата на ЕС, които са все по-неуместни в свят, където сделките са по-важни от сътрудничеството.

И няма признаци тези процеси да се забавят. 

Напротив, през следващата година постоянната ерозия на нормите, на които Европа е свикнала да разчита, само ще се изостри от слабото лидерство, особено в така наречената „Евротройка“ – Германия, Франция и Обединеното кралство.

В бъдеще най-голямата заплаха за оцеляването на Европа ще бъдат трансатлантическите отношения. Ключова цел за лидерите на блока през 2025 г. беше да запазят интереса на САЩ към украинския конфликт – и съответното ниво на инвестиции. Най-добрият резултат през 2026 г. би бил продължаване на ad hoc дипломацията и прагматичните сделки, толкова характерни за последните 12 месеца. Ако обаче в тези отношения възникнат нови напрежения, особено по отношение на Гренландия, компромисът ще бъде под въпрос.

Предстоящата година също не обещава никакви отстъпки от страна на Русия – нито по отношение на исканията за прекратяване на огъня, нито по отношение на съгласието с 20-точковия план САЩ-ЕС-Украйна. Факт е, че руският президент Владимир Путин разчита на по-нататъшно влошаване на положението в Украйна, което ще принуди нейния лидер Володимир Зеленски да капитулира.

Вярвам, че Путин греши: с европейска подкрепа Зеленски ще продължи да се съпротивлява на натиска на САЩ, ще отхвърля териториалните отстъпки и вместо това ще се съсредоточи още по-силно към ударите по руското производство и износ на енергия – в допълнение към съпротивата на фронтовата линия. Естествено, това означава, че руските въздушни атаки срещу украинските градове и енергийната инфраструктура също ще се засилят.

Нарастващите европейски военни разходи, покупките на американско оръжие, стабилното финансиране за Киев и санкциите срещу Русия, които ще засегнат пряко приходите от енергия, ще спомогнат за запазване на статуквото от миналата година. И това е може би най-добрият сценарий.

Междувременно европейските лидери ще трябва публично да игнорират подкрепата на Вашингтон за крайнодесните партии,която вече е ясно очертана в стратегията за национална сигурност на САЩ, докато насаме ще направят всичко възможно, за да спрат и най-малкия отлив на гласове от водещите партии.

По-специално, предстоящите избори в Унгария ще бъдат решаващ индикатор за това дали движението „Велика Америка“ може да наклони везните в полза на своите идеологически братя в Европа. Факт е, че популисткият премиер и евроскептик Виктор Орбан може да загуби за първи път от 15 години.

Той обаче, от своя страна, води отчаяна кампания за привличане на избиратели, косвено признавайки, че той и неговият близък кръг наистина са наясно с перспективата за поражение.

Истинският проблем е неговият харизматичен съперник Петер Мадяр, който споделя консервативно-националистическите възгледи на Орбан, но му липсва петното на корупцията. Други предизвикателства включват стагниращата икономика на страната и високите цени на стоките.

И ако обичайните предизборни стратегии на Орбан – финансови машинации, кампании за очерняне и ескалиращи военни страхове – досега не са довели до успех, последствията от украинския конфликт, които пряко засягат Унгария, биха могли отново да уплашат избирателите и да обърнат настоящата динамика.

Освен това, тези проблеми ще бъдат изострени от слабостта на „Евротройката“. 

Ерозията на политическия център на Европа продължава вече цяло десетилетие. В резултат на това Франция, Германия и Обединеното кралство влязоха в 2026 г. със слаби, непопулярни правителства, обсадени не само от популисти както отдясно, така и отляво, но и от администрация на САЩ, очевидно решена да ги срине.

Въпреки че в нито една от тези страни не са планирани национални избори, и трите правителства са изправени пред парализа в най-добрия случай и дестабилизация в най-лошия. И поне един от лидерите – британският премиер Киър Стармър – може да стане жертва на вътрешнопартиен бунт.

Ключовото събитие на годината във Великобритания ще бъдат междинните избори през май. Прогнозира се, че Лейбъристката партия ще претърпи сериозно унижение: трето място в уелския парламент, загуба от Шотландската национална партия и загуба на позиции както от Зелените, така и от Реформаторската партия в Англия.

Депутатите вече очакват официалното отстраняване на Стармър като лидер на партията, а шансовете му за политическо оцеляване са малки.

Междувременно Франция влезе в 2026 г. без бюджет – характерно за втора поредна година. Добрата новина за президента Еманюел Макрон е, че до края на февруари или март правителството на малцинството на премиера Себастиан Льокорню вероятно ще постигне споразумение за бюджет, който би позволил и известно намаляване на дефицита.

И тъй като остават само 16 месеца до президентските избори, а през март предстоят и местни избори, желанието на опозицията да свика предсрочни парламентарни избори отшумя. Но това е най-доброто, на което може да се надява, тъй като атмосферата на бавна криза в разделеното Национално събрание ще се запази до изборите през 2027 г.

