Гледам „трапезата му“ и ми става още по-мъчно…

Мушама, нарязан уж „телешки“ салам, от най-евтиния… кисели краставички, малко шишенце „Савой“…от най-евтината водка, айрян. Сервирано върху вестник…Чаша от някоя Коледа… Сигурно подарък.

Бедност и абсолютен минимум за някакво си „човешко удоволствие“.

И си мисля колко много са били за него 30-те евро, с които постмортем е почерпил убийците си с дюнери. И колко презрян е бил в очите на примамката, той, „бедния и смотан селяндур“. Тъжно, нали? Много тъжно.

В средните векове обезглавяваният е давал монета на собствения си палач, за да го направи бързо. Бързо и безболезнено. Е, той си е платил за бавно и мъчително.

„Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, бихме постигнали рая!“

Да почива в мир!

Николай Чолаков