„Троловете са на ДБ и ПП“. Тази лъжа тръгна от интервю вицепремиера по пропагандата Иво Христов и се поде от всякакви говорители, политици, журналисти.

Разбира се, ние в „Демократична България“ тролове нямаме.

Няколкото фейсбук страници, които бъркат в здравето на политическите манипулатори, не са наши и дори не познаваме хората, които стоят зад тях (с изключение на един от хората зад страницата BG Elves, когото познавам като местен активист).

Дали е редно политически мнения да се разпростаняват под псевдоним е отделен въпрос. Аз смятам, че е допустимо и част от културата в интернет. Но дори на страницата да пишеше „Зад страницата стои Иван Георгиев от Горна Оряховица“, нямаше да има особена разлика.

Но „трол“ значи друго и има друга цел – троловете са фалшиви профили, в общия случай без зад тях да стоят истински хора, чиято цел е да разпространяват и усилват дадено послание.

Тролове могат да бъдат и обикновени хора, които със собственити си профили срещу заплащане да правят същото. А има и хибриден вариант, при който се плаща на обикновени хора да си направят по няколко акаунта – има такива репортажи по националните ни телевизии. Затова се говори за „ферми“ или „фабрики“ с тролове – защото бройката е много важна, за да бъдат подлъгани алгоритмите на социалните мрежи, че съдържанието, което харесват, споделят или създават е масово мнение.

Ние не само нямаме тролове, а сме единствената политическа сила, която е правила опити да намери решение на този проблем. И ще дам три примера.

През 2023 г. представихме публично законопроект, който целеше в определени случаи (допустими от гледна точка на хармонизираното европейско право) да задължим социалните мрежи да установяват координирано неавтентично поведение (т.е. профили, действащи по команда, най-често автоматизирано, да коментират/харесват/разпространяват дадено съдържание). Със законопроекта се предлагаха решения и на други канали за разпространение на пропаганда и дезинформация – напр. монетизирането на сайтове за фалшиви новини чрез фалшиви реклами – на хранителни добавки, фалшиви лекарства и др.

Тогава много от хората, които сега обясняват кой имал тролове, скочиха и казаха „сакън, цензура!“. Цензура, разбира се, нямаше, и от нас никога не би излязло нещо, което да отваря вратата за цензура, но тогава опитът за справяне с троловете беше удавен в такива заглавия и нравоучения.

През 2022 г., докато бях министър, на събитие в Давос, организирано от Украйна, говорих за ролята на социалните мрежи в борбата с разпространението на съдържание чрез координирано неавтентично поведение (тролове). Тогава имаше доклад на Фейсбук, че в месеците около нахлуването на Русия в Украйна, Фейсбук са свалили 2 фалшиви профила, свързани с Русия. Да, 2. Абсолютен провал – всички знаехме и виждахме какво се случва в социалните мрежи.

В този период имахме и срещи и кореспонденция с Мета на високо ниво. Изпратихме конкретно предложение – българското фейсбук пространство да бъде обект на задълбочено изследване за координирано неавтентично поведение. Мета отказа. В резултат на този отказ се роди и гореспоменатия законопроект.

Тогава от Мета ни попитаха „защо не използвате директния канал за докладване на съдържание“, на което моят отговор беше „защото не може правителството да казва кое е вярно и кое е грешно – ваша работа е да установите проблеми с поведението, а не със самото съдържание“.

Тази разлика е съществена. Винаги думата „цензура“ се появява, когато някой опита да говори по тази тема. А никога, по никакъв повод не е ставало дума за това държавата да определя кое е вярно и кое е „фалшива новина“ – това е гршено, опасно и не работи. Пак тогава, през 2022 г. имах среща с двама еврокомисари в Брюксел – Тиери Бретон и Вера Йоурова по отношение на същия проблем с троловете. Бретон поиска доклад с примери, какъвто подготвихме и му изпратих. Йоурова потвърди, че наблюдават същите проблеми с троловете и пропагандните наративи в Чехия, а и в много други източноевропейски държави. За съжаление Актът за цифровите услуги на ЕС беше в твърде напреднала фаза тогава и не беше възможно да се предложат допълнителни гаранции, че тролове няма да се използват за усилване на съдържание.

Все пак, Актът за цифровите услуги даде инструментариум на Европейската комисия да изисква мерки срещу това поведение. И това дава някакъв резултат. В последната предизборна кампания ТикТок свали 34 фалшиви профила на ДПС.

А Иво Христов вероятно може да разкаже повече за това кои профили, промотиращи Прогресивна България са били свалени от ТикТок и защо. Вероятно затова тогава Радев подскочи и заговори за „румънски сценарий“ ни в клин, ни в ръкав. Може би има обяснение и за десетките профили, пускащи едно също съдържание в подкрепа на ПБ, които бяха осветени в последните дни.

Пиша всичко това, за да не бъде подменяна реалността – нещо, което вероятно е добре описано в кремълските учебници по пропаганда. Учебници, които са успешно адаптирани за дигиталната ера.

Но както писах и онзи ден по друг повод – би било грешка да обвиним руската пропаганда за всички несгоди – най-малкото защото има достатъчно местни играчи, които си мислят, че като платят на „агенция“, която да организира тролски профили да им слагат сърчица, ще подквасят политическото море.

Различното мнение не значи, че някой е трол. Установяването на тролове е много лесно за Фейсбук и много трудно за странични наблюдатели, които не разполагат с метаданни. Трудно е, но не невъзможно да бъде намерено решение на този проблем и призовавам да търсим такова, вместо вицепремиери да си споделят фрустрациите от 3-4 анонимни страници.