И накрая, въпреки че икономиката на Германия изглежда се възстановява донякъде тази година, тя никога няма да преодолее системната си криза. Правителството на канцлера Фридрих Мерц е измъчвано от идеологически разделения и е малко вероятно да прокара амбициозни реформи. А с очакването крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) да спечели по-голям дял от гласовете на предстоящите избори в пет провинции, натискът върху правителството в Берлин само ще се увеличи.

През 2026 г. една историческа истина, толкова често забравяна в спокойни времена, отново ще се утвърди: свободата, стабилността, просперитетът и мирът в Европа винаги са крехки.

Щастливата ера, осъществена, противно на историята, благодарение на Pax Americana или „Американския свят“ и изключителното сътрудничество и интеграция след Втората световна война, официално приключи. 

В бъдеще значението на Европа в новия световен ред ще се определя от нейния отговор на ескалиращата хибридна агресия на Русия, дипломатическото ѝ влияние върху изхода на украинския конфликт и способността ѝ да повиши конкурентоспособността си, като едновременно с това сдържа нарастващото влияние на крайната десница и се справя със смъртоносните заплахи за икономиката и сигурността си, породени от Русия, Китай и Съединените щати.

Точно това ще определи оцеляването на Европа.

Тръмп обяви Европа за „разпадаща се“, а лидерите ѝ за „слаби“

Posted on: декември 10th, 2025 by МИГ No Comments

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи най-острата си до момента атака срещу Европа и нейното политическо ръководство, като нарече Стария континент „разпадаща се група от държави“, а неговите лидери „слаби хора“.

В интервю за „Политико“, дадено вчера в Белия дом, той не само постави под съмнение ангажимента на САЩ към традиционните си съюзници, но и заяви открито, че ще подкрепя политици в европейски държави, които споделят неговата визия, дори това да предизвика дипломатически трусове.

„Мисля, че са слаби. Но също така мисля, че искат да бъдат толкова политически коректни, – заяви Тръмп за европейските политически лидери. –

Те не знаят какво да правят. Европа не знае какво да прави.“

Изказването идва в момент на засилено напрежение в Европа, особено по оста Франция-Германия-САЩ, отбелязва изданието. Причина за напрежението е липсата на координация по ключови въпроси като войната в Украйна, миграцията и глобалната сигурност.

Европейските столици следят с нарастваща тревога реториката на Тръмп. В интервюто той категорично отказа да даде гаранции, че ще подкрепи Украйна, и посочи, че Русия в момента е „очевидно в по-силна позиция“.

В типичния си провокативен стил Тръмп обвини европейските страни, че не са в състояние да се справят с миграционните вълни от Близкия изток и Африка. Той описа Лондон и Париж като градове, „прегънати под тежестта на мигрантите“, и заяви, че ако не бъде променена политиката по границите, някои европейски държави „няма да бъдат жизнеспособни страни“.

В преки нападки срещу кмета на Лондон Садик Хан президентът го нарича „бедствие“ и допълва:

„Той беше избран, защото толкова много хора дойдоха. Те гласуват за него сега.“

(Садик Хан е кмет мюсюлманин на Лондон. Той е син на пакистански имигранти – бел. ред.)

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща призова вчера Белия дом да уважава суверенитета на Европа:

„Съюзниците не заплашват да се намесват в демократичния живот или вътрешнополитическия избор на други съюзници. Те ги уважават“, каза той.

Тръмп обаче демонстрира пренебрежение към подобни дипломатически норми. Той заяви, че няма да се съобразява с чувствителността на местните избиратели и ще продължи да подкрепя крайнодесни европейски политици. Сред тях той открои унгарския премиер Виктор Орбан – политик, известен с антимиграционните си позиции, когото Тръмп уважава заради строгия контрол по границите.

„Подкрепял съм хора, които много европейци не харесват. Ще продължа да го правя“, уверява американският президент.

Отношението на Тръмп към Европа и войната в Украйна ясно показва разминаване с европейската позиция. Той разкри, че е предложил мирен план, който „някои украински представители“ са харесали, но президентът Володимир Зеленски още не го е прочел.

„Щеше да е добре да го прочете“, отбеляза Тръмп.

Докато Зеленски провеждаше вчера среща с лидерите на Франция, Германия и Великобритания, за да засили фронта срещу руската инвазия и възможността за отстъпване на територии, Тръмп отхвърли ролята на европейските лидери като неефективна:

„Те говорят, но не постигат нищо, а войната продължава.“

С тези думи Тръмп не просто поставя под въпрос стратегическата солидарност между САЩ и Европа, но и ясно показва, че ще търси партньорство с популистки и националистически сили на континента.

Именно това накара „Политико“ да го обяви за най-влиятелната личност в европейската политика за предстоящата година. Това признание е давано преди на фигури като Володимир Зеленски, Джорджа Мелони и Виктор Орбан.

Сегашното противопоставяне на Тръмп срещу Европа е част от по-широката стратегия, формулирана в новата Национална стратегия за сигурност на САЩ, в която администрацията му обещава да „насърчава съпротивата срещу европейското статукво“ по въпроси като имиграцията и глобалното лидерство.

