Чувам, че коалицията ПП-ДБ се представила добре на изборите. Не само увеличила гласовете спрямо 2024-а, ами и Борислав Сарафов подал оставка 10 минути след призива на Ивайло Мирчев и Божидар Божанов. Това, разбира се, са глупотевини от виртуалния балон на ПП-ДБ. Сарафов сдаде поради смазващия успех на „Прогресивна България“ и обръщането на палачинката в държавата. А да имаш над 3 пъти по-малко депутати от лелеяните 121 е гръмовен провал, колкото и да си увеличил гласовете.

Ако някой все пак признае лошия резултат, чувам да визира като причина слабата кампания. Но тя е виновна толкова, колкото

гримът е виновен, че не подмладява

остаряваща жена (или мъж). Истината е, че ПП-ДБ се провали поради свои (вече) фундаментални черти и история. Нищо не може да преправи, нищо не може да върне назад. Те са:

– Поредица от предателства, груби лъжи. Измами чрез самата същност на политическата сила, нещо като Двойникът на Тодор Колев. Това са съюзите с най-големите врагове, ликвидирането на които уж е жизнена цел на ПП-ДБ. Единият е „сглобката“ с ГЕРБ. Вторият – по-ранният „исторически компромис“ на формално друга политическа сила (РБ), но представляваща все същата „градска десница“. Третият, под условие, тъй като не бе официална коалиция, е съвместното законотворчество с Делян Пеевски. Отделно от всичко това, ПП подкрепи Румен Радев за втори мандат, той вкара в голямата игра Кирил Петков и Асен Василев – след което настана люта битка срещу него.

– Животът е сложен, изисква компромиси. Да се казва истината е трудно. Изискват се сили, пък и да си голям (човек, партия, общност). Горните компромиси или метаморфози можеха да бъдат приемливи, ако предизборно нещата се казваха честно. Например: „Може и с ГЕРБ след вота при определени обстоятелства; „Подкрепяме Радев, но с уговорки“. „Градската десница“ остана с твърде нисък ръст спрямо този морал. Постоянният живот „преди избори едно, после друго“ се превърна в омерзително-карикатурен.

– На фона на всичко това да живееш с претенцията за чистота, непогрешимост, интелект, че никога не си лъгал, че си различен, е… нечовешко. А точно такава е друга черта от постоянното поведение на ПП-ДБ.

Всичко дотук се знае. Но трябва да се казва отново и отново, защото не го разбират най-твърдите привърженици. А те, както ще стане ясно по-долу, са основополагащ фактор за ПП-ДБ. Освен това написаното дотук не значи, че формацията непременно ще катастрофира в бъдеще. Ще се случва тогава, когато на терена се появи субект, който не се е сглобявал с враговете. И, с всичките си кусури, се е борил срещу тях по-истински. Точно това стана сега – мнозинството отиде при Радев, а

при ПП-ДБ остана твърдият електорат

от 400 000 души.

Голяма част от тия 400 000 са същите, които отново не виждат огромните проблеми на собствената формация, а ги прехвърлят към задкулисие, изкарват ПП-ДБ жертва и т.н. Така стигаме до другия проблем. Той също е известен, но не е осъзнат изцяло, не е взет сериозно. И точно защото не е, отделно е и нерешим, се превръща във водеща заплаха за ПП-ДБ. Това е проблемът с все същите най-твърди привърженици, виртуалният балон, ехокамерите в социалните мрежи – които, не виждайки и не признавайки истината, влияят негативно на самата формация.

Нека обясня:

Живеем в медиен свят. Медиите са социалните мрежи. Каквото става там – от него се информират хората, от него съставят мнения. Тези нови медии оформят балони, но и ликвидират нюанси. По някаква причина (спонтанно, стратегия, наличие на партийци рекламисти и/или неамане на инфлуенсъри…) ДБ (не толкова ПП) доминира във виртуалното политическо пространство на България. Техни агитатори поднасят новини, теми, формират оценки. Те влияят най-много на обществения дневен ред, за разлика, например, от пропагандаторите на „Възраждане“. Понякога това са най-обикновени надъхани хора, друг път – не толкова обикновени. Често помагат на обществото, напипвайки важни теми. Но така или иначе, всички те са все същият най-твърд електорат на ПП-ДБ, все същите

жители, „неизлизащи“ от социалните мрежи

И стане ли дума за партии, политика, техните политици да бъдат похвалени, другите – оплюти, бидейки хард, превръщат мрежите в агресивно, нахално, плакатно, грозно, вечно кресливо, непоправимо отблъскващо място. Поведението им е като на обикновени комсомолци – огледални на „Възраждане“ и ГЕРБ -лели. Точно те въз“произвеждат“ поведението за непогрешимост на фона на непростимите грешки. Нормалните хора не искат да имат работа с тях. Отблъснати са. Не щат с крайни елементи. Бягат. В случая – при Радев. Така

омерзението от балона се прехвърля на самата ПП-ДБ

Ако до някакъв момент това поведение на феновете е носело ползи, то поради засилването на махалато в обратна посока (така е в живота, редуват се действие и противодействие) вече вреди. Твърдя, че мнозинството българи, поне тия, които също са в социалните мрежи, отдавна не правят разлика между Божидар Божанов, например, и някой негов бесен апологет из мрежите. Когато вторият лъже, крещи или линчува, щетата е за първия. Така е поради липсата на нюанси в мрежите, възприемането „на едро“. Балонът удря своята политическа сила.

До вчера бях готов да напиша, че самите политици от ПП-ДБ се държат по-обрано. Но след скандала „приятели на Манол Пейков тричат Асен Василев“, породен от престараването на Манол да агитира за авера си Чило, та вторият изпревари първия с преференции, а Асен бил длъжен да стори път на двамата… няма как да го напиша. „Манол понякога ме прегръща нарочно, за да ме дразни, защото знае, че съм злобна и не обичам. Но свикнах. Дори чувствам една малка радост вече, като го прави“, написа в социалните мрежи Елисавета Белобрадова.

Що за ниво?

Що за чудо? Може да се хареса единствено на балона – кръгът се затваря.

Има ли изход? Всъщност, скандалът покрай Пейков онагледи стар разлом между ПП и ДБ. Но пътят не е в разделението, мачът е игран (разделена, през 2019 г. „градската десница“ не влезе в парламента). Изходът за ПП-ДБ е Радев да почне да се дъни, да не се появи нов спасител, да мине време, за да бъдат забравени поне част от греховете.

Така стоят нещата. Бъдещето на ПП-ДБ не зависи от самата ПП-ДБ.

Диян Божидаров, Сега