Мнозинството в Народното събрание отхвърли искането на неформалната група на т.нар. прогресивни социалисти, отцепили се от групата на „БСП за България“, за отпадане на второто четене на промените в Кодекса на труда от седмичната програма на парламента.

„Ясно е на всички български граждани, че с този законопроект се отнемат права на българските работещи и служители, извоювани преди десетилетия. Смятаме, че този законопроект няма място в дневния ред на Народното събрание, особено в тази тежка социално-икономическа криза, която лишава българските работещи и от работни места“, аргументира се независимият депутат Николай Иванов.

За пленарното заседание днес в залата се регистрираха само депутатите от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“. Малко след началото на заседанието от ГЕРБ поискаха и поименна проверка, за да гарантират кворума в рамките на пленарния ден.

Очаква се днес депутатите да обсъдят окончателните промени в Кодекса на труда, които предвиждат увеличение на допустимия извънреден труд от 150 до 300 часа годишно.

Парламентът ще обсъди общия законопроект на Министерския съвет и на „Обединени патриоти“. В него се предвижда с колективен трудов договор да може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година.

От БСП категорично се обявиха срещу измененията. Левицата дори умишлено предизвика прекъсване на последното пленарно заседание, за да осуети гласуването на промяната.

„Българските работници са хора, а не роби. Извънредният труд не означава по-големи възнаграждения и заплати. Той означава рискове, ниска ефективност в работата, той означава риск за здравето за всеки български работник“, подчерта Надя Клисурска от групата на левицата.

Освен увеличаване на времето за извънреден труд, се предлагат промени в сумираното изчисление на работното време, с които се намалява срокът за неговото изчисляване от шест на четири месеца. Дава се и възможност при колективно договаряне този срок да бъде увеличен на една година.

Измененията в Кодекса на труда предвиждат и намаляване на изискуемия стаж на четири месеца за ползване на годишен отпуск, в случаите на постъпване за първи път на работа.

В окончателните текстове в Кодекса на труда се предлага официалният празник на 24 май да се нарича „Ден на българската писменост, просвета и култура“, а не както досега – „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.