Латинска Америка – война срещу наркокартелите, възможна военна намеса

Говорейки за Латинска Америка, Тръмп обяви, че е готов да разшири военните операции срещу наркотрафика в региона, включително и със сухопътни войски. Той посочи Мексико, Колумбия и особено Венецуела като потенциални цели и обвини режима на Николас Мадуро, че изнася в САЩ „наркотици и опасни хора“. Запитан дали би изпратил американски войски във Венецуела, Тръмп отговори:

„Не искам да го изключвам. Не искам да говоря за военна стратегия.“

Той защити и противоречивото си решение да помилва бившия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, осъден в САЩ за участие в мащабна схема за наркотрафик.

„Добри хора ми казаха, че е бил преследван несправедливо, затова го направих“, заяви президентът, без да уточни кои са „добрите хора“.

Икономиката – „A+++++“ и без рецепта за инфлацията

Тръмп определи състоянието на икономиката като „A-plus-plus-plus-plus-plus“, въпреки голямото недоволство сред избирателите заради цените. Терминът, известен още като „А+++++“, означава най-висша енергийна ефективност.

Според него инфлацията е под контрол, цените „падат навсякъде“, а вината за недоволството е на администрацията на Джо Байдън. Тръмп обаче не представи конкретни мерки срещу очаквания скок на здравните осигуровки след изтичането на субсидиите по Obamacare.

Здравеопазване – без ясен план и решение

По въпроса за здравеопазването Тръмп отново отказа да разкрие конкретен план за замяна на Obamacare, като само обеща, че ще даде на хората „по-добра здравна застраховка за по-малко пари“. Запитан дали ще подкрепи временно удължаване на субсидиите за здравни застраховки, той отговори уклончиво:

„Ще видим.“

За федералния резерв и лихвените проценти

Президентът заяви, че ще направи подкрепата за намаляване на лихвените проценти „тест за лоялност“ при избора на нов председател на Федералния резерв. Това може да предизвика сериозни сътресения в американската финансова политика.

Върховният съд – натиск върху консервативните съдии

Тръмп призова най-възрастните консервативни съдии във Върховния съд – Самюел Алитоу (75 г.) и Кларънс Томас (77 г.), да не се пенсионират, за да запази мнозинството си във Върховния съд. Президентът също така потвърди, че ще се опита да отмени правото на гражданство по рождение – нов спорен момент в конституционната му битка.

Тръмп: Левият „парцал“ Politico е получил 8 млн. долара от USAID

Posted on: февруари 6th, 2025 by МИГ No Comments

„Изглежда, че милиарди долари са били откраднати от USAID и други агенции, като голяма част от тях са отишли в медиите за фалшиви новини като „заплащане“ за създаването на добри истории за демократите. Левият „парцал“, известен като Politico, изглежда е получил 8 000 000 долара. Дали New York Times е получил пари??? Кой друг е получил???? Това може да се окаже най-големият скандал, може би най-големият в историята! Демократите не могат да се скрият от този скандал. Твърде голям, твърде мръсен.“

Това заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп в публикация в социалната мрежа TruthSocial.

Припомняме, че именно Politico – уж уважавана медия – бе тази, която стартира цензурата за историята със сина на неадекватния сенилен старец Джо Байдън – Хънтър. Скандалът с него беше огромен, тъй като не само изтекоха официални документи чрез лаптопа му, но и кадри на неговите наркомански изпълнения с проститутки от Тайланд и други страни. Това, по инициатива на Politico, бе обявено чрез няколко „фактчекърски” организации като „фалшива новина” и бе заметено под килима и извън основните новинарски емисии.

Но Тръмп не приключва с това. Той директно призова и за прекратяването на CBS и специфично предаването „60 минути”, което излъчи предизборно интервю с тогавашния вицепрезидент и основен съперник в президентската надпревара м.г. Камала Харис. Оказа се, че излъчените кадри обаче са сериозно преправени.

„CBS и „60 минути“ измамиха обществеността, като направиха нещо, което никога досега не е виждано в такава степен. Те премахнаха на 100% ужасните отговори на Камала на въпроси, които щяха да окажат влияние върху изборите, и ги замениха с напълно различни и далеч по-добри отговори, взети от друга част на интервюто. Това бяха „неща“, които променяха изборите, намеса в изборите и, просто казано, изборна измама на невиждано досега ниво. CBS трябва да загуби лиценза си, а измамниците от „60 минути“ трябва да бъдат изхвърлени и това непочтено „НОВИНАРСКО“ предаване трябва да бъде незабавно прекратено. С новия скандал с демократите, който току-що възникна във връзка с незаконното изплащане на големи суми пари от USAID на „Политико“ и други медии, трябва да се зададе въпросът: „Платено ли е на CBS за извършването на тази ИЗМАМА?“. Много други въпроси предстоят! Това ще остане в историята като най-големия скандал в историята на радиото и телевизията!!!“, написа в продължение Тръмп. Какви ли още разкрития предстои да излязат наяве – истини, за които всеки подозира, че са верни, но всички институции отричат.

