Понеже не съм участник в изборите, а обикновен гражданин, няколко факти придобиват разпознаваемост:

1. Илияна Йотова направи съмнителен, но най-добър избор след тежките и глупави промени в Конституцията, създали „домовата книга“. Иначе попадаше отново в кръговете на зависимостите от двамата най-най.

2. Правителството на Гюров е сума от несъбирателни и недопирателни. Някои от единиците в правителството станаха достатъчно активни и атрактивни, за да им ръкопляскаме, а други ни оставиха във вечно владичество на атлантизма (без „евро“), за да се чудим как Гюров ги е подбрал.

3. МВР най-накрая заработи на (може би) по-пълни обороти. И подгони най-разпознаваеми дистрибутори на политическия пазар – дървеняците-тарикати, купуващи гладове. Браво, МВР, заслужихте си повишените заплати! Още можете!

4. За „насилията“ на МВР се завайкаха – най-вероятно – онези политически „търговци на най-едро“, които са привикнали да си пазаруват гласове на дребно сред най-продажната, най-тъпата и най-отвратителната част от нашите съ-граждани. И така ни насърчават да гласуваме поне срещу техните покупателни политически „сили“. Предизборната кампания е период, в който политиците си купуват гласове с парите, които обещават да ни спестят от заплатите и пенсиите след изборите.

5. Както се и очакваше, у нас няма нито журналисти като Тъкър Карлсън, нито лидери на партии/коалиции, които да посмеят да излязат на „лидерски“ битки. Затова е здравословно да стоим далече както от досадните организирани интервюта, така и от жалките телевизионни диспути на ниско ниво.

6. Кампанията на повечето политически партии е повече от банална, вяла и отегчаващо демоде – предизборни срещи на „лидерите“ с „електората“, картинки с костюми във фейсбук, листовки, боядисване на яйца, кръстене пред икони. ПП се зарази от премиерата на ПБ и направи чудесна лекция на тема „Бедна държава или богата България“ – и двете партии имат по-различен и по-модерен подход.

7. 98% от даренията са насочени към две политически сили. За ДПС се очакваше, още повече че повечето дарения са отделени от приходи от дивиденти, които сегашното НС не посмя да обложи данъчно по европейски модел. Към ПБ даренията са толкова обилни, че човек почва да се чуди дали това не е партия на новобогаташите и нововластниците?! Подозирам че към другите политически сили има дарения под масата.

8. БСП-ОЛ продължава с радикализация и вътрешна (р)еволюция, която вероятно ще се ускори след изборите. „Ще влезе или не – това сега е въпросът“, Хамлете Зарков!

9. Програмите на партиите са изместени на заден план от новото говорене на лидерите. Част от тях, убедих се, не са чели или са забравили своите програми. И акцентират върху благата, които ще сторят за местните хора (на село или в града) – неща, които ги няма в програмите.

10. Всички кандидати до един ни убеждават, че след влизането им в НС за всички ни „ще бъде по-добре“. И за кандидатите, разбира се, ще бъде по-добре – високи заплати, държавни апартаменти и автомобили с лични шофьори, субсидии за партиите им и щедри дарения от новобогаташи.

Най-притеснени от бъдещите изборни резултати вероятно ще бъдат – за пореден път – врачките от „социологията“. В политиката няма нищо по-непредвидимо от резултатите, които вече са обещани.

Единственият сигурен резултат от изборите е, че пак ще има следващи. Демокрацията у нас е процес, при който хората ще избират човека, когото по-късно ще обвиняват за всичко!

Боян Дуранкев