Чувствам се положително. Къде що ковра и новобогаташ парвеню имаше из България, като символ на успеха си отиваше в Дубай да се фотне за завист на врагове и приятели. Дубай стана символ на българския успех. Не може да си успешна ковра и да не са те водили поне веднъж в месеца в Дубай.

Гледката на разрушенията и случващото се в Персийския залив предизвикват и размисли. Дубай приключи. Той в момента е символ на падащи отломки от ракети и дронове. И всеки ще се замисли дали там да отиде да демонстрира успех.

Дубай в пламъци е символ. Символ на това колко са преходни материалните неща. Парите могат да се изпарят за миг, лъскавите сгради за стотици милиони, могат за миг да се превърнат в кули от пламъци. Дубай показа колко е гнила същността му като символ.

А от другата страна е Иран. Там май няма фоткащи се коври. Но има древен народ със смелост, увереност и самочувствие. Които се борят с врага, без да се оплакват и без да се страхуват. Които показаха дух от стомана за разлика от горящите стоманени сгради в Дубай и бягащите в паника хора. Махнете от Дубай лъскавите сгради, магазини и коври и какво остава – пясък и камили. Ами не е достатъчно…

И е време да осмислим колко са преходни материалните неща. И как всичко се променя за миг. Освен това, което е в душата ни.
Изграждайте кули от стомана в умовете си. Пламъците нека да са в сърцето ви. Тогава Дубай няма значение. А единствено човешкото, морала, честта и достойнството. Които не могат за никакви пари да се купят…

Елена Гунчева-Гривова