6 поуки от зашеметяващата победа на Доналд Тръмп

Posted on: ноември 7th, 2024 by МИГ No Comments

Доналд Тръмп не просто направи едно малко вероятно завръщане, а постигна убедителна победа въпреки съдебните заплахи, непопулярната забрана на абортите и послания, които отблъснаха значителна част от електората.

Камала Харис претърпя зашеметяваща загуба, точно както Хилъри Клинтън — първата жена, номинирана за президент от Демократическата партия, загуби през 2016 г. Бившият президент изгради по-разнообразна коалиция от избиратели, отколкото който и да е републикански кандидат за последните 20 години, въпреки че водеше кампания, пропита с расова ненавист и мачо реторика, демонизираща имигрантите. Преброяването на гласовете още тече, но можем да кажем шест неща за неговата победа:

Победата на Тръмп през 2016 г. изглеждаше като исторически инцидент. Победата му във вторник e реално пренареждане.

За политик, чиято първа победа беше почти изцяло задвижвана от бели избиратели, Тръмп в тези избори събра изненадващо разнообразна коалиция, привлечена от неговия уникален магнетизъм — или може би от уникалните уязвимости на Камала Харис — сред мъжете.

Според екзитполовете, почти един от всеки петима гласоподаватели за Тръмп във вторник е бил от малцинствата. При изборите през 2016 г. около 13 процента от гласоподавателите на Тръмп са били цветнокожи. Латиноамериканските гласоподаватели, някога надеждна част от базата на демократите, продължават завоя си надясно. Двата основни екзитпола даваха между 8 и 15 процентни пункта разлика в латиноамериканския вот в полза на Харис, но което и число да изберем, това е огромен срив от времето на Байдън, който преди четири години имаше преднина от 30 процентни пункта сред испаноезичните гласоподаватели.

Тръмп направи пробив и сред чернокожите избиратели, като успя да надвиши 10%, след като на последните два вота беше под тази черта. Сега екзитполовете му дават 12-15% от гласовете на чернокожите.

Републиканците привлякоха значителен вот от мъжете, които бяха в прицела на кампанията на Тръмп. Проучванията не са единодушни дали Тръмп е успял да спечели испаноезичните мъже — едно твърди, че е спечелил с малко, докато друго сочи, че Харис води с малка разлика. Но Тръмп спечели между 20 и 25 процента от чернокожите мъже.

Тези успехи не само изведоха Тръмп до победа в ключовите щати. Той може да се окаже и едва вторият републикански кандидат за президент от 1992 г. насам, който печели народния вот, въпреки че ще са нужни няколко седмици, за да се финализира преброяването в синя Калифорния, за да потвърдим това.

Страната отново гласува против жена за президент

За втори път в три изборни цикъла американците гласуваха против жена кандидат на демократите в полза на Доналд Тръмп. Харис, за разлика от подхода на Хилъри Клинтън през 2016 г., не наблягаше на историческия шанс да е първата жена президент. Докато Клинтън буквално разбиваше „стъкления“ таван, Харис избягваше тези въпроси.

Нито една от тези две стратегии обаче не сработи.

Като цяло, жените подкрепиха Харис, но белите жени предпочетоха Тръмп. Според екзитполовете на телевизионните мрежи 54% от жените подкрепиха Харис. Само 26% от жените с различен етнически произход подкрепиха Тръмп, но 52% от белите жени гласуваха за него.

Демократите вярваха, че отмяната на „Роу срещу Уейд“ (която отвори пътя към забрана на абортите) ще мотивира жените да гласуват. Проучванията на електоралните нагласи даваха на Харис неизменно преднина. До тази вечер.

Харис направи репродуктивната свобода централен елемент в своята кампания, подчертавайки от трибуната на Националната конвенция на демократите и в рекламите историите на жени, пострадали от новите забрани на абортите в някои щати. През следващите седмици ще се търсят отговори дали темата за абортите е била надценена, дали обществото е станало безразлично към нея, дали Тръмп е успял да я обезцени, или пък тя е отстъпила на икономическите проблеми.

Наследството на Байдън претърпя сериозен удар

Джо Байдън не се появяваше в последните дни на кампанията, тъй като това щеше да се отрази негативно на Харис. Решението му да се оттегли през юли даде шанс на демократите, но първоначалното му погрешно разбиране за успехите на изборите през 2022 г. като потвърждение на неговото управление и кандидатура за втори мандат постави партията в неблагоприятна позиция. Това, както и отричането на напредналата му възраст, попречиха на Харис да преодолее общественото недоволство от икономическите му решения и масовото убеждение, че страната не върви в правилната посока.

Самата Харис се затрудняваше да отговори по какво ще се различава от Байдън – въпрос, който беше важен за колебаещите се избиратели. Но Байдън, чието объркано представяне по време на дебата през юни практически сложи за 90 минути край на дългогодишната му политическа кариера, също така имаше проблеми с ясното изразяване на постиженията си въпреки големите законодателни успехи и състоянието на икономиката, която изпреварва всяка друга икономика в света.

