На 83-годишна възраст тази сутрин почина първият двукратен олимпийски шампион на България Боян Радев.

Роден на 25 февруари 1942 г. в село Мошино (днес квартал на Перник), Радев става състезател по класическа борба и дълги години е в кат. 97 кг. Печели олимпийски титли в Токио 1964 и Мексико 1968 г. Става световен шампион в Толедо 1966, и има два сребърни медала – 1962 и 1967 г.

Радев е избиран три пъти за Спортист на годината в България – 1964, 1967 и 1968 г.

Носител е на наградата „Златна огърлица“ на Международната федерация по борба (31 май 2009 г.), на специалния медал „Пиер дьо Кубертен“ на МОК (18 септември 2009 г.) за особени заслуги към олимпийското движение. Въведен е в Залата на славата на световната борба в Оклахома, САЩ (24 септември 2009 г.).

Боян Радев е носител на орден „Стара планина“ I степен за изключителния му принос за развитието на българския спорт (2002 г.), на наградата на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие за големи заслуги в областта на културата и колекционерството (2014 г.), на наградата „Спорт и изкуство“ на МОК (2014 г.), на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен (2010 г.), на почетния знак „Венец на победителя“ на министерството на младежта и спорта (2016 г.) и още мното други. Той е и почетен гражданин на София (2004 г.).

Той бе обявен и за Спортист на ХХ век на Обаденине спортни клубове „Левски“.

След края на спортната си кариера Боян Радев работи в системата на МВР и тогава започва да се интересува от изкуство и археология. Той се превърна в един от най-големите колекционери и дарители. Обявен е за дарител № 1 на Националния исторически музей, където има наречена на неговото име зала – „Дарение Боян Радев“. В експозицията са изложени ценни артефакти – над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики, между които три мраморни римски портрета от ІІ-ІІІ век сл. Хр.