Проф. Иво Христов коментира пътя на Русия към победата във войната, подготвяната смяна на Зеленски, капитулацията на Европа, истеричния медиен фронт на ПП-ДБ срещу Румен Радев и разпада на българското общество.

Русия разполага с военните и техническите средства да спечели войната, а изходът зависи от политическата воля в Кремъл. Около Зеленски постепенно се затяга примката и се подготвя смяната на една марионетка с друга. Руската армия систематично лишава Украйна от излаз на Черно море и я превръща в неизползваем геополитически актив за САЩ и Великобритания. Преговори, примирие и отстъпки от Москва няма да има, а военната ескалация ще се движи по възходяща спирала. Украинските удари по руските рафинерии не обръщат населението срещу Путин, а мобилизират и озлобяват обществото, в което все по-силно звучи въпросът защо Москва не воюва достатъчно твърдо.

САЩ са пренапрегнати между Украйна, Иран и Далечния изток, нямат достатъчно ресурси за всички фронтове и висят в стратегически разкрач. Вашингтон насъсква Европа срещу Русия, за да бъдат смазани западната и източната част на Евразия, а Америка да прибере активите и на двете. Европейските лидери са американски марионетки, прекъснали връзките с Русия и лишили Европа от възможността да се превърне в самостоятелен геополитически фактор.

Правителството на Румен Радев е катастрофа само за биографичните траектории на „петата колона“, която загуби властта. Радев съзнателно отказва да влиза в безсмислени битки с ПП-ДБ, следвайки мъдростта на Марк Твен: „Никога не спори с простак. Ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит.“ Трите основни български телевизии се превърнаха в артилерия срещу правителството, а ПП-ДБ загуби почва под краката си и компенсира мижавото си обществено представителство с истерично и несъразмерно медийно присъствие.

Неолиберализмът в България е брак по сметка между идеологията на геополитическия победител и класовия интерес на посткомунистическата номенклатура. Двете страни плеснаха с ръце и се прегърнаха от сърце още в началото на 90-те години – Андрей Луканов и Максуел. Всички адепти на новата доктрина се оказаха деца на бившата номенклатура, която откри в нея идеологическото оръжие за предстоящия голям грабеж, известен като приватизация. Грабежът беше опакован в приказките за равния старт, победата на по-добрия и превръщането на осем милиона българи в капиталисти с бонови книжки – приказки за зомбирани идиоти.

Ако има самолети – защо има самолети, ако няма самолети – защо няма самолети. Историята със самолета на руското Министерство на извънредните ситуации вече показва пълната патология на тези хора. България се намира в американската военна, политическа и икономическа зона, но тези хора вероятно са били някъде другаде през последните 35-36 години. Не им е ясно, че когато Хегемонът каже, нещо ще стане, то ще стане. Искам да видя кой ще направи алтернативата и какво точно ще се случи. Това са въздухарски приказки на хора, които не носят никаква отговорност нито за себе си, нито за страната. Не знаят колко сложно нещо е политиката, затова имаха такъв тип управление.

Ако чужденец дойде в България и погледне новините в 8 часа, подреждането на темите ще му покаже пълното падение на тази страна, на обществото и на народа. Двадесет минути – засечени с хронометър – се говори за една жена, казала нещо пред „Файненшъл таймс“, и тази буря се подгрява 24 часа. Следват още десет минути криминална хроника, а без историята с „Файненшъл таймс“ престъпленията вероятно щяха да заемат цялата емисия. Все едно България е страна, която живее само от престъпления и с престъпления – вероятно е така. След това идва палмата на първенството, центърът на вселената и върхът на културата – „Евровизия“ и всичко, което се случва около нея.

Простаци раждат простаци в България и очакват да се случи нещо различно. Престъпното поведение на децата е създадено от собствените им родители, а унищоженото училище, разкъсаните социални връзки и сринатите авторитети са закономерен резултат от 35 години преход. България се е разпаднала, преди да стане модерна, и вече не е нито модерно, нито традиционно общество, а подивяло и атомизирано племе върху една територия. Масовото мислене е примитивно, битово и кухненско, затова общественото внимание лесно се отклонява от истинските проблеми с криминална хроника, битови скандали и „Евровизия“. Върховната цел на българското управление е нормализираната посредственост.

В очите на турските елити България е геополитическо и историческо недоразумение, което с времето трябва да бъде поправено. Анкара няма нужда да ни завладява, защото сами вършим работата на всяка окупационна армия – унищожаваме собствената си държава и приключваме като фактор на Балканите. Турция само чака, внимателно огражда градината и оставя българите да се самоунищожат. Стратегията е бавна, сигурна: постепенно засмукване на България в турската икономическа, военна, политическа и енергийна мрежа. Най-зловещото е, че огромна част от българското население е готова да плати цената, стига да може да ходи в мола.

Когато глупостта, съчетана с алчността, плеснат с ръце и се прегърнат, получавате Кая Калас. Провинциални портиери управляват огромни държави в Европа. Псевдоевропейските елити са резултат от съзнателна отрицателна селекция, отглеждани със загрижения поглед на животновъд. Неолибералната доктрина има нужда от идиоти, които да изпълняват поръчката.

В Брюксел видях сцена като от френска картина от началото на ХХ век: прекрасна дама на 40-50 години седеше сама, самотна и абсолютно отчуждена пред чаша „Перно“, а край прозореца ликуващо преминаваше огромно мароканско семейство с деца, родители, баби, дядовци, внуци и правнуци. Това бяха два свята. Единият си отиваше в декаданс, а другият – щастлив, жизнен, примитивен и първичен – вървеше към своето бъдеще.

В Русия отдавна вече не се говори за украинците като за братски народ, нито че народът е добър, а лоша е само кликата в Киев. Това вече мирише на тотална война. Русия още не е влязла в режим на тотална война, а когато влезе, не ми се мисли. Тази война може да приключи дори с капитулацията на Европа. Европейските лидери не разбират това.

Ударите по руските нефтопреработвателни предприятия не настройват населението срещу Кремъл, а мобилизират и озлобяват руснаците. Най-силното недоволство вече не е срещу войната, а срещу отказа тя да бъде водена докрай: „Защо все още не воювате както трябва?“ Войната може да бъде използвана за премахване на олигархичния модел, превърнал Русия в суровинна колония на Запада.

Провалът в Иран ще изяде главата на Тръмп, ще удари управляващата партия и ще има жестоки вътрешни последици за САЩ. Америка остава притисната между две злини – тръмпизма и малоумния социализъм на радикалното крило на Демократическата партия. Америка няма готовност за сухопътна война срещу равностоен противник, а западните общества са разглезени от огромното военно-техническо превъзходство, с което векове наред са унищожавали многократно по-слаби народи.