Докато медиите следваха разпокъсаните изказвания на Тръмп по митингите, екипът му наводни колебаещите се щати с реклами, които свързваха Харис с Байдън.

До известна степен, неспособността на Харис да достигне до нивото на гласовете на Байдън през 2020 г. потвърждава неговата уникална привлекателност. Но загубата ѝ усложнява наследството на бившия президент: той остава политикът, който победи Тръмп след първия му мандат, но сега играе значителна роля в провала на усилията да се предотврати неговото завръщане на власт.

Работата на терен се провали

В последния месец на кампанията екипът на Харис почука на два милиона врати – и това само в Пенсилвания. Кампанията на Тръмп, от своя страна, изглежда играеше ва банк, аутсорсвайки много от работата на фигури като Илон Мъск.

Това беше очевидна стратегическа разлика между двете кампании и мнозина вярваха, че това ще даде предимство на Харис и то ще бъде решаващо.

Като се има предвид, че вицепрезидентът не успя да достигне резултатите на Байдън през 2020 г. в ключови щати, а Тръмп спечели убедително селските райони, без съмнение можем да очакваме анализ доколко традиционното обхождане на домовете и дори концентрираните, професионални усилия за мобилизация на гласоподавателите могат да надвият органичния ентусиазъм за даден кандидат.

Харис не успя да спечели републиканците, подкрепящи Лиз Чейни

Харис прекара решаващи дни на кампанията, ухажвайки републиканците, като дори организира събитие заедно с Лиз Чейни в Рипън, Уисконсин – сантименталното родно място на Републиканската партия. Това обаче не проработи — поне не повсеместно.

Събитието в Рипън, малко градче извън ключовите избирателни райони, беше символично за една кампания, която понякога се концентрираше върху широки теми, целящи да привлекат националното медийно внимание, но често за сметка на времето на терен в ключови окръзи. Например, в Уисконсин Харис не посети окръг Доор, единственият в щата, който е гласувал за победителя в президентските избори на всеки вот от 2000 г. насам.

Някои демократи обвиниха Харис за това, че отделя твърде много време за привличане на републиканците. В някои републикански крепости тя постигна по-лоши резултати в сравнение с Байдън през 2020 г. Например, в републиканските квартали на Милуоки тя изостава от маржа на Байдън в окръзите Вашингтон и Озауки, но се представя с две точки по-добре в окръг Уокеша. В окръг Хамилтън, Индиана, където Ники Хейли спечели 33,8% от гласовете на първичните избори през май, Харис изостана от Тръмп с 6 процентни пункта — незначително подобрение в окръг, който Тръмп спечели със 7 процентни пункта преднина през 2020 г.

Още един показателен пример е окръг Бъкс, Пенсилвания, където „зомби“ кампанията на Хейли спечели почти 19% от гласовете през април. Наблюдавайки движението там, кампанията на Харис увеличи рекламния си бюджет с шестцифрена сума в богатите окръзи около Филаделфия, включително и в Бъкс. Но във вторник Тръмп спечели Бъкс с три процентни пункта — окръг, който Байдън беше спечелил с четири пункта преднина.

Неудържимият Тръмп

През 2016 г. изборът на Доналд Тръмп можеше да бъде отхвърлен като нещо инцидентно. Но след последните осем години нищо в завръщането му в Белия дом не е хипотетично или абстрактно. Сега Тръмп е два пъти импийчнат и осъден престъпник, с назначени съдии във Върховния съд, които анулираха историческото решение „Роу срещу Уейд“, и без подкрепа от бивши свои вицепрезидент, съветници и министри.

Кампанията му, отново обременена от познатите вътрешни конфликти, сякаш се препъваше до самия финал: самият Тръмп често говореше несвързано на митингите, правеше гафове, възхваляваше насилието над политическите си опоненти и т.н. Да не говорим за расистката, женомразка проява в „Медисън Скуеър Гардън“.

И въпреки това Тръмп отново надмина очакванията. Това е потвърждение на неговата устойчивост към изборните последици и на забележителната му способност, може би уникална в цялата история на американската политика, да е неподвластен на политическата гравитация. Завръщането му в Белия дом след всичко това би доказало собственото му прочуто изказване, което мнозина погрешно мислеха, че ще провали първата му кандидатура: „Ако си звезда, ти позволяват да го правиш.“

„Политико“

„Политико“: Захариева ще бъде еврокомисар за управлението на кризи

Posted on: септември 9th, 2024 by МИГ No Comments
Екатерина Захариева вероятно ще получи ресор управление при кризи и хуманитарна помощ в следващата Европейска комисия, пише „Политико“. Изданието обаче отбелязва, че това е негово обосновано предположение, тъй като България не се кандидатира за нито един от ключовите постове.
„Тъй като страната даде две предложения – мъж и жена, Захариева почти сигурно ще получи позицията понеже Фон дер Лайен иска повече жени, за да има баланс на половете в следващата Комисия“, изтъква изданието, цитирано от БНР.
Това няма да бъде нов ресор за страната ни, тъй като Кристалина Георгиева бе еврокомисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи в периода 2010-2014 г. във втория мандат на Комисията „Барозу“.
По-рано се появиха неофициални информации, че Захариева вероятно ще получи ресор регионално развитие или транспорт.
България предложи на Фон дер Лайен двама кандидати мъж и жена – номинираната от ГЕРБ Екатерина Захариева и номинирания от ПП-ДБ Юлиан Попов.
Очаква се до дни председателят на ЕК да представи предложението за структурата и състава на новата комисия на закрита среща с ръководството на Европейския парламент.
През октомври се предвижда предложените за еврокомисари да преминат изпит пред ЕП и след това съставът на комисията да бъде гласуван от евродепутатите.

„Политико“: България е докарана до ръба от мафиотската държава

Posted on: май 29th, 2024 by МИГ No Comments

На митинг на ГЕРБ в Хасково звучи Thunderstruck на AC/DC, докато 64-годишният Албен Манджуков, бивш директор на енергийна фирма, казва, че вярва, че има надежда за бъдещето на България, макар хората да са озлобени и разделени повече от всякога. „Тази пълна с хора зала демонстрира, че нещата наистина започват да отиват в правилната посока. Преди три години нещата се обърнаха… Къде е доказателството, че ГЕРБ са затънали в корупция? Ако никой не е обвинен, защо да вярвам на това?“

Това е краят на днешна обширна публикация на брюкселското издание „Политико“ под заглавие „Мафиотската държава тласка българската демокрация към ръба“.

Албен Маджуков всъщност е втори мандат управител на „Тролейбусен транспорт“ в града, като дружеството отговаря и за паркирането. И двата пъти печели конкурса като единствен кандидат. Последно е бил общински съветник от ГЕРБ, но е бил и в областното ръководство на партия ДОСТ на Лютви Местан.

Журналистката Антоанета Руси обаче започва текста си от по-високите етажи на политиката и властта: „Следващия месец изборите в България в крайна сметка опират до ролята на санкциониран магнат и капацитета му да подкопава крехката демокрация в страната.“ Тя цитира критиците на Делян Пеевски – че това е олицетворение на превзетата държава, в която сенчести олигарси, ченгета и престъпни банди са обвили с пипалата си ключови институции в държава от ЕС и НАТО.

„Затова не е чудно, че една от основните политически битки около изборите на 9 юни се върти около влиянието на Пеевски върху съдилищата и службите за сигурност. Христо Иванов, лидер на партия „Да, България“, твърди, че изборите трябва да разбият хватката на Пеевски и предупреждава, че „функционирането на републиката“ е заложено на карта. Да се изправиш срещу Пеевски обаче не е лесно“, пише Руси.

Описан е епизод от деня, в който „Продължаваме промяната“ започна предизборната си кампания. В него Кирил Петков пита по телефона представител на фирма за билбордове защо не може да изпълни платена поръчка за 500 билборда. Проблемът бил плакатът с карикатура, на която Пеевски е изобразен като брадясало прасе, облечено като футболист и стъпило върху тиква.

„С предупреждението „Ето кой печели, ако не гласуваш“ посланието беше ясно: Пеевски държи Борисов под ботуша си. Проблемът на Петков е, че никой не иска да огорчи властен брокер, чието влияние е повсеместно в медиите, включително в рекламния сектор.“

Зле прикрита сделка

Големият въпрос е, продължава „Политико“, кой от двамата наистина управлява и кой ще поръчва музиката, ако сглобят коалиция след изборите. Завръщането на Борисов като премиер съвсем не изглежда невъзможно, а Кирил Петков обяснява, че става дума за „зле прикрита сделка – г-н Пеевски има значителен контрол върху съдебната система и службите за сигурност, а г-н Борисов има стари грехове и се страхува [да не бъде наказан], ако има реални работещи съдилища и прокуратура. Т.е. Борисов носи гласовете, а Пеевски гарантира, че сегашните институции не крият рискове“.

Пеевски казва, че няма автоматична подкрепа за връщането на Борисов на власт, но според Руси това е една класическа игра на политически фокуси, в която дори ироничният тон на съпредседателя на ДПС косвено потвърждава внушението от плаката на ПП – кой е водещият в тандема.

От ГЕРБ не са отговорили на „Политико“ за статията. В текста се припомня, че въпреки предпазливостта на Борисов и Пеевски публично да демонстрират съюза си, контурите на сделката се очертават и от такива неща като „шеговитото съобщение от пресслужбата на ДПС със заглавие „Обещано и изпълнено!“ – за това как двамата успешно си сътрудничат, за да гарантират работни места за енергийни работници и миньори“.

Борисов е цитира по БТА: „Винаги сме работили с ДПС през годините, защото те са част от системата.“ И обяснение за „откровените си политически сметки (…), че числено надеждната група от турски и други мюсюлмански избиратели е точно причината, поради която има смисъл да се съюзи с Пеевски“.

ЕС пипа с детски ръкавички
.
Урсула фон дер Лайен ще бъде в неделя в Пловдив като част от предизобраната си обиколка из Европа като водещ кандидат на Европейската народна партия отново да ръководи Европейската комисия, но дни преди това статията обвинява ЕС, че пипа с детски ръкавички, когато стане дума за корупция в България. За разлика от това, Вашингтон и Лондон директно обвиниха Пеевски, че управлява схеми за подкупи и упражнява „контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“.

„Предизвикателството пред реформаторите е, че и ГЕРБ, и ДПС могат да разчитат на стабилни избирателни блокове благодарение на привилегии, мрежи за покровителство и овладени региони, където хората смятат, че работата им зависи от кметове и други служители от партиите“, обяснява за читателите на „Политико“.

Изданието определя Пеевски като „умел политически оператор, който иска да маневрира към мейнстрийма и работи в тясна координация с Борисов, за да ги представи като проевропейски и пронатовски фронт срещу президента на България Румен Радев, който клони към Кремъл“. Борбата за контрола над съдебната система и спецслужбите е централна в борбата за бъдещето на българската демокрация.

„Пеевски представя себе си като човека, който ще спаси българските институции от намесващите се реформатори. „Със сигурност няма да им позволя да унищожат българските [тайни] служби, да унищожат българското правосъдие. Ето, обявявам го, защото винаги казвате, че има нещо зад кулисите. Не! Няма да им позволя да унищожат държавата. Не аз, Делян Пеевски!“

Мария Габриел докарвала служителите си до нервен срив, загубила 19 от тях в ЕК

Posted on: май 16th, 2023 by МИГ 1 Comment
Мария Габриел се надява да поеме управлението на страна, която почти не я познава, напускайки град, който я познава твърде добре.

Еврокомисарката по иновациите, изследванията, културата, образованието и младежта Мария Габриел беше избрана миналата седмица за следващия министър-председател на България от лидера на нейната партия Бойко Борисов, целящ да излезе от политическата задънена улица, след като пет поредни избора за две години не успяха да създадат стабилна коалиция, казва в своя статия една от най-задълбочените медии в Европа – POLITICO.

Ако успее да състави правителство, 43-годишната Габриел ще напусне града, който направи кариерата й, за да стане най-новото лице на масата на Европейския съвет.

Авторитетното издание припомня, че Габриел подаде оставка от поста си в Комисията в понеделник, 15 май, оставяйки след себе си „спорна репутация на млад, динамичен комисар с истинска страст към технологичния прогрес, но на която липсва тежест да прокарва дневния си ред и докарва персонала си до ръба на нервен срив.“

„Тя е загубила 19 служители – приблизително колкото е един цял кабинет на еврокомисар – от 2019 г. насам, като един служител нарече екипа й „кабинет, в който непрекъснато някой влиза или напуска“, подчертава медията.

Бивши служители казаха пред POLITICO, че тя натоварвала извънредно много персонала си и молила служителите си да се занимават с нейни лични въпроси, несвързани с работата. Един от тях описва времето им в кабинета като „същински кошмар“.

„Имате различни типове комисари. Някои са млади, с добри връзки… Те са жадни за развитие, амбицирани са да напреднат в кариерата си и това понякога ги изнервя“, каза служител на ниво кабинет на Европейската комисия, който поиска да остане анонимен, за да говори свободно.

„Тя беше добър колега, но понякога имах чувството, че получава позициите си от другаде“, особено от ЕНП, каза бивш еврокомисар, който е работил с нея. „Тя беше като партиен войник.“

„Политико“: Шест партии влизат в българския парламент

Posted on: март 29th, 2021 by МИГ No Comments
Шест партии със сигурност влизат в парламента след изборите на 4 април. Това показва мащабното проучване на обществените нагласи, публикувано в брюкселското издание Politico. Според данните на ”Poll of polls” на прага на 4-процентовата бариера са ВМРО, но сигурните партии в Народното събрание са ГЕРБ, БПС, ”Има такъв народ”, ДПС, ”Демократична България” и коалицията на Мая Манолова. Партията на Слави Трифонов е сочена за трета политическа сила.

Данните на „Politico“ са към 25 март.

Солидно стопяване в общественото доверие към партията на Борисов отчитат от изданието. На последните избори през 2017 г. ГЕРБ печелят 32.7% от гласовете, докато според проучването в момента доверие към управляващите декларират 28%.

Стопено с около 4% е доверието и към опозицията в лицето на БСП. Социалистите са получили 27.2% от вота през 2017 г., докато данните в момента сочат, че партията ще спечели 23%. Относително стабилна остава разликата между ГЕРБ и БСП – около 5%

Почти изравнено е било доверието между управляващите и парламентарната опозиция през есента, когато в България дойде втората вълна на епидемията от COVID-19. Тогава здравната система бе под огромен натиск, а обществото стана свидетел на потресаващи сцени на умиращи пред болничните заведения пациенти.

Предстои на 4 април избирателите да изберат следващия състав на Народното събрание. През 2017 г. консервативната партия ГЕРБ завърши на върха и Бойко Борисов спечели трети мандат, сключи коалиционно споразумение с Обединените патриоти. На този фон социалистическата партия в България почти удвои подкрепата си, сравнено с резултатите от 2014 г.

Как България се превърна в мафиотската държава на ЕС?

Posted on: септември 9th, 2020 by МИГ No Comments
В продължение на два месеца българи се събират на площадите всяка вечер в знак на протест, че олигархичната мафия е завладяла държавата и е разширила своя обхват дълбоко в институции като съдебната власт, медиите и службите за сигурност. Те настояват за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев – ”Каскета”.

Много българи са гневни, че техните перспективи за развитие и тези на децата им са осуетени, при това в най-бедната държава в ЕС, където мафиотски елит действа над закона и задушава икономиката. Корупционната криза от това лято предложи поразителни примери за нарастващата наглост на олигарсите. Според последните проучвания 80 процента от българите виждат корупцията като широко разпространена, докато над 70 процента подкрепят широко протестите, който продължават 3 месеца.

Протестите станаха по-конфронтационни и полицията се сблъска с демонстранти по време на „Велико народно въстание“ миналата седмица. За този четвъртък се планира поредната голяма мобилизация на протестиращите срещу властта.

Коя е българската мафия?

Днешните олигарси и мафията водят началото си от службите за сигурност от комунистическата епоха, които запълват вакуума на властта сред кървавите войни през 90-те години. Те разграбиха ценните национални индустрии и контрабанда на оръжия и наркотици. Господин „Голям“ бе борец и бивш агент на Държавна сигурност – Илия Павлов. Той управлява конгломерат, наречен Мултигруп до убийството му от снайперист през 2003 г., но сянката му ще се появи отново в тази история, когато се срещнем с неговото поколение тайна полиция и други сътрудници, които все още са големи фактори.

Какво прави Борисов през 90-те, потънали в беззаконие?

Борисов също има славата на твърд човек като шампион по карате и бодигард на бившия комунистически диктатор Тодор Живков. Известен мафиот (Сретан Йосич, бел. ред.) го обвинява, че е обвързан с мафиотска организация, наречена СИК, но Борисов категорично отрича това и се представя за борец срещу корупцията. Протестиращите и президентът на страната Румен Радев обаче го виждат като основното лице на мафията.

Има ли убийства от организирана престъпност в наши дни?

Не толкова много. Кръвопролитието утихва силно след началото на 2000-те. Когато страната се присъедини към ЕС през 2007 г., Брюксел трябваше да наложи съдебен надзор и някои мафиотски бизнеси се опитаха да се очистят от миналото. Настояването на ЕС за съдебна реформа в крайна сметка обаче се провали и България никога не осъди нито един висш политик или мафиотски бос. Настоящата корупционна криза произтича отчасти от факта, че (вече без страх от репресии в ЕС) все по-нагли олигарси се връщат към тактика на бухалката от 90-те години, за да доминират в икономиката. Едно от основните оплаквания на протестиращите е, че ЕС продължава да налива пари в брой в страната, голяма част от които подхранват мафията, без Брюксел да изисква спазване на върховенството на закона.
Значи еврофондовете са част от проблема?

Да. Миналата година министър на земеделието (Румен Порожанов) и заместник-министър на икономиката (Александър Манолев) подадоха оставка заради скандал около използването на средства от ЕС за частни вили (скандалът, станал известен като „Къщи за тъщи“ бе обстойно разследван от журналистите на Бивол, бел. ред.). Освен това фермерите казват, че стопанства, получаващи милиони еврофондове, не съществуват. Обществените поръчки за изграждане на инфраструктура като магистрали са разделени за малки участъци, за да могат колкото се може повече приятели да получат големи порции от паричните средства отпускани от ЕС. Поръчките често се извършват некачествено, така че непрекъснато са необходими нови договори и средства. Брюксел и Берлин обаче не критикуват Борисов. В края на краищата той е ключов съюзник на германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в дясноцентристката Европейска народна партия.

Какво предизвика протестите през 2020 г.?

Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и ръководител на партията за борба с корупцията „Да България“, запали бурето с барут на 7 юли. С излъчено на живо видео от плаж на Черно море, слизащ от гумена лодка, Иванов разкри как една от основните зад гърба на страната сцени на енергийните посредници, Ахмед Доган, почетен председател на българската етническа турска партия (а също и агент от съветската епоха с кодово име Сава) незаконно заемаше публична земя за дворцовия си щаб и яхтено пристанище и незаконно използваше агенти на държавната сигурност като свои пазачи.

Защо хората излязоха на улицата?

Магнатите, плажовете и планините с грозно, незаконно строителство, отдавна са повод за недоволство, но този път случаят се превърна във взривоопасна криза на правовата държава. Президентът Радев, свързан със Социалистическата партия, се намеси, настоявайки, че Доган и неговият мощен партиен съюзник, медийният магнат Делян Пеевски, нямат право на държавна охрана. Съдебната система на главния прокурор Гешев нахлу в президентството и арестува двама съветници на държавния глава. Протестиращите излязоха на протест на 9 юли, след като главния прокурор пресече червената линия.

Politico